Дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви

Версия за печат

"Веднъж казах на едно дете в училище:
- Оплачи се за нещо в живота!
То ми отговори:
- Оплакването ми е, че съществува сънят. Не бих искал да има сън.
Попитах го:
- Защо?
Казвам ви, наистина ми го каза!
- За да играя цяла нощ на компютъра! Колко съжалявам, когато трябва да си лягам!
Представете си каква любов има към това нещо! Любов, която е откраднала неговото сърце. Това, което прави един монах на Света Гора, който не иска да спи от любов към Бога и се моли цяла нощ от любов и копнеж. Детето живее това с компютъра си. И го казва с такава богословска формулировка:
- Не бих искал сънят да съществува, за да живея това, което обичам!
Ето, прочее. То е възлюбило нещо, но не е възлюбило това, което би трябвало да възлюби; защото никой не му го е показал! Има някои неща, за които детето може да бъде вдъхновено, които се преподават и които човек може да ги предаде на своето дете, както и на нашето общество, ако иска. Показваме, че имаме други ориентации и други цели. Затова, когато искаш детето ти да върви напред, недей да викаш, да претендираш, а най-вече се моли за него. Трябва да се молиш и да му показваш красотата на това, което му предлагаш. Да му обясняваш... Красотата трогва, хубавите неща трогват".
Превод: Константин Константинов