ПРЕЖДЕОСВЕЩЕНА СВ. ЛИТУРГИЯ

Тя не е в пъл­ния сми­съл тайн­с­т­во Ев­ха­рис­тия, а е ве­чер­ня с при­ча­ще­ние, при ко­е­то се упот­ре­бя­ват да­ро­ве, ос­ве­те­ни преж­де, т.е. по-ра­но, на по-ран­ш­на Зла­то­у­с­то­ва или Ва­си­ли­е­ва ли­тур­гия. За­то­ва тая ли­тур­гия се на­ри­ча „Преж­де­о­с­вя­щен­них“, т.е. ли­тур­гия на пре­дос­ве­те­ни­те да­ро­ве. Тя се из­вър­ш­ва, как­то ви­дях­ме, в сря­да и пе­тък през св. Че­ти­ри­де­сет­ни­ца, в чет­вър­тък на чет­вър­та­та сед­ми­ца, на Ве­ли­кия по­не­дел­ник, втор­ник и сря­да, как­то и на ня­кои по-го­ле­ми праз­ни­ци, ако се слу­чат през св. Че­ти­ри­де­сет­ни­ца, ос­вен съ­бо­та и не­де­ля, Ве­ли­кия чет­вър­тък, пе­тък и съ­бо­та.

Аг­не­цът на преж­де­о­с­ве­ще­на­та ли­тур­гия се ос­ве­ща­ва в съ­що­то вре­ме, ко­га­то се ос­ве­ща­ва и ре­дов­ни­ят Аг­нец на по-ра­но из­вър­ше­на­та Зла­то­у­с­то­ва и Ва­си­ли­е­ва ли­тур­гия. Пре­ди при­ча­стието оп­ре­де­ле­ни­ят за преж­де­о­с­ве­ще­на­та ли­тур­гия Аг­нец се на­по­я­ва дос­та­тъч­но с пре­чис­та Хрис­то­ва кръв и се за­паз­ва в на­роч­на да­рох­ра­ни­тел­ни­ца до де­ня на ли­тур­ги­я­та.

Преж­де­ос­ве­ще­на­та ли­тур­гия се из­вър­ш­ва след ча­со­ве­те. След ка­то се свър­ши мо­лит­ва­та „Всес­ве­тая Тро­и­це...“, све­ще­ни­кът, об­ле­чен в пъл­но бо­гос­лу­жеб­но оде­я­ние, пра­ви кра­тък от­пуст, от­ва­ря цар­с­ки­те две­ри, мо­ли се с мо­лит­ва­та на ми­та­ря ­ „Бо­же, бъ­ди ми­лос­тив към ме­не греш­ни­я“ и въз­г­ла­ся: „Бла­гос­ло­ве­но цар­с­т­во...!“ Зат­ва­рят се цар­с­ки­те две­ри и се за­поч­ва ве­чер­ня с пред­на­чи­на­тел­ния (103) пса­лом. След­ва ве­ли­ка ек­те­ния, след ко­е­то че­те­цът, зас­та­нал сред хра­ма, поч­ва да че­те 19 ка­тиз­ма (119-138 псал­ми). През вре­ме на че­те­не­то све­ще­ни­кът, пред­шес­т­ван от све­що­но­сец, пре­на­ся бла­го­го­вей­но св. Аг­нец от прес­то­ла на прос­ко­ми­ди­я­та. Ця­ла­та ка­тиз­ма се раз­де­ля на три час­ти, меж­ду ко­и­то се каз­ва Велика ек­те­ния.

Пее се „Гос­по­ди, воз­звах...“ с оп­ре­де­ле­ни­те сти­хи­ри. Пра­ви се „Ма­лък вход“, пее се „Све­те ти­хий“, и про­ки­мен и се че­тат па­ри­мии. След пър­ва­та па­ри­мия че­те­цът каз­ва: „По­ве­ли­те!“ Све­ще­ни­кът взе­ма свещ­ни­ка за­е­д­но с ка­дил­ни­ца­та, из­ди­га ги ви­со­ко пред се­бе си и обър­нат към из­ток въз­г­ла­ся: „Пре­муд­рост, прос­ти!“, об­ръ­ща се след то­ва към на­ро­да и въз­г­ла­ся: „Свет Хрис­тов прос­ве­ща­ет всех!“ ­ „Хрис­то­ва­та свет­ли­на прос­ве­ща­ва всич­ки“. В то­ва вре­ме на­ро­дът е ко­ле­ни­чил. Че­те­цът за­поч­ва вто­ра­та па­ри­мия и след ка­то я про­че­те, све­ще­ни­кът, ка­дей­ки, за­пя­ва бав­но, умил­но и тър­жес­т­ве­но:

„Да из­п­ра­вит­ся мо­лит­ва моя...“, (без за­вър­ши­тел­ни­те ду­ми „ус­ли­ши мя, Гос­по­ди!“)

Съ­ща­та пе­сен се пее след то­ва че­ти­ри пъ­ти и от кли­ро­си­те. При вся­ко из­пя­ва­не све­ще­ни­кът об­хож­да и ка­ди вся­ка стра­на на св. Прес­тол и прос­ко­ми­ди­я­та. Ка­то дой­де от­но­во пред прес­то­ла, све­ще­ни­кът пак за­пя­ва „Да  из­п­ра­вит­ся...“ и пее до „Воз­де­я­ние ру­ку мо­ею...“ На­ро­дът пак е ко­ле­ни­чил. Той по­де­ма „Воз­де­я­ние ру­ку мо­ею...“ и до­вър­ш­ва пе­сен­та.

Ако де­нят е праз­ни­чен, след­ва че­те­не на оп­ре­де­ле­но­то апос­тол­с­ко и еван­гел­с­ко че­ти­во. Ако ли е обик­но­вен ден, вед­на­га за­поч­ва су­гу­ба ек­те­ния, след ко­я­то след­ват ек­те­нии за ог­ла­ше­ни­те, за вер­ни­те и мал­ка ек­те­ния. След въз­г­ла­са: „По да­ру Хрис­та Тво­е­го...“ за­поч­ва Хе­ру­вим­с­ка­та пе­сен: „Се­га си­ли­те не­бес­ни с нас не­ви­ди­мо слу­жат: за­що­то ето, вли­за Ца­рят на сла­ва­та, ето из­вър­ше­на­та тай­на жер­т­ва тър­жес­т­ве­но се съп­ро­вож­да от тях...“

Све­ще­ни­кът ка­ди по ре­да на Зла­то­у­с­то­ва­та и Ва­си­ли­е­ва­та ли­тур­гия, взе­ма св. Да­ро­ве от прос­ко­ми­ди­я­та (в дяс­на­та ръ­ка дър­жи дис­ко­са със св. Аг­нец, а в ля­ва­та ­ св. Ча­ша), из­ли­за от св. Ол­тар и пос­та­вя св. Да­ро­ве на св. Прес­тол. Всич­ко то­ва све­ще­ни­кът вър­ши с бла­го­го­вей­но мъл­ча­ние. На­ча­ло­то и кра­ят на вхо­да се из­вес­тя­ват със звън­че. През вре­ме на вхо­да бо­го­мол­ци­те са ко­ле­ни­чи­ли. Ко­га­то све­ще­ни­кът вле­зе в св. Ол­тар, на­ро­дът (пев­ци­те) до­вър­ш­ва хе­ру­вим­с­ка­та пе­сен:

„... Да прис­тъ­пим с вя­ра и лю­бов, та да ста­нем учас­т­ни­ци във веч­ния жи­вот. Амин!“

След­ва про­си­тел­на ек­те­ния. През вре­ме на нея све­ще­ни­кът се мо­ли ти­хо да пог­лед­не Бог на тия, ко­и­то сто­ят пред св. Жер­т­ве­ник, да ос­ве­ти ду­ши­те и сър­ца­та им, та с чис­та съ­вест и прос­ве­те­ни сър­ца да се съ­е­ди­нят със Са­мия Хрис­тос и по­лу­чат обе­ща­ни­те бла­га.

След про­си­тел­на­та ек­те­ния на­ро­дът се мо­ли с Гос­под­ня­та мо­лит­ва „От­че наш...“.

Све­ще­ни­кът от­но­во се мо­ли ти­хо, що­то Бог да пог­лед­не бла­гос­к­лон­но към тия, ко­и­то са на­ве­ли гла­ви­те си, и да ги спо­до­би не­о­съ­ди­тел­но да се при­час­тят с жи­вот­во­ря­щи­те тай­ни.

Мо­ли се съ­що на Гос­по­да Иису­са Хрис­та, Кой­то не­ви­ди­мо пре­би­ва­ва в не­бе­са­та за­е­д­но с От­ца, да ни пре­по­да­ва с влас­т­на­та Си ръ­ка Сво­е­то Тя­ло и чес­т­на­та Си Кръв.

След тая мо­лит­ва све­ще­ни­кът въз­г­ла­ся: „Да вни­ма­ва­ме! Пре­дос­ве­те­ни­те све­ти­ни са за све­тите!“ На­ро­дът от­го­ва­ря: „Един свят, един Гос­под...“.

За­поч­ва при­час­т­ни­кът „Вку­си­те и ви­ди­те, яко благ Гос­под“ ­ „Вку­се­те и виж­те, че е благ Гос­под!“ Све­ще­ни­кът се при­час­тя­ва с част от св. Аг­нец, кой­то съ­дър­жа Тя­ло­то и Кръв­та Хрис­то­ви, и от­пи­ва от ча­ша­та.

При въз­г­ла­са „Со стра­хом Бо­жи­им...“ прис­тъп­ват ми­ря­ни­те и се при­час­тя­ват. До края на св. Ли­тур­гия, с ня­кои мал­ки про­ме­ни, ре­дът след­ва чи­на на Зла­то­у­с­то­ва­та и Ва­си­ли­е­ва­та ли­тур­гия.

В за­дам­вон­на­та мо­лит­ва све­ще­ни­кът мо­ли Бо­га, да ни да­де да до­вър­шим за­поч­на­тия мо­лит­вен и пос­тен под­виг, да се ока­жем по­бе­ди­те­ли на гре­ха и да дос­тиг­нем и се пок­ло­ним на слав­но­то Хрис­то­во въз­к­ре­се­ние.

Све­ще­ни­кът пра­ви от­пуст, след ко­е­то се че­те 33 пса­лом.