Описаните по-горе примери за дезинформация на демоните, заедно с основаващите се на тях лъжепророчества и лъжеучения на Ванга, която за разлика от Блаватская не познава нито индуизма, нито будизма, нито ламаизма или джайнизма, ясно показват, че всички основни идеи, съдържащи се в религията на Индостан, представляват преки откровения на съществата от паралелния свят, дадени посредством медиуми, т.е. хора, които са особено открити за влиянието на тези същества. Както виждаме, тези идеи могат да се внедрят чрез хора, принадлежащи към различни раси, с различни традиции, живеещи в различни векове, на различни континенти. Нашият извод за пряката връзка на религията на индийските групи с откровенията на демоните, се потвърждава от още едно откровение, получено от Ванга чрез „пришълците”.
«„Ето какво разказва самата Ванга:
- Тогава аз влязох в къщата и седнах на един стол в средата на стаята, а те седнаха около мен. Това бяха възрастни мъже, по-скоро старци, с ослепително блестящи дрехи, - стаята се освети като от слънце. Един от тях ми каза: «Стани и слушай, а ние ще ти разкажем това-онова за бъдещето <...> Светът го очакват големи промени, той ще се възражда и отново ще се разрушава. Равновесието ще настъпи тогава, когато ние започнем да говорим с хората”».
И така, съществата от паралелния свят, предстоящи пред мисления взор на „пророчицата” в образа на беловласи старци (махатми), са посветили българската старица за важни истини от индуизма, изложени в частност в Пураните. Това пророчество говори за понятието Калпа (др.инд.) – така се наричат „денят и нощта на Брахма”. В съкровените индуски писания се говори, че в първата половина на Калпа, наричана „ден на Брахма” (която се състои от 1000 манвантара), е станало раждането на материалния свят от хаоса, а в края на „деня” – неговото унищожение (пралайя). Във втората половина на Калпа настъпва „нощта на Брахма”, а след нея - нова Калпа, нов „ден на Брахма”, ново възраждане на света, нов цикъл на живота. Именно за това говорят на Ванга „космическите махатми”, обяснявайки, че светът „ще се възражда и отново ще се разрушава”. Същите тези махатми са се явили в 19 век и на руските предшественици на Ванга – Е. П. Блаватская и Е. И. Рерих.
Интересно е, че според свидетелството на К. Стоянова, известният съветски писател „Леонид Леонов на една от срещите си с Ванга е решил да запише на магнетофон казаното от нея, за да го преведе след това на руски език.... Тогава Ванга е имала вдъхновение и е говорила за съдбоносни за страната му събития. Осъществила е връзка с отдавна починалата руска ясновидка – Елена Блаватская. Ние действително чухме удивителни неща. Мисля, че не си струва да обясняваме кой се е явил на Ванга в образа на Блаватская, но още веднъж ще обърнем вниманието на читателите върху универсалността на информацията, която се предава телепатично от демоните на техните контактьори, независимо от времето и континента, смисълът на което се свежда до необходимостта човечеството да контактува с тях.
Методът на замяна
Защо толкова много хора искрено смятат Ванга за православно вярваща? Въпросът е в това, че си имаме работа с обикновена дезинформация, към която прибягват демоните, опитвайки се да представят сатаната за Бог, а също така да подменят с ново, модернизирано учение предишното, от Бога дадено - Православие, но без да го отричат открито и изведнъж. Демоничните същества действат внимателно, опитвайки се да представят своите действия за действия на Самия Христос, което всъщност, е техен любим метод, който можем да наречем „метод на замяната”.
Същността на „метода на замяна” се състои в това, че използвайки някои черти на външно сходство, съществата от паралелния свят се опитват да представят демоничните си действия за действия на Божията благодат.
Те се опитват да играят с най-добрите качества на човешката душа, заложени в нея от Твореца. Едно от тези качества е стремежът да живеем не само за себе си, но и за околните, стремежът да помагаме и да бъдем полезни, черпейки от самоотвержения ни труд за ближните вдъхновение и морално удовлетворение.
В случаите, в които демоните представят себе си за Бог или Ангели, в съзнанието на хората, признаващи Божието битие, се случва сериозна замяна. Вярващите, но духовно неопитни хора фактически са принудени да смятат екстрасенсите, лечителите, „пророците” за свети хора, които по някаква причина (вероятно за свое благочестие) са получили особени дарби от Бога. Всъщност, така мислят за себе си и самите „лечители”, въпреки че не винаги афишират подобно убеждение. Естествено, всички тези контактьори, дори и в най-далечното си приближение, не могат да се сравняват с православните светии, получили всевъзможни дарования от Бога. Никой от екстрасенсите, магьосниците и лечителите не е извървял този дълъг и тежък път на душевно пречистване и от най-малките петънца на греха. Път, по който десетилетия е вървял всеки от православните подвижници, за да може, постигайки душевна чистота, да се удостои с честта да бъде съсъд на Благодатта на Светия Дух.
Виждаме, че и Ванга, подобно на други екстрасенси, дори не се е замисляла за очистване от греховете, извършвани с дело, слово и мисъл. Ще обърнем внимание на това, че нито един от православните светии, на които е била дадена от Бога благодат за изцеления, не е правил при изцеляването нищо подобно на това, което е правила Ванга и върху което градят своето „лечение” и други целители. (минавания с ръце, „зареждане” от космоса, събиране на „лошата енергия” и прочее). По правило, светците са се обръщали единствено към Христа, с молитва за прошка на греховете на болния човек и за неговото изцеление.
Най-тъжното е това, че някои бивши атеисти от пост-съветските хора, дори и да са повярвали в Бога, не са в състояние да различат лъжата от истината, така характерно и за обезбожените руски обитатели. Те много лесно се улавят в демонските мрежи, с помощта на описаната тактика на подмяната.
Този метод работи безотказно и поради това, че за съжаление много хора не са научени от родителите си да обръщат внимание на внушенията на съвестта, която винаги подсказва на човека, когато той прави нещо нередно. Колкото и да е тъжно, в по-голямата част от хората съвестта си остава на онова ниво на съзнанието, което З.Фройд нарича безсъзнателно, събирайки в едно понятие за безсъзнателност такива противоположни явления, като демоничните въздействия, от една страна и Божиите внушения, от друга.
Ето защо демоните така успешно представят своите подобни на Ванга контактьори за свети лечители и пророци, а своите действия се опитват да представят за действия на Самия Христос или на Неговите Ангели. Само че цялата практика на духовния живот на православните подвижници за изтеклите две хиляди години, потвърждава думите на апостол Павел, който предупреждава, че „сам сатана се преправя на светъл Ангел, тъй че, не е голямо нещо, ако и неговите служители (магьосници, прорицатели, астролози, екстрасенси, лечители и пр. – Иг.N.) се преправят на служители на правдата.” (2 Кор. 11, 14-15).
„Новата ера” – „Време на чудесата”
Основавайки се на анализа на изброените по-горе идеи, които чрез Ванга се насаждат от съществата на паралелния свят в общественото съзнание, може да се направи извод за откровената антихристиянска същност на ученията на тези същества, за тяхната ненавист към Църквата и за съзнателната борба на „пришълците” срещу Христовото учение в човешкия ум. Освен борбата с християнството за спечелване на човешки души, както ще видим по-нататък, демоните си поставят още една важна задача – да подготвят хората за идването на „Новата ера”.
Например Ванга ни подготвя за това със следните думи: „Земята навлиза в нов отрзък от време, което можем да охарактеризираме като време на добродетелите. Това ново състояние на планетата не зависи от нас... Новото време изисква ново мислене, друго съзнание, качествено нови хора, за да не се нарушава хармонията във вселената <...> Дойде времето на «чудесата», ще бъдат разгадавани много тайни!
Тази нова ера, днес наричана на Запад постхристиянска, според учението на Църквата е времето на преход към властта на „човека на греха”, т.е. на антихриста. Естествено, всички разговори за новия начин на мислене налагат убеждението, че старите понятия (на първо място – нравствените) са някак безнадежно остарели. Благодарение на новото съзнание (т.е. разширеното, „просветеното” с помощта на демоничните същества), тези понятия трябва да бъдат подменени, а следователно трябва да се промени и самия човек. Дори и за неутралния читател е вече ясно, че съществата от паралелния свят използват Ванга като проповедник на идеята New Age („Новата ера”). Тази идея променя съзнанието чрез контакт с „Висши сили”, превръща човека в „свръх-човек”, който притежава паранормални способности, наричани според нашата терминология БЕСОЧОВЕК (Homo satanicus). Тъждествеността на „новата ера” с периода на възцаряване на Световния владика (антихриста) се проявява още по-ясно от следното пророчество на Ванга (записа е от януари 1988 г.):
„- Свидетели сме на съдбоносни събития на Земята. Двама от най-големите водачи на света (Р.Рейган и М.Горбачов. – Иг. N) си стиснаха ръцете и се подписаха, за да докажат, че са направили първата крачка към постигането на всеобщ мир. Но ще мине още много време. Ще изтече още много вода. Ще дойде Осмият и той ще подпише окончателния мир на планетата.
Именно за този „Осми”, който християните наричат антихрист, достатъчно ясно се говори в Апокалипсиса: „... и видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога. <...> Звярът, който си видял, беше, но го няма; обаче, скоро ще възлезе из бездната и ще отиде в погибел. <...> Ето разумното значение на това: Седемте глави са седем хълма, на които седи жената; те са и седмина царе, от които петимата паднаха, и единият сега е, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва само малко да постои; и звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте, и отива в погибел” (Откр. 17, 3-11)
За „окончателния мир на планетата”, който ще бъде подписан от антихриста („Осмият”, според Ванга), пророкува апостол Павел: „защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление...” (1Сол. 5, 2-3)
Както виждаме, откровението за „окончателния мир на планетата” е било записано почти 2 хиляди ходини преди Ванга от апостол Йоан Богослов, но смисълът на това пророчество е напълно противоположен на предсказанието на българската „ясновидка” и нито един здравомислещ християнин няма да повярва на Ванга, когато тя казва неща, противоположни на онова, за което говори апостолът. Според словото на апостол Йоан, точно тогава, когато „Осмият” ще празнува победата си, когато илюзията за „окончателния мир на планетата” е толкова близка и достижима, ще дойде последният и страшен ден на този свят, денят на окончателния, и затова -Страшния Съд.
Точно за това време на „окончателен мир на планетата”, „време на „чудеса”, когато ще бъдат разгадани много тайни” (така Ванга нарича този период, т.е. Новата ера) в пълно съответствие с апостол Йоан говори и пророк Ездра (V в.пр.н.е.): „Ето, на земята ще настане евтиния във всичко, и ще помислят, че е настанал мир; но тъкмо тогава и ще постигнат земята бедствия: меч, глад и голям смут” (3 Езд. 16, 22)
Както вече споменахме, демоните, подобно на хората, понякога допускат грешки. И при тях се наблюдават несъгласуваност и противоречия. Това добре се вижда, ако разгледаме още едно пророчество на Ванга, което явно й е било продиктувано от някой „космически махатма”. Второто пророчество, макар и изцяло противоречащо на оптимизма на първото, според което се очакват „времена на добродетели”, напълно се съчетава с откровенията на Ездра и Йоан Богослов. В конкретния случай дори можем да предположим, че някое от демоничните същества случайно е проговорило за това, за което те обикновено мълчат. За това, второто предсказание си спомня сестрата на Ванга – Любка: „На Ванга наистина й е дадено право да съзерцава и да знае на кой какво му предстои и все повтаря: „Ако хората знаят какво им предстои, не биха искали нито за миг да останат на земята."
Както вече говорихме по-горе, Ванга се отнася към категорията на несъзнателните магьосници, т.е. към тези контактьори, които не осъзнават напълно, че силите, на които служат като предавател на информация и от които получават тези или онези способности, нямат никакво отношение към Бога. Но дали наистина Ванга изобщо не се е досещала за това? Съдейки по някои данни, тя интуитивно е усещала нещо нередно и съвестта й не е била напълно спокойна. Измъчвали са я съмнения на кого служи. Това е очевидно от следното свидетелство на нейната племенница: «А друг път молитвите й завършват с въпрос, дошъл направо от сърцето: „Каква е моята участ, Господи, и на кого служа?». И все пак Ванга така и не се е опитала да си изясни мнението на православните свещенослужители относно нейните странни и смущаващи контакти с „бог”, чуждоземци и „души на починали”. Жалко.
Членовете от „Фонда на Ванга”, които са дежурили до леглото й в последните часове на живота й (11 август, 1996 г.), не са позволили да се повика свещеник да изповяда умиращата (според разказите на Красимира, „ние не успяхме да извикаме отеца”). За това пише Г. Тельнов в статията „Тайната за смъртта на Ванга” (вестник „Жизнь”, № 23, 7 юни, 2006 г.)
Следва
Превод: Десислава Шаркова