Духовна съкровищница

"Учението на мъдрия е като животен извор, който отдалечева от мрежите на смъртта" (Притчи 13:15)

За властта на разума

Автор: 
Св. Максим Изповедник

Когато отхвърлим самолюбието – това, както казах, начало и майка на всяко зло, тогава заедно с него ще се изтръгне и всичко, което произлиза от него; защото, когато го няма, тогава никаква злина или следа от зло не може вече да се задържи в нас.

Източник: 
"Добротолюбие", т. 2

Беседи с един кавказки пустинник

Вижте как расте сегашното поколение. Нещастните съвременни дечица! Те още от най-ранна възраст се запознават с всевъзможни злини, включително чрез телевизията и другите медии. А като пораснат, осъществяват това зло в живота си. Изглежда някой много се старае да създава всички условия за развитие на беззаконието у съвременното човечество. Затова днешните деца имат в душите си несравнимо повече посят грях, отколкото връстниците им напр. от ХІХ век.

Източник: 
Беседи с един кавказки пустинник

ТЪЩАТА НА МАРШАЛ ЖУКОВ

Автор: 
Архимандрит Тихон /Шевкунов/

Мария Георгиевна Жукова е дъщеря на известния маршал Георги Константинович Жуков. Тя редовно идва в нашия манастир и веднъж с болка ми разказа, че баба й по майчина линия, Клавдия Евгениевна, която е на 89 години, не се е причастявала от детството си. Проблемът, обаче е в това, че от няколко години Клавдия Евгениевна страда от старческо умствено разстройство, поради което е неадекватна с околните. Дори и любимата си внучка вече не познава и виждайки я, пита: „Вие коя сте?

Източник: 
Книгата „Несветите светии и други разкази“

За това как отивахме в манастир

Автор: 
Архимандрит Тихон (Шевкунов)

В края на осемдесетте години, ние не просто отивахме в манастир, а бягахме. Мисля, че ни приемаха за леко луди. А понякога и не само „леко“. Пристигаха нещастни родители, безутешни невести, разгневени професори от институтите, в които учехме. За един от монасите (който беше избягал, след като вече се беше пенсионирал и отгледал до пълнолетие последното от децата си) идваха синове и дъщери и крещяха из целия манастир, как веднага ще си приберат татенцето у дома.

Източник: 
„Несветите светии“ и други разкази“

ЗА АНГЕЛА–ХРАНИТЕЛ

Автор: 
Архимандрит Тихон Шевкунов

Ангелите–хранители не само ни внушават благи мисли за вечното спасение, но те наистина ни пазят в житейски обстоятелства. Думата „хранител“ далеч не е алегория, а жив и ценен опит на много поколения християни. Ненапразно, например в молитвите за пътуващи, ние молим Господа за специалните грижи на ангела-хранител. А и наистина, кога, ако не по време на пътешествия, ни е необходима специална Божия закрила.

Източник: 
„Несветите светии“ и други разкази“

За една християнска кончина

Автор: 
Архимандрит Тихон Шевкунов

За свещеника самото му служение разкрива неща, недостъпни за никой друг. Няма да споменавам тук извършването на Божествената литургия: случващото се до Божия престол в минутите на Евхаристията наистина превишават всяко описание. Но освен литургията, свещенството има изключителната възможност да опознава света и хората по начин, който другите хора просто не могат и да си помислят.

Източник: 
„Несветите светии“ и други разкази“

Разговор с Бог

Човекът прошепнал:

- Господи, поговори с мен.

И полските треви запели. Но човекът не чувал.  Извикал тогава човекът:

Източник: 
http://www.diveevo.ru/563/

За незлобието

Автор: 
Архимандрит Серафим (Алексиев)

Известният св. Теодосий Печерски, игумен на Печерския манастир, бил още приживе обичан и тачен от всички като велик Божи угодник. Той често ходел в Киев при княз Изяслав. Веднъж по манастирска работа той замръкнал в княжеския дворец. Князът искал да го задържи да пренущува у него, но св. Теодосий настоявал да се върне в манастира. Най-сетне князът заповядал да приготвят малката каляска и да кажат на едно от момчетата да закара о. Теодосия до Печерския манастир.

Източник: 
"Нашата надежда"

Утешителни слова

Умрял синът на един праведник. Дошли негови приятели да го утешават. Влязъл първият и седнал пред него:

- Ще ми позволиш ли да ти кажа утешителни слова?

Източник: 
http://www.diveevo.ru/563/

Носех те на ръце...

Веднъж един човек сънувал сън: Как върви по пясъчен бряг, а до него – Господ. На небето проблясвали картини от живота му и след всяка от тях той забелязавл върху пясъка два реда следи –от неговите нозе и от тези на Господа.

Източник: 
http://www.diveevo.ru/563/