Високото достойнство на човешката личност се дължи на това, че човек е надарен със свобода, с възможност за самоопределяне към Бога и нравствените ценности. Свободата се явява необходимо условие за достойнството на човека, за осмислен и пълноценен човешки живот.
Човек е свободен, защото е Божие творение, защото е сътворен по Божи образ и притежава богоподобна духовна природа. Само издигащият се над природата и идващ от Бога човешки дух е свободен. “Човешкият образ се опира върху по-висша природа, отколкото е самият той. Човешката свобода достига своя окончателен израз в по-висшата свобода, в свободата на Истината”, пише Н. Бердяев. “И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни”/Иоан 8:32/ - заявява Христос. В Богочовечеството се съединяват човешката свобода и божествената свобода, човешкият образ и божественият образ. “Господ е Духът; дето пък е Духът Господен, там има свобода”/2 Кор.3:17/ - пише св. ап. Павел.
Според св. Григорий Нисийски свободата е основно свойство на човешката богодобна природа. “Човек – пише – този светител – бил богоподобен и блажен, понеже бил удостоен със свободна воля, която е подобие Божие”. И действително, да си свободен в исканията, решенията и постъпките си, значи да си подобен на Бога, защото свобода, независимост, самоопределяне – това са божествени свойства; те принадлежат по същество на Бога и по Божия воля на сътворените по Негов образ хора.
Достойнството на човешката личност се обуславя от свободата и, защото чрез нея тя се проявява като религиозно и нравствено същество. Без свобода не е възможна нито религията, нито нравствеността. Бог цени у човека свободния отклик на Своя зов. Великият инквизитор от романа на Достоевски “Братя Карамазови”, враг на свободата и на Христа, говори с укор на Христа:”Ти възжела свободната любов на човека, щото свободно да тръгне той след Тебе, прелъстен и пленен от Тебе”. Трите изкушения, с които дяволът изкушава Христос в пустинята са били насочени срещу свободата на човешкия дух, срещу свободата на човешката съвест. Чудото трябва да произтича от вярата, а не вярата от чудото. Само тогава вярата е свободна. В явлението Христос никой не насилва човешката съвест. Религията на Голгота е религия на свободата. Божият Син, Който се яви на света в “образа на роб” и бе разпнат на кръста, разтерзан от света, е обърнат към свободата на човешкия дух. В образа на Христос нищо не говори за насилие, нищо не ни заставя да вярваме в Него като в Бог. Той не беше сила и мощ в това царство. Той проповядваше царство не от този свят. Тук е скрита основната тайна на християнството, тайната на свободата. Нужна е необикновена свобода на духа, подвиг на свободната вяра, за да можем зад робския образ на Иисус да видим своя Бог. И когато ап. Петър казал на Иисус:”Ти си Христос, Син на Живия Бог” той е извършил подвига на свободата. Тези думи, определили хода на световната история, се раздадоха от дълбоките недра на свободната човешка съвест. И всеки човек в християнския свят трябва да повтори думите на ап. Петър от дълбините на своя свободен дух, на своята свободна съвест.
Свободата в религиозния живот е задължение, дълг. Човек е длъжен да носи бремето на свободата, няма право да свали от себе си това бреме. Бог приема свободните, само свободните са му нужни.
Религията на Христос е изключителна в своето утвърждение на свободата и нетърпима в своето отрицание на робството, насилието и принудата. Враговете и потисниците на свободата са врагове и потисници на Духа Христов и на самата същност на християнството. Насилващите духа не могат да бъдат християни и християните не могат да бъдат потисници на духа. Духът на безмерната свобода е разлят по цялото Евангелие, всяко слово на Христос е слово освобождаващо. В религията на Христа свободата е ограничена само от любовта. Новият Завет е завет на любовта и свободата. Любовта и свободата изчерпват съдържанието на новозаветната вяра, преодоляваща ветхозаветното потисничество и езическия натурализъм. Враговете и потисниците на свободата в християнския свят винаги изпадат в езичество или юдаизъм. Християнският бит, потискащ и насилващ духа на свободата, е бит езически, не приел още в себе си новозаветния дух на любовта и свободата.
Възниква мъчителният въпрос и недоумението: какво е преобладавало в историческата действителност, християнството като път на свободата, или християнството, като път на принуждението? Според Н. Бердяев “християнството в историята твърде често се сривало на пътя на принуждението, подхвърляло се на изкушение и се отричало от свободата Христова. Католическата и даже православната йерархия нерядко подменяла свободата с принудата, отивала към съблазънта на Великия Инквизитор. Когато правдата Христова насилствено се въвежда в човешките души, тя загубва своя изкупителен и спасителен характер. Не се ли превръща свободната вяра в принудително знание, когато истината Христова става авторитет, материално възприеман и неизискващ подвига на избора? Да снемеш бремето на свободата и да подмениш свободата с принудата означава да унищожиш тайната на вярата, която е тайна на благодатната свобода и на свободната любов, означава да превърнеш религиозния живот в принуда на видимите вещи, да закрепиш необходимостта. Религиозната вяра винаги лежи в глъбините на мистиката, мистиката на свободното волево избиране, на свободната любов. Да вярваш в Христа, означава да утвърждаваш религиозната свобода. Насилието и принуждението в делата на вярата и съвестта е подчинение на природния порядък и отрицание на благодатта.”
Насилственото спасение е невъзможно и нужно. “Бог никого не иска за Свой служител против волята му или по принуда. – пише св. Иоан Златоуст – Той иска всички свободно и доброволно да Му служат и да познаят сладостта на служението Му”. Според Бердяев “Бог Личност иска не човек, над когото Той да господства и който е длъжен да го прославя, а човек-личност, който отговаря на Неговия призив и с когото е възможно общение на любов.”
Свободата е не по-малко необходимо условие за нравствения живот и нравственото достойнство на човека. Щом нещо се извършва по необходимост или по принуда, то загубва нравствения си характер и нравствената си ценност. Още Аристотел в своята “Никомахова етика” изтъкнал, че свободата на избор съставлява съществен момент в нравственото постъпване: без нея няма добро дело, няма и добродетели. Свободата без нравствено начало съдържа в себе си злото на разрушението. “Истинската човешка свобода е дадена ни от Бога свобода вътрешна, свобода да определяме не само своите постъпки, но и духовната си отговорност за тях”- пише големият руски писател Александър Солженицин. Понеже нравствеността без свободата е невъзможна, учението за свободата на човешкия дух заема централно място в етиката. Свободата на духа се състои в това: във всички свои прояви, във всички свои помисли, пожелания, намерения, стремежи, волеви импулси, решения и действия да оставаме верни на съкровената същност на духа си и на висшето си предназначение. Според испанският философ-рациовиталист Хосе Ортега-и-Гасет да бъдеш свободен, означава да осъзнаеш своето призвание и да се опитваш да му останеш верен.
“Ние се раждаме с вътрешна свобода, свобода на волята, свобода на избора, главната част на свободата ни е дадена още при раждането – смята Солженицин. – Външната свобода, обществената е твърде желателна за нашето нормално развитие, но не повече, отколкото като условие, като среда. Своята вътрешна свобода ние можем твърдо да осъществяваме даже и в среда външно несвободна. В несвободната среда ние не губим възможности да се развиваме към нравствени цели”. Човек не може да прави това, което иска, но е отговорен за това, което е – заключава френският писател и философ-екзистенциалист Жан Пол Сартър.