Малко стихове от Свещеното Писание се тълкуват толкова превратно, както думите от Лука 2:14. Става дума за песента, изпята от ангелите през онази чудна нощ на раждането по плът на Безначалния Бог Слово, Господа Иисуса Христа. Разбира се, това погрешно тълкувание от мнозина православни не е умишлено и преднамерено (само сектантите изопачават умишлено смисъла), а се дължи на непознаване цялостния смисъла на Свещеното Писание. Това е причината всяка година около Рождество Христово да слушаме проповеди или четем публикации на мнозина богослови от нашата Църква, клирици и миряни, които изказват съжаление за това, че все още има войни и оръжия и мирът от ангелската песен още не се е възцарил на земята.
Дори в официални църковни послания четем подобни мисли, както и молитви към Бога, да позволи най-сетне възцаряването на този мир на земята, „който почти две хиляди години продължава да бъде далеч от действителността, само надежда, само мечта, обикновено и трепетно очакване”. Тези благословени души не знаят, че мирът от ангелската песен е вече реалност, че се е възцарил на земята от самото въплъщаване на Господа. Проблемът е там, че ние неправилно разглеждаме този мир като външен, като състояние на приятелство между хората, на един човек към друг човек и на един народ към друг народ, като прекратяване на войните и конфликтите. Такъв мир, обаче Евангелието никога не е проповядвало. Евангелският мир е вътрешен, той е състояние на спокойствие, което царува в душата на вярващия човек – на този, който се е примирил с Бога и се намира в общение с Него. Това е премахването на „преградата, що беше посред”, която разделяла земята и небето, човека и Бога; това е прекратяването на бунта, край на въстанието на творението срещу Твореца. Този мир дойде да донесе в света Синът Божий. И оттогава всеки вярващ в Иисуса Христа, Въплътилия се, Разпънатия и Възкръсналия, е вече примирен с Бога, намира се в състояние на синовно общение с Него. Не е вече бунтовник, не е отстъпник, не е враг Божий. Примирил се е с Него чрез Вечния Ходатай, Господа Иисуса Христа (срв. Еф. 2:16. Кол. 1:20, 22). Състоянието на бунт и вражда с Бога, появило се в резултат на грехопадението на Адам, принадлежи вече на миналото и за вярващия представлява просто горчив спомен.
От времето на Иисуса Христа и вследствие на кръстната Му жертва, за човека е започнала нова епоха, ново състояние: състояние на благодат, примирение, осиновление. Евангелските обещания за мир се отнасят до този мир, а не до външния мир. „Мир ви оставям”, казвал Господ на учениците Си, „Моя мир ви давам”. И за да подчертае, че този мир е различен, допълва: „Аз ви давам не тъй, както светът дава” (Йоан. 14:27).
Също и на друго място, като говори за външния мир, казва, че не носи такъв мир. Напротив, предвижда, че вярата в Него ще стане причина за раздори и войни между хората. Невярващите ще гонят вярващите в Иисуса и така войните не само няма да намалеят, но и ще се увеличат, понеже към вече съществуващите ще се прибави и войната срещу новата вяра. „Не мислете”, казва, „че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й” (Мат. 10:34-35). А преди да бъде доброволно отведен на Голгота, за да изпие чашата на страшна смърт, Той предал на апостолите вътрешния мир, който нямало да бъде повлиян от многобройните външни скърби и гонения; щял да просъществува въпреки тях, именно защото бил вътрешен: „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света” (Йоан. 16:33). Дарувал на апостолите мир, макар да знаел, че ги очаква мъченическа смърт, макар изрично да им казвал, че ги праща като „овци посред вълци” (Мат. 10:16). Било ли е, прочее, възможно да им предаде външен мир? Със сигурност не!
Божественият Павел също е проповедник и апостол на този вътрешен мир, мира с Бога. „И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа”, пише към римляните (5:1). А в посланието до ефесяните пише, че Господ Иисус Христос е „нашият мир”, Той е примирил човеците с Бога чрез кръста, „благовестил е мир... , защото чрез Него... имаме достъп при Отца” (Еф. 2:14-18).
И нека обобщим в заключение: мирът от ангелската песен е примиряването на човека с Бога, а не външен мир. Този мир действително се е възцарил „на земята”, доколкото тя вече е примирена с небето, чрез крайното смирение и кръстната жертва на нашия Господ Иисус Христос.
Разбира се, излишно е да говорим, че човек, който има мир с Бога, има мир и към всички останали. Всички обича, никого не мрази. Само той може да каже: „с ония, които мразят мира аз съм мирен” (Пс. 119:6-7). Обича и прави добро дори на враговете си. Вътрешният мир е предпоставка за външния. А външният е не само непостижим, но и немислим без вътрешния.
Трагедията на съвременния свят се състои именно в това: обявил е война на Бога, а отчаяно търси мир между човеците. Напълно нехае за вътрешния мир, но силно се стреми към външния. Изкоренява дървото, а очаква плодове, събаря къщата, а търси подслон, отдалечава се от слънцето, а иска светлина!…
От край време мирът, това „сладко нещо и име” (св. Григорий Богослов) бил „желан за всички люде” (Ест. 3:13б). Никога обаче хората не са изпитвали такава жажда, такава крещяща нужда от мир, както днес. Дали днешните хора ще успеят там, където предшествениците са претърпели горчив неуспех? Ще могат да постигнат мир без Бога? Ще премахнат ли страшните съвременни оръжия? Ще направят ли войните далечен исторически спомен? С чия помощ обаче? С помощта на науката ли? Или на технологията? Или на хуманизма? Или на философията? Или на политическите, социалните и икономическите системи?
Но от дълбината на вековете чуваме ясно и категорично трогателното предупреждение, чиято стойност и истина се потвърждават – уви! – от горчивия опит на изминалите оттогава три хилядолетия: „Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби: защото устата Господни говорят” (Ис. 1:19-20). Дали „мечът” ще е обикновен и конвенционален или някакъв друг, нова технология, произведен в ядрените заводи, това няма голямо значение…
„Господи, Боже наш, дарувай ни мир, защото за всичко си ни въздал! Господи, Боже наш, владей над нас…” (Ис. 26:12-13, по 70-те)
© 2010 Адаптиран превод от гръцки език: Алексей СТАМБОЛОВ
Още по темата за вътрешния мир четете тук: http://www.pravmladeji.org/node/934