Град Сергиев Посад се намира на 71 километра от Москва. В него се намира eдна от най-големите забележителности на Русия - Троицко-Сергиевата лавра. Започнала своето съществуване през 40-те години на ХІV век, в глуха гориста местност, обителта на преп. Сергий Радонежски прераснала в Лавра през 1744 г., после обединила около себе си паланки и селища, станала през 1782 г. с указ на императрица Екатерина ІІ град Сергиев Посад. Посад на руски значи градче, т. е. градчето на св. Сергий. През !930 г. градът бил применуван на Загорск по името на един болшевишки революционер и едва през 1991 г. му било върнато старото име.
Големият светец и покровител на Русия св. Сергий Радонежски се родил през 1314 г. в семейство на благочестивите боляри Кирил и Мария. От млади години преподобният (носещ в света името Вартоломей) желаел да посвети целия си живот в служение на Бога. Обаче родителите му дълго не го благославяли за монашески живот. И едва когато те, малко преди своята праведна кончина, се оттеглили в манастир, преподобни Сергий със своя по-голям брат Стефан се поселил на горист хълм. Бъдещият закрилник на руската земя бил тогава на 23 години. Това място го привлякло именно със своята пустинност и отдалеченост от хората. Със собствените си ръце братята построили тук дървена килия и църква, която по тяхно желание била осветена в името на Живоначалната Троица.
Животът в дълбоко уединение се оказал не по силите на по-големия брат на преподобни Сергий, Стефан, и той скоро се оттеглил от тези места. Преподобният останал в пълна самота. С още по-голямо усърдие той се предал на подвига на поста и молитвата. Скоро се изпълнило заветното желание на юношата – игуменът на един от най-близките манастири Митрофан го постригал в монашество.
Ни един час от времето преподобни Сергий не прекарвал в бездействие. Мъдро съчетавайки молитвата и труда, псалмопението и четенето на божествените книги, той възхождал от сила в сила, с всеки ден от своя живот все повече се приближавал към Христа. Преподобни Сергий вървял по пътя на подвижниците от първите векове на християнството – преподобните Антоний и Макарий Велики, Иоан Лествичник, авва Доротей и много други. Всяка крачка от своя монашески живот той сверявал с техните писания. Светите старци и пустинници от далечните източни пустини указвали на боголюбивия руски юноша пътя в небесните обители. Преподобни Сергий почитал и първите подвижници на руското монашество – Антоний и Теодосий Печерски и техните многочислени последователи. Преподобният се стремил да достигне в своя живот този идеал на святост, който те вече достигнали, шествайки към Бога по тесния път, заповядан от Спасителя веднъж завинаги. Мъжествено понасяйки изкушенията, той устремявал своя взор към Горното и с всички сили се стремял към единение с Бога – целта на живота за всеки човек.
Единственото желание на преподобни Сергий било спасение на собствената му душа. Той искал да живее и умре в своето горско уединение. Но ние знаем, че често Господ подава слава на този човек, който всячески се стараел да я избягва, и, напротив, отнема славата от стремящия се към нея. "Не може да се укрие град, който стои на връх планина" /Мат. 5:14/ - казва Господ. Човек, искрено избягващ земната почит и слава, придобил смирение – основа на християнските добродетели. Такъв човек може да приведе към Бога не само своята, но и други души. Така било и с преподобни Сергий. По близки и далечни села и градове се разпространил слухът за това, че в радонежската гора живее необикновен подвижник. Скоро около преподобния започнали да се заселват хора, желаещи да се спасят под неговото ръководство. По настойчивото желание на учениците на преподобни Сергий той става свещеник и игумен на основания от него манастир. Смирението, търпението, любовта към Бога и ближните направили преподобния велик молитвеник и застъпник за руската земя още по време на неговия земен живот.
Въобще, "смирение" може да се назове добродетелта, определяща светостта на преподобни Сергий. В житеописанието на преподобния, съставено от неговия ученик Епифаний Премъдри, има много свидетелства подтвърждаващи това. Например, това: веднъж, приживе на преподобни Сергий, в обителта дошъл селянин, чул за подвизите и славата на нейния знаменит предстоятел. Дошлият помолил братята да му покажат игумена Сергий. Монасите му посочили старче с бедна зацапана одежда, който разкопавал лехи зад манастирската ограда. Селянинът не повярвал и се оскърбил: "Вие ми се надсмивате! Аз дойдох тук, за да видя прославения игумен, богато облечен и заобиколен от слуги, а вие ми показвате някакъв градинар, навярно последния човек в манастира..." Преподобни Сергий, чул оплакванията на селянина, оставил своята работа, с любов го приветствал и го поканил до себе си на трапезата. "Не скърби, брате, - утешил го преподобният, - Бог е така милостив към това място, че никой не си е тръгвал оттук натъжен. И на тебе Той скоро ще ти покаже този, когото търсиш". По време на тяхната беседа в обителта пристигнал княз, заобиколен от многочислена свита. Князът се хвърлил към краката на Божия угодник, искайки от него благословение. Тогава селянинът разбрал кой бил смиреният градинар. След тръгването на княза той със сълзи умолявал преподобни Сергий да му прости невежеството и неверието. "Не скърби, чадо! – казал му смиреният игумен. – Ти единствен справедливо разсъди за мене, всички други грешат".
Управлението на манастирските дела не привличало, а тежало на преподобни Сергий. Когато в Троицката обител възникнал смут и някои монаси се обявили против своя игумен, преподобният напуснал манастира и се заселил в глух горски гъсталак до река Киржач. Едва след 3–4 години, след намесата на Московския митрополит Алексий, преподобни Сергий се завърнал в основаната от него обител.
Преподобни Сергий починал на 25 септември 1392 година. И след своята блажена кончина той не оставял своята обител. През 1408 г. по време на игуменството на преподобни Никон Радонежски /† 1426 г.) всички постройки на манастира били изгорени при нашествието на пълчищата на татарския хан Едигей, но, благодарение на чудесното предупреждение на преподобни Сергий за идващото нашествие, братята успели да се оттеглят, съхранявайки от осквернение светини и книги.
През 1422 г. при строителството на първия каменен храм в манастира, Троицкия, били намерени светите мощи на преподобни Сергий, които станали и главната светиня на този храм. И ето вече повече от шестстотин години мощите на преподобния са източник на благодатна помощ за хората, които пристъпват с вяра към тази велика светиня. Изцеления на болни и изгонване на бесове, помощ при скръбни семейни и тежки житейски обстоятелства, избавление от опасности и помощ в учението - множество чудеса, подобни на тези, не престават да се извършват по молитвите на преподобни Сергий. Неотдавно са били публикувани свидетелства за чудесата и изцеленията при мощите на преподобни Сергий в наши дни.
В продължение на столетия Троицко-Сергиевата Лавра е една от най-почитаните общоруски светини, най-крупният център на духовното просвещение и култура. В нея са се подвизавали много подвижници на Руската Православна Църква като: преподобните Никон Радонежски, Максим Грек, духовните писатели преподобни Епифаний Премъдри и Пахомий Логотет. Свещеноархимандрити на Лаврата били светителите Московски Филарет (Дроздов; † 1867) и Инокентий (Вениаминов; † 1879), а така също свещеномъченик митрополит Владимир (Богоявленский; † 1918). В Лаврата през вековете се събирала уникална библиотека с ръкописни и старопечатни книги. От монасите, които постригани в Лаврата, били основани и духовно обгрижвани стотици руски манастири. За своята дълга история Троицкият манастир нееднократно бил обект на вражески нападения. През 1608 –1610 г. обителта издържала обсадата на 30-хилядната войска на полско-литовските окупатори (обсадените в самия манастир наброявали около три хиляди). Безпримерната по мъжество отбрана на Троицкия манастир се ознаменувала с чудесни явявания на преподобни Сергий Радонежски и на други Божии угодници, укрепяващи духа на героичните защитници на православната твърдина.
През 1744 г. манастирът получил почетното наименование Лавра. Славният период в историята на Лаврата е свързан с имената на Московския митрополит Платон (Левшин; †1812). През XVIII–XIX в. в околностите на Лаврата възникнали Витанският манастир, Боголюбският, Черниговско-Гетсиманския скитове и скитът Параклит. Тези неголеми обители, духовно и административно свързани с Лаврата, явили на света забележителни старци-подвижници.
През ноември 1919 г. Лаврата била закрита, а година по-късно национализирана. Последният наместник на "старата" Лавра архимандрит Кронид, немощен и ослепял старец, към края на живота му, през 1937 г., бил арестуван по изфабрикувано обвинение и разстрелян. Възобновяването на Лавра като манастир станало през 1946 г.. От 1919 до 1946 г. в Лаврата се разполагали музей, педагогически институт, други организации. В някои здания живели хора. На Пасха 1946 года в Успенския събор на възродената обител се състояло първото богослужение.
Сега в Троицко-Сергиевата Лавра има около двеста монаси. Ежедневно в храмовете на Лаврата се извършва богослужение; освен това, монасите носят многочислени послушания: изповядват поклонници, развиват издателска дейност, пастирско обгрижване на затворници и много други дейности.
Възобновеният манастир и днес заема водещо място в живота на Руската Църква. В него през 1971, 1988, 1990 години са се провели Поместните Събори на Руската Църква. От 1814 г. на територията на Троицко-Сергиевата Лавра се разполага Московската Духовна академия – най-старото висше учебное заведение в Русия, основано през 1685 году в Москва. Преместената след пожар през 1812 года в Лаврата, академия се настанила в бившите Царски чертози (XVII в.). Закритата през 1919 г. академия се възродила през 1946 г. Московските Духовни академия и семинария подготвят свещенослужители на Църквата, преподаватели в духовните учебни заведения, църковнослужители. Сега в тези духовни школи се учат повече от 600 човека. След четири учебни години в семинарията желаещите могат продолжат своето образование в Духовната академия. Към семинарията действат Регентска и Иконописна школи. Задочно при академията и семинарията получават образование клирици на Руската Православна Църква от различни епархии.
Най-древната постройка на територията на Лаврата е Троицкия събор (1422–1425), в който почиват светите мощи на преподобни Сергий Радонежски. В изографисването на събора взели участие най-добрите иконописци про това време начело с прип. Андрей Рубльов и Даниил Черни . Техните фрески не са се запазили, през 1635 г. били заменени с нови стенописи. Но в храма е оцелял иконостасът с икони на преподобни Андрей Рубльов. Именно за този иконостас св. Андрей Рубльов изографисал своята прочута „Троица”. В Троицкия събор в наши дни се извършват монашеските пострижения.
Към Троицкия събор през 1548 г. бил пристроен Никоновският страничен олтар, където се покоят св. мощи на преп. Никон Радонежски – втория игумен на Лаврата.Към Никоновския олтар през втората половина на ХVІ в. била пристроена неголяма постройка, т.нар. Серапионова палатка, където някога била килията на преп. Сергий. В нея почиват мощите на бившите игумени на манастира св. Серапион, св. Иоасаф и преп. Дионисий. Там се намират десницата на св. архидякон Стефан, частица от мощите на св. ап. Андрей Първозвани, главата на св. Исаия Ростовски, повече от 500 светини и мощи на Божии угодници.
На изток от Троицкия събор през 1476-77 г. е издигнат един от най-изящните храмове в Лаврата – църквата в чест на Слизането на Св. Дух над апостолите. Там се покоят мощите на преп. Антоний Радонежски.
Най-величествената постройка в Лаврата е Успенският събор, издигнат през 1559-1585 г. по подобие на едноименния събор в Московския Кремъл. Петредният иксоностас се състои от 76 икони от ХVІ-ХVІІ в. Светиня на храма е първата рака на преподобни Сергий Радонежски. В събора се покоят мощите на св. Инокентий Московски и на преп. Максим Грек. Произхождащ от Гърция, получил прекрасно образование в Европа, той се убедил, че идеалите на епохата на Възраждането са дълбоко чужди на Евангелието. Максим Грек се оттеглил на Атон, където приел монашески постриг. През 1518 г. той дошъл в Русия. В Москва Максим Грек се занимавал с книжовни трудове и преводи. Ок. 1525 г. той бил оклеветен и голяма част от живота си в Русия прекарал в тъмници и изгнание. Преподобни Максим починал през 1556 г. Известни са случаи на исцеления и избавления от опасност по неговите св. молитви.
Зад олтара на Успенския събор от северната страна е погребан Иван Сергеевич Аксаков, руски публицист, обществен деец, славянофил, почетен чуждестранен член на Българското книжовно дружество, един от водещите идеолози на славянофилството. През Руско-турската освободителна война 1877-78 развива усилена дейност за освобождаването на България. През 1878 г. е отстранен и изгонен от Москва след острата си критика на отстъпчивата, според него, позиция на руската дипломация на Берлинския конгрес.
Около събора се намира гробницата на цар Борис Годунов и неговото семейство.
Под Успенския събор е разположен храмът, посветен на всички руски светии. Там се покоят мощите на св. Макарий Невски и се намират гробниците на руските патриарси Алексий І и Пимен.
В северозападния ъгъл на Съборния площад се издига църква, посветена на Смоленската икона на Божията Майка. През 1730 г. манастирският псаломчик, страдащ от изсъхване на ръцете, усърдно се молил пред Смоленската икона на Божията Майка, която се намирала на мястото на манастирската готварница, и се изцелил от болестта. На това място по заповед на императрица Елизавета Петровна била построена Смоленската църква.
Истинско украшение на Съборния площад и венецът на целия архитектурен ансамбъл на Лаврата е стройната и изискана петредна камбанария. Тя била построена през 1740-1770 г. и е една от най-високите в Русия. Височината на камбанарията е 88 метра. До Октомврийския преврат през 1917 г. звънарницата на Лаврата имала 42 камбани. Най-голяма от тях /и най-голяма в Русия / била т. нар. цар-камбана, тежаща в 67 тона, в края на 20-те години на миналия век била хвърлена от камбанарията и била разбита. Сега има 23 камбани, тук се намират и някои камбани от взривения храм „Христос Спасител”. През 2004 г. над Лаврата зазвучал гласът на новата 72-тонна „Цар-камбана”, най-голямата камбана в целия свят.
Срещу камбанарията се намира зданието на Митрополитските покои, построено през ХVІІІ в. на мястото на бишите игуменски покои. В източната половина на покоите е устроена църквата, посветена на св. Филарет Милостиви. Днес Митрополитските покои са резиденция на Московския Патриарх.
На изток от Митрополитските покои се намира удивително красива църква в чест на преп. Сергий с Трапезна палата. При нейния северозападен вход е разположен още един неголям храм – Михеевския, той бил издигнат над мястото, където била килията на преп. Михей, ученик на преп. Сергий.
В края на ХVІІ в. бил построен нов кирпичен царски дворец – Чертози, те били предназначени за поклонници от царстващия дом. Зданието заело мястото на стрария дървен дворец на цар Иван Грозни. От 1814 г. в Царските Чертози се настанила Московската духовна академия, зданието било преустроено, част от него била превърната в академичен храм „Покров Богородичен”. Още от 1742 г. в Троицко-Сергиевата Лавра съществувала Духовна семинария, учредена от императрица Елизавета Петровна.
Корпусите, разположени в близост до североизточната граница на територията – Инспекторски, Класен, Болничен, Библиотечен – принадлежат на учебните заведения на Лаврата. Зданията, намиращи се до югоизточната граница – Варварински, Предтеченски, Успенски корпус са манастирски.
Бялата шатрова църква в чест на соловецките чудотворци Зосима и Саватий, била построена през 1637 г. В болничните палати при тази църква се намирала болница и приют за престарели и болни монаси. Наскоро на манастира са били върнати тези помещения, и сега с усилията на братята тук се възстановява манастирската болница.
При главния вход на Лаврата е разположена надвратната църква „Рождество на св. Иоан Предтеча”, построена през 1693-1699 г. със средства на богатата и именита по това време фамилия Строганови. В този храм духовниците изповядват многочислените поклонници и богомолци.
Нескончаем е потокът от хора, стремящи се да вдишат от прозрачния въздух на Лаврата, да пият от нейните целебни източници, да подкрепят себе си с молитва в нейните удивителни храмове.