В събота на 27 ноември, в ранни зори, с два автобуса потеглихме от храм-паметник „Св. Александър Невски” към чудотворната съкровищница на православен Пловдив. За мен това беше второ пътуване до този град и, слава Богу, второ поклонение. Този път на частица от мощите на великия руски светец Серафим Саровски.
Храм „Св. Вмчк Георги”, в който се съхранява частица от мощите на Саровския чудотворец, бе пълен с богомолци и в същото време атмосферата бе тиха и мирна. Молитвена атмосфера на благоговение и любов – едни се събираха в нестройна опашка пред светите мощи, други взимаха благословение от свещеника след светата Литургия, палеха свещи и целуваха чудотворната икона на св. вмчк Мина – търпеливо се изчакваха и си даваха път. Въпреки че повечето хора не се познавахме, нас ни обединяваше общият възглас към Господа и свети Серафима, общата молитва за помилване.
След като посетихме и храма „Св. Харалампий”, ние се отправихме към митрополитския храм „Св. вмчца Марина”. Още с пристъпването ми към двора на църквата, в съзнанието ми изплуваха спомени от първото ми посещение на Пловдив – за поклонението пред Божигробската икона на светата Божия Майка. Сякаш тогавашният горещ летен ден беше вчера.
В храма бяхме топло посрещнати от предстоятеля о. Николай, който дълго беседва с нас за чудотворството на иконите и особено на Божигробската икона, историята на храма, силата на вярата и същината на спасението на душата.
В почти всеки храм от тези, които посетихме, ние се докоснахме до свети мощи и чудотворни икони, което свидетелстваше за непоколебимата вяра на миряните, с която пристъпват към Бога и Неговото човеколюбие, защото дори и сега, във време на всеобщо отстъпление и падение, Той не е оставил тези, които вярват и Му се уповават.
След като изпяхме акатиста в чест на св. вмчца Марина и се поклонихме на частица от нейните мощи, ние се докоснахме и до непреходните богатства на храмовете от Стария град, много от които строени преди и през XIX в, понесли игото на атеизма през ХХ в, за да оцелеят в пълния си блясък днес. Както ни разказа о. Николай, много допринесъл за опазването на храмовете пловдивският митрополит Николай, като изцяло възобновил някои. Красотата и пищността на иконостасите, чудотворните икони, дърворезбата и стенописите, светлината от свещите и вечерното богослужение ни пренесоха в друг свят, където забравихме за суетните грижи, светските предразсъдъци и умората от отминаващия ден.
След вечерното служение в храм „Св. Св. Константин и Елена”, ние приключихме поклонението си в старинен храм „Света преподобномъченица Параскева”. Топлото и сърдечно посрещане на о. Емил, прочувствената беседа, която той изнесе и уюта на малката църквица сгряха сърцата ни така, че въпреки напредващото време и умората, никой от нас не искаше да напусне храма. С обещанието, че пак ще дойдем през декември, ние с неохота се запътихме към изхода.
По думите на много от поклонниците, църквата „Св. Параскева” и приветливостта на о. Емил, са оставили много силно впечатление у тях. Това последно посещение за деня бе добър завършек на поклонническия ни път. Сигурна съм, че всеки от нас си тръгна със сладката умора от молитвено прекарания ден и, укрепен в Рождественския пост, утвърден във вярата. С хвалебствени песни и Божията помощ, ние се прибрахме по домовете си.
По молитвите и застъпничеството на света Богородица, на св. Серафим Саровски и на всички светии, Господи, помилуй и спаси нас грешните. Амин.
Конец и Богу слава
Снимки Валя Кантарджиева