Съвременното ни общество е обхванато от манията по „звездите”. Това се отнася не само до музикалния бранш, но и до различни други сфери на човешкия живот – спорт, филмова индустрия, литература, политика, кулинария... и т. н. Днес се търсят и се котират не толкова талантите, колкото „звездите”, а с личен чар и добър имидж „звезди” могат да станат и не дотам способни в дадена област хора. Общественото внимание днес е насочено именно върху такива „звезди” – продукти на шоу-бизнеса, а не върху стойностните достижения на човешкия дух. Те са идеал за подражание.
Така възпитаваме и децата си. Затова и малцина са заинтересовани и мотивирани да работят упорито и да развиват своите таланти. Хората нямат търпението и решимостта да развиват години наред своите дарби, да се стремят към вечно непостижимия идеал. Целта днес е друга – бърза популярност и по възможност охолен лек живот, а за това не е нужно да блестиш с някакви дарби. Достатъчно е да си скандален и да те забележат специалистите по производство на „звезди”, които да ти създадат продаваем, добре котиращ се образ и подходяща реклама. Днес усилията са насочени не толкова към развитието на талантите, колкото към създаването на такъв котиращ се образ: външен вид, репертоар, поведение, които отговарят на определено търсене. Когато интересът към даден образ намалее и този продукт стане нерентабилен, шоу-индустрията създава и пуска на пазара друга „звезда”.
Културата и изкуството днес все повече се превръщат от творчески акт и богу-служение, в шоу-индустрия и бизнес-проекти. Днес все повече надарените творци се изместват в общественото внимание от шоу-мени, изразът „творя” се измести от „работя по нов проект”, а талантът - от способността да привличаш внимание, да хипнотизираш тълпата и да я владееш, за да ти подражава и те боготвори. Това е по-скоро магизъм и окултизъм, отколкото стремеж да постигнеш идеала, да постигнеш Истината, да проникнеш до същността на нещата и да откриеш в тях прекрасното, извечното, за да го разкриеш и за другите с помощта на изразните средства на някое изкуство.
Днес все по-малко остават истинските творци в своята област, които със сериозен труд и постоянство вършат своето служение. Творци със съзнанието, колко значимо и важно е влиянието, което творчеството им има върху душите на хората, които се докосват до него, и със съзнанието за голямата отговорност, която идва с това.
Всеки човек, занимаващ се с изкуство, носи нравствената отговорност за това, което създава, и за духовния ефект, който ще оказва то на потребителите, отговорност какво пуска в света. Творчеството е ценно само тогава, когато цели преобразяването на света към по-добро, когато е сътворчество с Твореца. Изкуството трябва да е такова, че, когато човек се докосва до него, да чувства радостта и желание да живее в този свят, който изкуството му разкрива и да благодари на Този, който е създал този удивителен свят. Човекът на изкуството постоянно трябва да съизмерява своите цели с Божията воля, да се опитва с делата си да умножава доброто, прекрасното в света. Изкуството трябва да връща в сърцата Любовта.
Всички таланти са дар от Бога, но въпрос на свободната ни воля е как ще употребим тези дарования – за съзидание или за поквара и богоборчество. Човек може да употреби талантите си и в служба на злото. Може да върши зло или да създава богохулни и богоборчески творения увреждащи и опорочаващи потребителите на тези произведения. Но за това няма да са виновни талантите, а нравствените стремежи на носителя на тези таланти, неговите мотивации и цели. Повредата в следствие от Грехопадението се изразява в човека не в това, че е станал по-малко надарен с таланти и способности, а в това, че употребява своите дарби с егоцентрични и утилитарни цели.
Изкуството заради самото изкуство или за да извлечеш облаги – това е антоним на отговорността и служението. Това е да продължаваш да трупаш неизплатени вересии.
Когато човек е в състояние със своето изкуство да влияе на хората трябва да си дава сметка как едно или друго негово произведение се отразява на душевността на другите и да се старае да повишава тяхната духовност с творчеството си. Защото всеки от нас е отговорен за това как използва таланта си и как влия с него на околните и един ден ще му се потърси сметка за всяка погубена в празност душа, не само за неговата.
Това е смисълът на „комуто повече е дадено от него повече ще се изиска”. Човекът с по-скромни възможности носи отговорност пред Създателя само за един талант - своята душа. На когото повече е дадено – семейство, способности, възможности, положение в обществото, които му дават възможност да оказва влияние върху мнозина – от него ще се поиска сметка за душите на мнозина.
Мисля си и друго за отговорността. Че сме отговорни пред Господар не само за нашите дарби, които поради леност не сме оползотворили, а и за дарбите на всички, които са зависели от нашето мнение и одобрение, за всяко неизречено одобрение, насърчение, подкрепа, с които сме могли да насърчим в служението му някого.