"Веднъж казах на едно дете в училище: - Оплачи се за нещо в живота! То ми отговори: - Оплакването ми е, че съществува сънят. Не бих искал да има сън. Попитах го: - Защо? Казвам ви, наистина ми го каза! - За да играя цяла нощ на компютъра! Колко съжалявам, когато трябва да си лягам!
Тя не взима под внимание нашите желания; не се интересува от нашите нужди, какво ни е изгодно и какво не; не се притеснява, че ще ни накара да се чувстваме зле, че заради нея можем да загубим достойнството си, уважението на хората.
От хората често чуваме думите:ще дойда утре. Тези думи биват изричани от човек, когато някой друг го е поканил при себе си; тогава той или поради това, че е зает с нещо, или заради някаква нужда, която не му позволява да се откъсне от къщи, отговаря на канещия го:ще дойда утре. Християнино! Христос ни кани при Себе Си, приканва ни винаги и непрестанно:дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще виуспокоя(Мат.
Някъде във вътрешността на Русия преди революцията имало манастир, за който в околността се носела лоша мълва. Казвали, че монасите там са все мързеливци и пияници. По време на гражданската война в близкото градче дошли червените. Те събрали жителите на пазарния площад и докарали монасите под конвой.
В Египет, където в дълбока християнска древност е имало много велики манастири, един монах дружал с прост и безкнижен селянин фелах. Веднъж селянинът казал на монаха:
Голямо зло е клеветата. Както малкият рул на кораба го насочва натам, накъдето иска, така и езикът води човека към добро или към зло. Светите отци много са порицавали осъждането на чуждите грехове, немощи и лоши привички.
Някакъв светски мъдрец дошъл при един старец. Видял, че у него няма нищо, освен Библията, той му подарил свой собствен библейски коментар. След година отново дошъл при стареца и попитал: - Отче, помогна ли ти моята книга по-добре да разбереш Библията? - Напротив - отвърнал старецът, - наложи ми се да се обръщам към Библията, за да разбера твоята книга.
Следното внушаващо страхопочитание видение ясно показва великата полза и спасение, които произтичат от изучаването на душеполезните книги и по тази причина враждебността, която демоните имат към тях, понеже тези книги разрушават техните уловки и хитрости. Видението било показано преди около сто и петдесет години на един благочестив игумен на Нямцкия манастир, основан от св. Паисий Величковски.
Източник:
Житие и писания Молдавскаго старца Паисия Величковскаго. Москва 1892г
Един човек имал две вишни. Едната била лоша, а другата – добра. Когато и да излезел от дома си, те го викали и го молели за нещо. Лошата вишна постоянно искала различни неща: ту „окопай ме“, ту „белосай ме“, ту „полей ме“, ту „отведи излишната ми влага“, ту „слънцето ми е много силно“, ту „дай ми повече светлина“… А добрата вишна повтаряла само една молба: „Господарю, помогни ми да принеса добър плод!“.