Който няма любов не може да има мир в душата

sStSilouan.jpg

Сла­ва на Гос­по­да, че не ни е ос­та­вил си­ра­ци, но ни е дал Све­тия Дух на зе­мя­та. Све­ти­ят Дух учи ду­ша­та на не­из­ка­за­на лю­бов към на­ро­да и жа­лост към всич­ки заб­лу­де­­ни. Гос­под е по­жа­лил заб­лу­де­ни­те и е из­п­ра­тил Своя Еди­но­ро­ден Син да ги спа­си; и Све­ти­ят Дух учи на съ­ща­та жа­­лост към заб­лу­де­ни­те, ко­и­то оти­ват в ада. А кой­то не е при­до­бил Све­тия Дух, не ис­ка да се мо­ли за вра­го­ве­те.

Пре­по­доб­ни­ят Па­и­сий Ве­ли­ки се мо­лел за своя уче­ник, кой­то се от­ре­къл от Хрис­та, и то­га­ва му се явил Гос­под и ка­зал: “Па­и­сие, за ко­го се мо­лиш, на­ли той се от­ре­че от Ме­не?” Но Пре­по­доб­ни­ят про­дъл­жил да жа­ли своя уче­ник и то­га­ва Гос­под му ре­къл: “Па­и­сие, ти се упо­до­би на Мен в лю­бов­та”. Та­ка се при­до­би­ва мир, и ня­ма друг път ос­вен то­зи. Ако ня­кой мно­го се мо­ли и пос­ти, но ня­ма лю­бов към вра­го­ве­те си, не мо­же да има ду­ше­вен мир. И аз не бих мо­гъл да го­во­ря за то­ва, ако Све­ти­ят Дух не ме бе­ше на­у­чил на лю­бов.

+++

Греш­на­та ду­ша, пле­не­на от страс­ти­те, не мо­же да има мир и да се рад­ва в Гос­по­да до­ри и да при­те­жа­ва всич­ки бо­гат­с­т­ва на зе­мя­та, и да ца­ру­ва над це­лия свят. Ако на та­­къв цар, ве­се­ло пи­ру­ващ с всич­ки кня­зе и се­дящ на прес­то­­ла в ця­ла­та си сла­ва, из­вед­нъж ка­жат: “Ца­рю, се­га ще ум­­­реш”, ду­ша­та му би се сму­ти­ла и би се раз­т­ре­пе­ри­ла от страх, и той би ви­дял сво­я­та не­мощ.

А кол­ко бед­ни има, ко­и­то са бо­га­ти са­мо с лю­бов­та към Бо­га и ко­и­то, ако им ка­жат: “Се­га ще ум­реш”, би­ха от­го­во­ри­ли с мир: “Да бъ­де Бо­жи­я­та во­ля. Сла­ва на Гос­­­по­да, че си е спом­нил за мен и ис­ка да ме взе­ме там, къ­де­­то пръв е вля­зъл раз­бой­ни­кът”.

Има бед­ни, ко­и­то не се бо­ят от смърт­та, но я пос­ре­­щат с мир, по­доб­но на Пра­вед­ния Си­ме­он, кой­то въз­пял: “Се­га от­пус­каш Твоя раб, Вла­ди­ко, спо­ред ду­ма­та Си, с ми­ром”.

Ка­къв е бил ми­рът в ду­ша­та на Пра­вед­ния Си­ме­он, мо­­гат да раз­бе­рат са­мо те­зи, ко­и­то но­сят в ду­ша­та си Бо­жия мир, или по­не са го из­пит­ва­ли. За то­зи мир Гос­под ка­зал на Сво­и­те уче­ни­ци: “Моя мир ви да­вам”. Кой­то има то­зи мир, той оти­ва във веч­ния жи­вот с мир и с ду­ми­те: “Сла­ва на Те­бе, Гос­по­ди, че се­га оти­вам при Те­бе и веч­но ще гле­дам Тво­е­то ли­це в мир и лю­бов. Тво­ят тих, кро­тък пог­лед прив­ле­че ду­ша­та ми и тя тъ­гу­ва по Те­бе”.