В петнадесетата година от царуването на Тиберий (14-37 г. сл. Р. Хр.), в Йорданската пустиня проповядвал св. Йоан Кръстител, наречен още Предтеча - последният старозаветен пророк, който възвестявал, че се приближава Царството небесно, че дългоочакваният Месия идва, и че е нужно покаяние. Онези, които се каели и изповядвали греховете си, били кръщавани в река Йордан. Преди да започне Своята обществена проповед, Господ Иисус Христос също отишъл да се кръсти от св. Йоан Кръстител. Според евангелието Спасителят тогава бил на около тридесет години (Лук. 3:23), а според традицията това станало на 6 януари.
В спомен на това събитие Църквата установява празника Кръщение Господне или Богоявление.
Първоначално този празник бил посветен въобще на явяванията на Божия Син на земята, при които по особен начин се открива Неговата божествена природа. Такива са: Неговото раждане, поклонението на тримата източни мъдреци, кръщението в р. Йордан с богоявлението и чудесата, при които особено проличава Неговата божествена мощ, особено чудото в Кана Галилейска и чудото с нахранването на петте хиляди души с пет хляба и две риби. Ето защо за означаване на този празник първоначално било използвано множествено число Богоявления.
Празникът бил наричал още и Ден на просветлението, защото в древност оглашените се кръщавали масово в нощта на празника (също както на Пасха и Петдесетница). Кръщението наричали също светлина, а кръстените просветени.
Освещавала се и вода, която се използвала при кръщението. Сведения за чина на освещаване на водата имаме от IV и V в. Някои църкви на Запад през Х в. също познавали обичая на този празник тържествено да се освещава вода.
Празникът Богоявление започва да се празнува най-напред през III в. в Египет. Първото свидетелство за него ни дава Климент Александрийски († ок. 215 г.). Ориген († ок. 254 г.) не го споменава при изброяване на християнските празници от първата половина на III в. в Александрия. Също от III в. е известно и едно слово за този празник от св. Григорий Неокесарийски Чудотворец († ок. 270 г.).
През първата половина на IV в. празникът вече се чества повсеместно на Изток. През 304 г. е известен в Тракия. Св. Ефрем Сириец († 373 г.) в своите слова (химни) за Богоявление говори за съвместното празнуване на кръщението и раждането на Спасителя заедно с чудото на сватбата в Кана Галилейска. Известно е и словото на св. Григорий Богослов († 389 г.) за този празник, а в едно от словата си за Рождество Христово той казва, че празникът се нарича двояко: Богоявление или Рождество, “защото Бог се яви на човеците чрез раждане”.
На Запад Богоявление се чества от IV в. най-напред в Галия (361 г.), след това в Испания (380 г.) и накрая в Италия (ок. 400 г.).
През IV в. на Богоявление се прославя главно раждането на Спасителя. Кръщението Господне става основно събитие на този ден, 6 януари, едва след отделяне на Рождество Христово като самостоятелен празник, честван на 25 декември. Поклонението на мъдреците пред новородения Спасител се пренася към рождественската служба. Постепенно от празника Богоявление изчезва и честването на чудото в Кана Галилейска. Така основна идея на богоявленската служба остава кръщението на Господ Иисус Христос от св. Йоан Кръстител в река Йордан.
Причините, поради които Рождество Христово не се чества като самостоятелен празник през първите три века, се коренят в християнския възглед за човека, според който предимство пред телесното раждане и земния живот имат духовното раждане (кръщението) и телесната смърт, която е раждане за вечен живот. Ето защо смъртта на мъчениците била наричана рожден ден. Телесното раждане не е повод за радост поради това, че още един грешник идва на света. Радостно е обаче, когато този грешник повторно се роди в банята на кръщението. Ако го нямаше това духовно раждане, бихме могли заедно с многострадалния Йов да кажем: “Да се провали денят, в който се родих, и нощта, в която рекоха: зачена се човек!” (Йов 3:3). Ето защо ранните християни празнували възкресението Христово и неделята, Петдесетница и празниците на мъчениците, а както видяхме и кръщението на Господа много преди да се установи самостоятелен празник за Неговото раждане.
Празникът Рождество Христово е честван на датата 25 декември най-напред в Рим, вероятно още отпреди 336 г. Според някои той е установен от папа Либерий в 354 година. Как става това?
От времето на император Аврелиан (270-275) до управлението на Константин Велики (306-337) в Рим като официален дворцов и държавен бог се чества богът на непобедимото слънце. Култът към слънцето и неговия празник навлиза в Римската империя от Изток. Особено тържествено той се празнува по времето на император Юлиан Отстъпник (361-363). 25 декември се счита за ден, в който светлината побеждава тъмнината. Това е рожденият ден на непобедимия бог на слънцето.
Константин Велики обаче, противно на своите предшественици започва да почита истинския Бог, Твореца на слънцето, Който се нарича "Слънце на правдата" (Мал. 4:2). Съвсем естествено е тогава, в деня, в който езичниците почитали непобедимия бог на слънцето, християните да прославят раждането на Слънцето на правдата, истинската Светлина на света. Така на този ден започнали да празнуват Рождество Христово.
През следващите няколко десетилетия този празник започва да се чества самостоятелно на 25 декември и в отделни църкви на Изток. Така през IV в. се извършва взаимна замяна на двата празника: Изтокът дава на Запада Богоявление, а Западът дава на Изтока Рождество Христово.
На Изток Рождество Христово започва да се празнува най-напред в Константинопол. Въведен е от св. Григорий Богослов на 25 декември 379 г., когато в параклиса “Анастасия” произнася едно слово за Рождество Христово. В словото си за Богоявление, произнесено на 6 януари 380 г., той, като споменава отминалия празник Рождество Христово, нарича себе си основател на този празник.
В Кападокия Рождество Христово се въвежда вероятно от св. Василий Велики, в Антиохия от св Йоан Златоуст.
От източните църкви новият празник най-късно е въведен в Йерусалим през втората половина на V или дори VI век.
Като резултат от преместването на датата на Рождество Христово се преместили и датите на Обризание Господне 8 дни след Рождество, на 1 януари (ср. Лука 2:21); Благовещение девет месеца преди това, на 25 март; Рождение на св. Йоан Кръстител 24 юни, и Сретение Господне 2 февруари (ср. Лука. 2:22).