Познавам не един и двама християни, които след въцърковяването си, в стремежа си да скъсат напълно с предишното си „аз” оставят досегашните си занимания, някои от които коствали им години наред обучение и усъвършенстване. Аз съм от тях. Не че клавирната музика или изобразителното изкуство са загубили кой знае колко в мое лице. Но през годините често съм се питала и ми се е налагало да давам отговор на въпросите: какво представлява талантът, трябва ли да развиваме талантите си и защо, защо някои хора са така богато обдарени с таланти, а други – не, талантът нещо безусловно добро ли е и каква е връзката му с делото на спасението?
За светското разбиране талантът е особена дарба, която не всеки притежава. Обикновено се свързва с областта на изкуството и творческите професии, но напоследък се заговори и за кулинарен, спортен, бизнес талант и т. н. Под „талант” се разбира природна дарба, изключителна способност в дадена област: изкуството, науката, политиката, областта на техниката... Способност, която човек наследява генетично и която, ако развие и оползотвори добре, може да го направи богат и известен, или поне да му осигури нормален живот, име и положение в обществото.
Православното схващане е по-различно. Всъщност коренно различно, а от разбирането ни за това, какво са талантите и какъв е техния източник, ще зависи и как ще се отнасяме към тях и как ще ги употребяваме. Едно е да знаеш, че талантът ти е дар от природата, дължащ се на сполучливо забъркване от случайността на коктейла от гени. Дарба, която е твое притежание, с което можеш да правиш, каквото си поискаш: да я занемариш, пропилееш, да я пласираш добре и да натрупаш дивиденти от пари, власт и слава, или да си я използваш само за лично удоволствие. Съвсем друго е да знаеш, че талантите са ти от Бога даден духовен капитал, който трябва да развиеш и употребиш така, че да даде изобилни духовни плодове и да направиш живота, своя и на другите, по-красив, по-истинен, по-добър; да знаеш, че Бог ще ти потърси сметка как си употребил всичко, с което те е надарил; да знаеш, че талантите не са награда, а задължение и отговорност.
За християнското разбиране таланти са всички Божии дарования: пол, ум, тяло, здраве, физически сили, ум, красота, способности в някоя област, социално положение, житейски ситуации и възможности, богоподобна душа, за да опознава света в който пребивава и да го преобразява, определените брой години, семейство, близки... а най-важният талант е самия живот. Господ дава на всеки човек определен ресурс от таланти. Дава ни здраве и болести, богатство и бедност, определена културна среда, радости и скърби, поставя ни в определени житейски ситуации и всичко това са „таланти”. В този смисъл всеки човек е надарен с много и различни таланти.
Всеки човек, като създаден по Божий образ и подобие е талантлив, т. е. надарен с различни дарования. Но у всеки човек тези дарове са различни по вид, степен, количество и съотношение. Светите отци сравняват човешкия род с единен цялостен организъм, „тяло Христово” (1 Кор. 6:12-15), в който всеки, от века роден, има своето място и роля за всеобщото благо. Човечеството по начало е съборно и хората един друг се допълват, нуждаем се един от друг. И както очите, ръцете, бъбрека и т.н. работят и съществуват не сами за себе си, а чрез и за целия организъм, така и всеки човек е обдарен с определени таланти, за да служи чрез тях за всеобщото благо, на цялото. Да не развиеш своите дарби и да не ги употребиш съзидателно в съгласие с Божията воля, би означавало да ощетиш не просто себе си, а и другите хора.
На пръв поглед изглежда, че Бог е проявил пристрастие и несправедливост, като е обдарил някои хора с повече и изключителни дарби, а други – не особено. Но многото дарби означават и много повече усилия, изкушения, препятствия и трудности за оползотворяването им. Означават и много отговорност и задължения. Бог дава според мярата, която можем да понесем. Малкото дарби се съпътстват и с относително безгрижие и спокойствие, стига човек да има правилно разбиране и душата му не е отровена от завист и болезнени амбиции. И богато надареният и не особено надарения имат достатъчно възможности и поводи за тщеславие, завист, гордост, егоизъм... както и достатъчно възможности да изразят любовта и да са полезни на другите.
У всеки има по нещо, което прави по-добре от колкото другите, нещо му се отдава по-леко отколкото на останалите. Но за да открие какво е то, трябва да има смирено отношение към себе си, да проумее и приеме, че талантът не е непременно нещо грандиозно, спиращо дъха, но това не го прави по-малко нужен, полезен. Призванието е просто нашият отговор на Божия призив: Обичайте! (Мат. 5:44; Лука. 6:27,35; 1Петр. 1:22,2:17; Рим. 12:10), то е нашето: Ето ме Господи! (вж. Деян. ап. 9:10)
Всеки човек е създаден за съзидание, за да се твори чрез него Божията воля и се възцарява Царството Божие на Мира и Любовта. И за това не са нужни нито революции, нито „справедливи” войни, а просто да пребъдва всеки в своето служение на мястото, което Бог му е отредил, като използва своите таланти. Ако някой има таланта да се взира в нещата, да прониква отвъд видимото и да открива дълбоката красота и премъдрост у нещата и явленията, ако умее да ги описва с думи, музика, краски и така да ги прави постижими, достъпни и за другите, ако някой умее да изслушва и намира думи за утеха, ако някой с работата си може да направи живота на другите по-лек и приятен... това са все таланти, чрез които можем да служим Богу и на другите, и чрез това служение да позволяваме на Единството и Любовта да бъдат, да са.
Послужил си на някого – значи си извършил богослужение, защото „доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя”, направил си го за Бога (вж. Мат 25:40). Съзнанието за това ни кара не просто да сме благодарни на Бога, за талантите, които ни е дал, но и да се трудим така че талантите ни да принасят добри плодове, плодове на духа – „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание” (вж. Гал. 5:22). Да подкрепиш някой в тежък момент, да напътиш мислите му в Истината, да му върнеш надеждата в Бога и в доброто... така връщаме преумножено даденото ни от Бога.
Съвременните родители са повече заети да търсят и развиват някакви особени дарования у своите деца и заети с това суетно занимание пропускат да ги научат да използват всеки повод и възможност, за да направят нещо хубаво за другите, да вършат служение и проявяват на дело любовта. Така ги лишават от най-важното умение за един човек и главният източник на щастие в земния живот – способността да изграждат добри семейства, добри приятелства, добри колегиални и добросъседски отношения.
Изключително ценен талант, който всички ние имаме и, който трябва да дерзаем да развиваме през целия си живот, е талантът да живеем в хармония и любов с другите. Всички други таланти са ни дадени, за да подпомагат този талант, за да можем по-добре да послужим на ближните. Повече таланти – повече възможности да си полезен, да даваш любов. А най-ценният талант, който човекът притежава е божият образ и подобие в нас, потенциала да бъдем като Бога и едно с Бога.
Талантът, като способност за творческо преобразяване на нас самите, като твар, и на цялото творение, е богоподобно качество. Той е пряко свързан с богоподобната същност на човека, с божият образ вложен у всеки човек и с потенциала да постигне богоподобие. Всеки талант може (и трябва) да бъде превърнат в духовен дар и да ни помогне да се уподобяваме на Своя Създател, като развиваме в себе си духовни дарования: трезвение, търпение, постоянство, себеотреченост, постоянни трудове за Слава Божия и за духовна полза на хората. Талантът принадлежи на Вечността, той е възприемчивост към божественото и воля да утвърждаваш, да преумножаваш доброто, прекрасното и така да преобразяваш увреденото от греха творение, започвайки от преобразяването на собствената си душа и очистването й от леност, егоизъм, тщеславие, суета. Той е дарувана от Бога способност човек да вижда, да отразява и реално да въплъщава чрез трудовете си Вечността, божественото, да послужи за възцаряването на Божието Царство на Мира и Любовта.
Така че, ако имаме правилно разбиране за талантите и духовният живот е схващан като служение на любовта Богу и на ближните, а не само като външна църковност, то талантите и развитието им не само няма да пречат на благочестието, но и ще вършат делото на спасението, за да чуем някога думите на Господа: „хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си!” (Мат. 25:23)