Едно усещане не те напуска през цялото време, докато си в светата обител - че старецът Георги Карслидис те наблюдава. Толкова е силно чувството за неговото присъствие, че те обзема истински благоговеен страх... В книгата за стареца Яков Цаликис от о. Евбея се разказва как след смъртта му поклонници в манастира „Преображение Господне”, където бил игумен, често го виждали на някои от чердаците да се радва на идващия в обителта благочестив народ и да го благославя с любов. И тук, в манастира на св. Георги Карслидис, поклонникът изпитва същото - че някъде от чердаците светецът невидимо го благославя...
Посрещат ни ефимерият на манастира о. Хризостом и г- жа Параскеви, с която задочно се познаваме от един телефонен разговор. Скромността и смирението в общуването и искрената любов, с която се отнася към хората о. Хризостом, го правят достоен наследник и продължител на духовните трудове на св. Георги Карслидис.
През коридор от вечно зелени дървесни храсти о. Хризостом ни въвежда в новия съборен храм, построен след кончината на св. Георги през 1958 г. Притворът е по- нисък от централната част, а издигнатото за стенописването му скеле кара влизащите да навеждат още по-надолу главите си... Ако се замислим - точно така трябва да влизаме в православния храм. С наведена надолу глава, подражавайки на каещия се митар, търсейки най-тъмния ъгъл на храма, където с допряно до пода чело да викаме от цялото си сърце: „Боже, бъди милостив към мене грешника!”(Лука 18: 13). Колко по-често обаче, ние постъпваме като фарисея, търсим преднината, търсим да ни видят хората. На тях да се покажем, а на Бог да кажем: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци” (Лука. 18: 11)...
Но не сме и като възрастната монахиня, която о. Хризостом ни показва, че рисува на скелето точно над нас. Учудваме се на силите, които намира, за да се изкачи на скелето, и на зрението й, с което може в полумрака да изписва святите образи. Отец Хризостом ни казва тихо, за да не смути монахинята: „Рисува единствено с помощта на Божията благодат”. А светиите, чиито ликове изписва, сякаш сами неръкотворно се появяват на стените… Благословен дар в замяна на нейната любов и молитва.
В централната част на храма наистина ни посреща св. Георги Карслидис, благославящ влизащите от голяма проскинитарийна икона. А отпред на иконостаса под царската икона на Пресвета Богородица е светинята, която кара мен, свещеника, да падна на колене и да плача поради недостойното носене на благия кръст на това велико служение. Покланяме се благоговейно на честната глава на стареца...
И сега, когато си припомням докосването до св. глава на светеца, която той покривал с „избеляла кърпа”, се вълнувам... Думите са слаби да опишат онова, което изпитваме. В тази глава, просветена от Св. Дух, са се раждали мислите, претворени в наставления, помогнали на толкова много хора, в едно трудно за гърците време – германската окупация и последвалата след нея гражданска война. Моля се, св. Георги да ми помогне моето служение да бъде поне бледо отражение на неговото...
Излизаме от съборния храм. От лявата му страна е изграден малък мавзолей. Там в изящна сребърна рака се съхранява останалата част от мощите на св. Георги Карслидис. В Синаксара на празника на светеца е записано, че светите му мощи са открити на 9 февруари 2006 г. от Драмския митрополит Павел и манастирското сестринство. На 19 февруари с. г. тържествено били поставени за всеобщо поклонение в съборния манастирски храм. Поклонение, продължаващо до днес и ще продължи до Второто Христово пришествие. Поклонение, в което и ние, десетината българи, се удостояваме да станем участници.
До мавзолея е гробът на първата игумения на манастира - майка Акилина, за която старецът Паисий Светогорец казвал, че ако всички монахини в Гърция бъдат събрани в един общ манастир, нея трябва да поставят за игумения. Поклонили се на светите мощи и на гроба на игуменията, о. Хризостом ни отвежда в първия храм, който построил и в който служил самият св. Георги.
Монах Мойсей пише: „Освещаването на храма се състояло на 19. 09. 1939 г. Пред църквата била простата му и смирена килия. Църквата и килията били най-любимите му места, където прекарвал много часове. Народът се стича тук от всички по-близки места и от цяла Македония. Идват да се изповядат, да се помолят на Божествената Литургия, да се причастят и да се укрепят при благодатния Старец”.
Влизаме в храма. В него настоящето изчезва. Връщаш се шестдесет, седемдесет години назад. Виждаш стареца пред голямата старинна икона на св. Богородица от ляво на иконостаса, пред която проливал такива сълзи в молитва, че земята под краката му омеквала, напоена от благодатните сълзи. Или пред иконата на св. Йоан Кръстител от иконостаса, пред която св. Георги прекарвал също дълги часове в молитва. За молитвите пред тази икона монах Мойсей разказва следното: „Веднъж старецът се молел пред иконата на Честния Предтеча... Иконата на светията сякаш била влажна: цялата й повърхност била пълна с големи капки. Старецът изпял тропара на светеца, след това се обърнал към помощника си и рекъл: „Честният Предтеча се подвизава и бърза, отива някъде далеч, за да помогне на намиращите се в опасност”.
Отец Хризостом ни казва още, че когато св. Георги Карслидис се молел пред иконата, крилата, с които се изписва Предтечата Господен, често се движели. Неуморният свещенослужител, както го нарича монах Мойсей, имал „особено дръзновение и почит към Честния Предтеча, защитника на монашеския чин”.
В малката мощехранителница под иконата на Господ Иисус Христос се съхраняват свети мощи на неизвестни Божии угодници. Възможно е, според о. Хризостом, една частица от тези свети мощи да е на сестрата на св. Георги – св. Анна. Тя починала още докато живеели в Понт, много млада, по неизвестна причина. След кончината й местните турци забелязали, че от гроба й излиза светлина. Това накарало местния епископ след като изминали три години от успението й да отвори гроба. „Оказало се, че мощите на блажената девойка имали жълтеникъв цвят, както при преподобните” (Монах Мойсей). Епископът тържествено положил мощите в храма. По-късно, при напускането на родния край, старецът Георги взел част от тях със себе си и запазвайки ги след всички изпитания, ги донесъл в Гърция.
Ние се покланяме с голямо благоговение на тези неизвестни нам, но известни Богу светии. Колко много такива неуморни духовни труженици има и днес. Може би всеки ден срещаме поне по един такъв човек, но не го разпознаваме. Защото Божият угодник е тих, незабележим, ненатрапващ се, „не дири своето” (1 Кор. 13:5), а в смирение извървява отредения му от Бога път, на края на който го очаква заслужения венец на правдата.
Отец Хризостом влиза в светия олтар и ме кани и аз да го последвам. „Всичко тук е на стареца”, ми казва, отдръпвайки горната покривка на светия престол, за да целуна напрестолното евангелие. Евангелието, което св. Георги издигал, възгласяйки в началото на светата Литургия: „Благословено е царството, на Отца, и Сина, и Светия Дух!” Ето какъв бил по време на света Литургия: „Живеел Тайнството (т.е. преживявал събитията, които се възпоменават на Божествената Литургия), не бързал, бил много внимателен и изпълнен с Божествен ужас”.
„Божествената Литургия била за стареца нещо централно в живота му и от нея той черпел сили за многоразличната борба. Божественото Причастие, благодатта на Светия Дух, съслужението със светиите значително го укрепявали в трудовете на бдение, пост, молитва, многочасовото, извършвано с внимание последование и служение... Облеченият в дрипи монах... ставал по време на Божествената Литургия свещенолепен, благопочтен и безупречен във всичко”.
Отец Хризостом ми посочва проскомидийната ниша, където прилежно покрити с червена кърпа, са поставени необходимите за света Литургия съсъди – чашата, дискоса, звездицата, копието и покровците... Колко много хора са преминавали дните си с утехата, че св. Георги ги споменава на проскомидията!? Че моли Бог да умие в пречистата Си Кръв греховете им по молитвите на Своите светии.
Излизаме от храма. Зад него, от външната стена на апсидата е гробът на стареца. Два високи кипариса се извисяват от двете страни на гроба. При погребението на св. Георги все още млади дървета, те свели в поклон короните си един към друг и така останали до четиридесетия ден от кончината му. Самият св. Георги непосредствено преди кончината си предрекъл: „Птиците на двора ще долетят на мястото, където ще е гробът, и ще кръжат над кипарисите, които посадих близо до гроба”. Така и станало... По време на погребението „дошли птици и заобиколили храма, без да се плашат от народа”...
Един по един коленичим пред гроба, оставайки няколко минути в съкровена молитва. Не ни се тръгва. „Господи, добре е да бъдем тука!” ( Мат. 17:4). Сякаш чули нашата неизречена на глас молитва, за да удължат нашия престой в манастира, о. Хризостом и игуменията майка Порфирия ни канят на скромен постен обяд в манастирската трапезария.
Напускаме манастира „Св. Възнесение” край с. Таксиархи с души, по думите на стареца Порфирий, въздигнати към небето. Благодаря на св. Георги Карслидис, че ни допусна до себе си и своя манастир. Че ни изпълни с такава велика духовна радост, която трябва да опазим, за да ни дава сили, и която, макар и далеч от свeтата обител, ще ни помага винаги да пребиваваме мислено в нея, уверени, че тук някой се моли за нас.
Братско прощално целувание с о. Хризостом и последен благослов от него и игуменията майка Порфирия за цялата ни група.
Следва