Обзор на дейността на духовниците, полагащи пастирски грижи за военнослужещите в Русия и други страни
“Всяка нация трябва да има набор от принципи и цели, които да обединяват хората, живеещи в една страна. Един от тези принципи – социалната отговорност – се формира у човека в продължение на целия му живот. Важна роля в този процес играят Армията и Църквата, - най-авторитетните възпитателни институти на нашето общество” – такова изявление е направил неотдавна руският президент Дмитрий Медведев. Първият официален акт, поставящ началото на взаимодействието между Руската Православна Църква и Руската армия, е съвместното Заявление, подписано на 2 март 1994 г. от Светейшия Патриарх Алексий ІІ и тогавашния министър на отбраната Павел Грачов. В настоящия момент действа Съглашение за сътрудничество от 4 април 1997 г., също подписано от Светейшия Патриарх и министъра на отбраната. През 1995 г. е създаден Синодален Отдел по взаимодействие с Въоръжените Сили и правоохранителните учреждения към Московската Патриаршия с председател видният проповедник прот. Димитрий Смирнов. Основни направления на неговата работа са: координация на взаимодействието на свещенноначалието и духовенството с военните ръководства; грижа за пастирското обгрижване на праовославните военослужещи; участие в мероприятия с историко-патриотическа и религиозно-нравствена тематика. Отделът има разклонена структура, работейки по пет направления, които условно може да се обозначат така: "Армия", "Милиция", "Затвор", "Останали структури" и "Издателско-мисионерско направление". Всяко направление има свои сектори на работа, съответстващи на силовите структури. В по-големите епархии за координация на работата на духовенството във военните гарнизони и военните части са създадени специални отдели или комисии. Понастоящем 2000 православни свещеници обгрижват духовно военнослужещите, от тях 950 – постоянно. Проведени са досега пет всеруски сбора на военните духовници.
Важен фактор във формиране и укрепване на църковно-военните отношения са регулярните лични срещи с началника на Генералния Щаб на Въоръжените Сили, и с командирите на различните родове войски. Опитът показва, че, въпреки постигнатите съглашения, формирането на взаимоотношенията между Църквата и силовите структури почти изцяло зависи от личните контакти на архиереите с командващите войски, военни окръзи, с командирите на съединения и началниците на военно-учебните заведения, а така също от контактите на архиерейските наместници, на игумените на манастири, предстоятелите на храмове с командирите на воинските части и учреждения. Затова всяка смяна на ръководителите или промяна на позициите на органите на военното управление по отношение на Църквата или на отделния пастир може да доведе към радикална промяна на положението на Църквата в един или друг военен окръг, гарнизон и т.н. Засега проектозаконът, уреждащ статута на военното духовенство, се намира още в стадий на разработка.
В съответствие със Съглашенията за сътрудничество, военнослужащите на срочна служба имат възможност в неделя и в някои празнични дни да участват в богослужения в 156 храма и параклиси във видове и родове войски, военни окръзи, съединения, в отделни военно-учебни заведения и воински части, а така също в повече от 400 монастирски и енорийски храмове, намиращи се недалече от местата на дислокация на воинските части. Продължава строителството на нови гарнизонни храмове. Заслужава да се отбележи, че по ходатайство на командванията построените храмове все по-често влизат в състава на подворията на манастирите, което способства за по-ефективна работа с военнослужещите. За вярващите от личния състав на групировката войски в Чеченската Република, действа полеви храм и 5 полеви параклиса. В много воински части, където военнослужещите поради значителна отдалеченост нямат възможност регулярно да посещават богослуженията, са създадени стаи, в които свещениците могат да извършват таинствата изповед и причастие. Свещениците напътстват воините, провеждат с тях беседи, изнасят лекции. Освен това освещават военна техника, участват в церемониите по полагане на клетва и пр. Безценна помощ са оказвали и продължават да оказват свещенослужителите в горещите точки: в миротворческите контингенти в Босна, Косово, Абхазия, а така също в подразделенията, изпълняващи воинския си дълг на Северен Кавказ - в Чечня и Дагестан. Именно в горещите точки мнозина се обръщат към Православието, намирайки в него духовна опора. Мнозина се кръщават, изповядват, причастяват. Там, в горещите точки, свещенослужителите имат достатъчно, и тази работа е наистина опасна: не е тайна, че снайперите специално преследват православните отци. Огромна помощ оказват православните пастири в реабилитацията на военнослужещите и сътрудниците от правоохранителните органи: понякога един разговор със свещенослужители може да замени всички реабилитационни мероприятия и процедури.
В Украйна сътрудничеството между Църквата и Въоръжените Сили датира от 15 години. През 1999 г. към УПЦ е учреден Синодален отдел по взаимодействие с Въоръжените Сили и други войскови формирования в Украйна, оглавяван от Лвовския и Галицки архиепископ Августин. Подписани са договори за сътрудничество между УПЦ и Управлението на Вътрешни войски, Държавната гранична служба, Министерството за извънредните ситуации и др. Във всяка от 35-те епархии на УПЦ има по един свещеник, който координира пастирската дейност на другите свещеници във войсковите части и е подотчетен на Военния отдел. В момента около 80 свещеници от УПЦ действат в Армията и във Вътрешни войски, участват и в миротворческите мисии в Косово, Ирак, и Афганистан. Те са енорийски свещеници, които с благословението на епархийския си архиерей обгрижват духовно намиращите се в техните енории войскови части. В Киев има 7 войскови храма. Изградени са и войскови-полеви църкви, които активно действат във Вътрешни войски. Провеждат се сборове за военна подготовка на свещениците, семинари, на които те биват запознавани с воинските порядки, с военната психология и т.н. За курсантите от военните училища се организират курсове за катехизация и поклоннически пътувания до православни светини в Украйна и зад граница. Военният отдел издава списание за воините “Вяра и чест”, отпечатан е и “Молитвеник на православния воин”.
Въпреки постигнатите договорености между Църквата и Армията, в голяма степен сътрудничеството между тях зависи от личните контакти на духовници и командири. Главният въпрос все пак остава утвърждаването на института на военното душепастирство на законодателно ниво. Не е тайна, че в някои части командването се отнася подозрително към свещеника. И ако го допускат до войниците, то правят това в присъствието на офицери. Има командири, които си остават невярващи, но симпатизират на Църквата. А има и такива, които откровено не я възприемат. В такива условия служението на военния свещеник съществено се усложнява.
В Беларус сътрудничеството между Църква и Армия се основава на подписаното през 2003 г. съглашение между министър-председателя на страната и предстоятеля на Беларуската Православна Църква Мински и Слуцки Митрополит Филарет. В съглашението е залегнало възраждането на православните воински традиции и ритуали, формиране у военнослужещите на нравствена мотивация за изпълнение на воинската служба; използване психолого-педагогическия опит и влияние на свещенослужителите за заздравяване нравствения климат във воинските колективи, противодействие на негативното влияние на деструктивните религиозни култове, профилактика на нарушенията във воинската дисциплина, употреба на алкохол и наркотици, суицидни настроения и други негативни явления сред военнослужещите; катехизация /по тяхно желание/ на военнослужещите в неделни училища, в духовните учебни заведения или факултативно във военните училища; обезпечаване на военнослужещите с духовна литратура, с периодическите издания на Беларуската Православна Църква и с видео- и аудиоматериали на религиозна тематика; провеждане на съвместни благотворителни меорприятия по оказване социална помощ на семействата на починалите или загинали военнослужещи, използване опита и участието на православното духовенство за оказване на психологическа помощ.
Нерядко може да се срещне свещеник на воинска клетва, на войскови учения, в самолет с десантчици. Налице е положителният ефект от работата на свещенослужителя във въоръжените сили. Повишава се дисциплината и бойния дух на войниците, мнозина военнослужещи се чувстват по-уверени и спокойни, когато в трудните условия на воинската служба заедно с тях е свещеникът.
В последно време в Беларус възникват много православни военно-патриотични организации и клубове, в които под ръководството на свещеник, вярващи военни и сътрудници на МВР се занимават с деца на възраст от 13 до 18 години. Те ги запознават с трудностите на бъдещата служба, заедно ходят на походи, на полеви излети, на клубни учения, пътуват до свети места и места на воинската слава в Беларус и Русия. Основните предмети, които изучават курсантите в клубовете са: начална военна подготовка, парашутен спорт, медицинска подготовка, ръкопашен бой, обща физическа подготовка, но главният предмет е Основи на Православието.
Все още обаче няма законова база за уреждане статута на духовниците, служещи в Армията. Свещениците се договарят лично с командирите на войсковите части за изграждане на храмове в поделенията и за обезпечаване на военнослужещите с пастирско душегрижие.
Двадесет православни свещеници обгрижват духовно воините от Грузинската армия. Те получават възнаграждения като офицери, но нямат военен чин.
В Естония първите крачки за възстановяване на военното духовенство са направени през 1993 г. Равен достъп до Армията имат православни и лутеран. Все още липсва законова уредба, регламентираща дейността на свещениците във Въоръжените Сили.
Законово регулирани са капеланските служби в Полша и Румъния. През 1991 г. в Полша започва възраждането на военното духовенство. В сегашно време в полската армия служат капелани от Римокатолическата, от Полската Православна Църква и евнагелисти. Дейността на военните духовници се определя от специален закон. На 15 хиляди православни военослужещи и членовете на техните семейства се падат 21 православни капелани. Всеки капелан е офицер, а епископът, управляващ военната епархия, е с чин бригаден генерал. Капеланите са на договор, подписан от министъра на отбраната. Те са обезпечени финансово – внасят им осигуровки за пенсии, отпускат им пари за ремонт на храмове и т.н. Всички православни военни духовници са магистри или доктори по богословие, след като бъдат ръкоположени, завършват тримесечна офицерска школа.
В Румъния капеланската служба е възстановена през 1995 г. и е подписан протокол за сътрудничество между Румънската Православна Църква и Армията. Няколко години по-късно е приет закон, регулиращ взаимотношенията между Православната Църква и Армията. В момента румънските военнослужещи се обгрижват пастирски от 80 духовници. Свещеници има и в миротворческите мисии в Ирак и Афганистан. Всички капалани са с висше духовно образование, завършили са и курсове във Военното училище в Букурещ. Радват се на добри отношения с държавната власт. Главният капелан се назначава от правителството. Капеланите не са офицери, но са приравнени към тях. Главният капелан е с ранг на бригаден генерал. Капелани присъстват и във военните болници и затвори.
Пастирското душегрижие, според приснопаметния Московския Патриарх Алексий ІІ, придава по-човешки характер на военната служба, укрепва моралните сили на воините, изпълва военната служба с дълбоко нравствено съдържание и принася реална обществена полза.