Братя и сестри! Учението на Спасителя осветлява всичко по начин различен от т.нар. светски морал, светски закони, светска мъдрост. И способът на борба за истината, посочен от Спасителя, е съвършено различен. В света се води борба с външни оръжия, по външни пътища. Спасителят посочва други пътища: вътрешно съпротивление, преодоляване на злото със силата на любовта, със силата на духа, на молитвата, на добродетелите.
Честваният днес велик светилник, просиял в необятната руска страна преподобни Серафим Саровски, ни е дал образец на този показан от Господа път за борба със злото.
Този голям подвижник се родил през 1759 г. в гр. Курск, наречен бил Прохор. 19-годишен той постъпил в Саровската св.обител, за да остане там цели 54 години. Осем години той бил послушник. На втората година от послушничеството му той заболял тежко от водянка и това страдание продължило 3 години. След изповед и причастие той бил напълно изцелен. След причастяването му се явила Божията Майка, придружена от апостолите Иоан и Петър и сочейки към лежащия в немощ Прохор, казала на свети Иоан Богослов:”Този е от нашия род”. Тя положила дясната с ръка върху главата на болния послушник, а с жезъла в лявата докоснала бедрото му, от което изтекла всичката насъбрала се в тялото му вода.
През 1786 г. Прохор бил постриган за монах под името Серафим, няколко месеца по-късно бил ръкоположен за иеродякон, а пет години по-късно за иеромонах. Като иеродякон и иеромонах той служил седем години всеки ден литургия. Тази ревност при продължителните манастирски служби и уморителното килийно правило се отразили на здравето му. Краката му започнали да отичат и се покрили с открити рани. Това ускорило неговите намерения да започне пустинножителски подвиг, към който винаги чувствал особена наклонност. Цели 16 години той прекарал в една отшелническа колиба, отстояща на 6 км от манастира. Там преп. Серафим започнал своя подвижнически живот в непрестанна молитва, строг пост, големи вътрешни борби, големи духовни трудове.
Светът счита този живот за егоистичен, нарича го самоспасение, говори, че тук няма любов към хората, желание да им принесеш полза. Какво ужасяващо неразбиране! Подвижникът посвещава своята душа на Господа, отдава Му я. А Господ, когато е нужно, извежда тази душа на пътя на служение на хората.
Св. Серафим се прославил с благодатна пророческа прозорливост – той правел потресаващ разбор на човешките души и водел по здравия път на истинско дейно християнство. При изповед на стичащите се при него от цяла Русия хора той сам изброявал греховете им, преди те да са отворили устата си Той се обръщал винаги към тях с думите “Радост моя”, а себе си наричал “убогият Серафим”. Винаги поднасял на своите “сироти” парченце хлебец от петохлебието, лъжичка вино или глътка светена вода и всички по всяко време поздравявал с “Христос возкресе”.
Преподобни Серафим считал, че да учиш другите е леко, така леко, както да хвърляш камъни от камбанарията, а сам да изпълняваш това, което учиш е така трудно, както да качваш тези камъни на камбанарията. Но преп. Серафим имал право да учи другите: неговите подвизи му давали това право. Ето какво казвал той: “Ние, живущите на земята, сме се отклонили много от спасителния път, прогневяваме Господа и не спазваме постите. Днес християни си разрешават месо и по време на светата Четиридесетница, и по време на всеки пост. Не спазват срядата и петъка, а Църквата има правило: неспазващите светите пости и постните дни през годината много грешат. Но Господ не се прогневява докрай и пак помилва.”
Братя и сестри, всички ние така сме изморени от вражди, от грижи, от светска суета. На измъчения и уморен човек му се иска да приседне и да се напие с освежаваща вода. Ето именно такава благодатна освежаваща вода за нашите души са и трудовете и подвизите на преподобни Серафим Саровски. Амин.