Днес твърде много се говори за проблемите на младежта, за политиката за младежта, за работа с младежта. Често питат: какво е мястото на младежите в Църквата,
защо и как Църквата трябва да се занимава с младежката проблематика?
Ако младежите се групират в отделна група, то, мисля, може да се каже, че младежта – това е основната „рискова група” сред енориашите в нашата Църква. У младия човек вътрешният духовен свят още се намира в стадий на формиране. И колкото човек става по-стар, толкова по-здрав става неговият вътрешен стожер, и толкова по-трудно е външни влияния да го поколебаят. Вътрешният свят на младия човек е подложен на големи колебания, затова младежката възраст е възрастта с най-голям риск.
Мнозина твърдят, че днес Църквата е поставена в условия на жестоко противоборство от страна на външната среда. Но в действителност, Църквата винаги е била в такива условия. Когато Христос основал Църквата, Той веднага дал на Своите ученици да разберат, че тяхното пребиваване в този свят ще бъде лишено от комфорт, че това учение, което Той е донесъл на земята, ще разделя не само приятели или съседи, но даже семейства. Не случайно Христос казва: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч” /Мат. 10:34/. Тук се говори за това, че верността към правдата Божия, която във всички времена трябва да характеризира вярващия човек, се оказва подвиг. Така е било и така ще бъде винаги - външната среда в по-голяма или по-малка степен противостои на човека, искащ да живее според Божията правда.
Мнозина от нас още помнят времената, когато вярата в нашата страна беше гонена. Да бъдеш вярващ тогава, означаваше да бъдеш готов на постоянно противостоене на външната среда. Християнинът, особено ако той изповядваше вярата си открито, трябваше да дава отговор за своята надежда /1 Петр. 3:15/ и на своите приятели, и средата в която се намира /училищна, студентска или работническа/, и на тези, с които е свързан семейния му животът. Всъщност човек бе призван към непрестанно изповедничество. Не по-малко труден бе подвигът на християнина, който бе принуден да скрива своите убеждения, а такива християни имаше твърде, твърде много, в това число и сред младежта.
В тези времена се появява стереотипът, съгласно който Църквата съществува, преди всичко, за възрастните хора. В младостта си човек живее свободно, за нищо не се замисля, но с приближаването на старостта житейските приоритети постепенно се менят, развлеченията стават по-малко и тогава на стари години човек идва в Църквата „да измоли прошка за греховете си”. Такъв стереотип съществува и сега. Обикновено тези, които го споделят, казват: Църквата – това е място, където ходят бабичките.
Действително, в Църквата има бабички, и благодарение на тях, нашите баби, православната вяра е дошла до нас. Но нито тогава Църквата е била място само за възрастни хора, нито сега тя е такава. Напротив, ние виждаме в храмовете много младежи. И понякога се питаме: а какво ги привлича в храмовете? Нали тук няма развлечения, а богослужението външно може да изглежда достатъчно еднообразно, още повече, че по своята същност то деветдесет процента е неизменяемо.
Какво привлича младия човек в Църквата?
Аз за себе си никога не мога да дам отговор на този въпрос. Когато бях млад човек, не ме теглеше към дискотеки или някакви други традиционни младежки развлечения. Теглеше ме в храма. Защо е станало така, не знам. Както не знам досега, защо едни хора ги тегли към Църквата, а други я заобикалят, едни привлича, а други - отблъсква.
Струва ми се, че тук много важен момент е Божественото призоваване: Бог се докосва до сърцето на този или онзи човек, и той чува Божия зов, у него започва някакво вътрешно влечение към Църквата, към това, с което тя живее. Но съвършено неправилно е да се мисли, че ако човек не идва в Църквата, значи, Бог не го е привел.
Работата е там, че Господ иска да бъдем Негови съработници, т. е. пред всеки от нас стои задачата да бъдем апостоли Христови в този свят. И ако вие сте млади, то не трябва да чакате зрелостта, за да започнете да проповядвате Христа. Нашето вътрешно възрастване трябва да става паралелно с изпълнението на тази мисионерска задача, която е възложена на всеки християнин, в това число и на младия човек.
По какъв начин може да се мисионерства?
Най-напред, като споделим опита си с нашите приятели, с тези, които срещаме в училище или в университета, в семейството или на работа. Пред всеки човек, с когото ни сблъсква съдбата или, по-добре казано, с когото се срещаме по Божи промисъл, ние трябва, преди всичко, да свидетелстваме за Христа със своя начин на живот.
Днешната младежка субкултура по целия си строеж поразително се отличава от това, с което в продължение на векове е живяла Църквата. Това е един от проблемите за съвременния въцърковен млад човек, който постоянно се намира в ситуация на някаква раздвоеност. От една страна, той живее с това, което учи Църквата, водейки събран, строг живот, основан на християнското нравствено учение, но, от друга страна, целият заобикалящ свят му налага съвършено различни ценности. И тези ценностни ориентири, които съществуват в младежката среда, често са напълно противоположни на това, което учи Църквата.
Как младият човек да съхрани себе си, своите още неукрепнали убеждения в тази сряда?
Аз мисля, че преди всичко, всеки млад човек трябва да възпитава в себе си вътрешната вкорененост в църковния живот, разбирайки, че Църквата учи на вечните и непоклатими ценности, а ценностите на днешния свят са скоропреходни.
Мисля, че за младият човек е твърде важно да възпита в себе си доверие към Църквата. Дори ако не разбира напълно това, което го учи Църквата. Той може даже да не се съгласява с нещо, което е чул в храма, но у младия християнин трябва да има много дълбоко вътрешно доверие към Църквата. Трябва да си казваме, че ако нещо не сме разбрали, ние ще го разберем после, ако в нещо още не сме способни да вярваме, ще можем да повярваме в него по-късно. Но тук и сега ние вече трябва да живеем по християнски. А да живееш по християнски, особено за младия човек, значи да плуваш срещу течението, значи да се ориентираш към забравените днес добродетели и отхвърлени ценности.
Помолиха ме в тази беседа да засегна такъв аспект от живота на младия човек, като сферата на половия живот.
Църквата учи, че половите отношения са възможни само в един случай - в случай на сключване на брака между юношата и девойката. И тези отношения трябва да започнат не преди създаването на семейството, а само след като юношата и девойката са станали съпруг и съпруга. Тези норми дават възможност на всеки юноша или девойка да съхрани своето целомъдрие за този, с когото те после ще съединят своя живот в брачен съюз. Именно това добрачно целомъдрие е твърдият фундамент, на който може и трябва да се строи зданието на пълноценното семейство.
На много съвременни млади хора им се струва, че тези твърде строги /както те считат/ норми са остарели, че съвременната младеж не може да живее по такива правила и т.н. Съвременната младежка култура настройва младия човека към полова разпуснатост, при което за най-голяма ценност в тази сфера се счита така наречената свободна любов. В света, където на първо място е поставено получаването на удоволствия и достигане на комфорт на всяка цена, е естествено взаимоотношенията между юношата и девойката да се разглеждат преди всичко като средство за получаване на удоволствие. Именно заради това съвременният млад човек, не се замисля за последствията, леко отива към на нарушение на тези нравствени норми, които в продължение на векове се поставяли в основата на всяко ново семейство, върху които се изграждала цялата семейна етика.
Днес е налице най-дълбокият кризис в семейството.
Това не е просто демографска криза. Демографската криза е само едно от следствията на този фундаментален кризис, който е поразил съвременното човечество, кризиса в семейството. Съгласно статистиката, в Русия на хиляда бракове се падат повече от шестстотин развода, т. е. шест от десет семейства се разпадат. В резултат на това се образува огромно количество непълни семейства, в които децата се възпитават без единия от родителите. Заедно с това има твърде много /по различни изчисления, от 15 до 20 процента/ съпружески двойки, които не могат да имат деца по физиологически причини, и, като по правило, такава причина се явяват извършените по-рано аборти. Човек е отговорен не само за своя живот, но и за живота на хората, които го заобикалят, а също и за своето потомство, в това число това потомство, което е могло да произлезе от него и не е произлязло.
Цялата тази проблематика има не само и не толкова медицински, колкото нравствен характер. Ако бе съхранен начинът на живот, който в протежение на векове Църквата е проповядвала, този кризис не би съществувал., Ако младите християни не считат този аспект за жизнено важен и отстъпват от това, което ги учи Църквата, какво да кажем за невярващите?
В същото време, според същата тази статистика, в тези региони на Русия, където преобладава мюсюлманско население /такива, като Чечня, Дагестан/ съотношението на разводите към браковете не е 6 към 10, а 1-2 към 10, т.е. около 100-200 развода на хиляда брака. Това е така, защото мюсюлманите в по-голяма степен съхраняват традиционното семейно устройство, отколкото православните християни.
Ние знаем, на какво учи Църквата, но не искаме да го изпълняваме. Ние знаем, какво е норма или изискване на Църквата, но всеки си казва: аз не мога напълно да следвам това или ще го следвам по-късно, а сега имам други приоритети. Така много хора правят такъв избор, в резултат на който днес сме в тази катастрофална ситуация.
Ключовият въпрос, който всеки човек си задава в младостта, може да се формулира много просто -
в какво е смисълът на живота?
Житейският вектор се определя в младостта, именно тогава човек определя за себе си какво е приоритет за него, как той би искал да преживее живота си и за какво. Впрочем, може и съвсем да не се замисли над тези въпроси, а да преживее живота си като всички, плавайки по течението, участвайки в този общ поток, който носи младежта неизвестно къде. Но тогава може в края на живота да остане на сухо. Ако пък младият човек, все пак иска да постави за себе си житейски приоритети, да определи своята житейска стратегия и после да я следва, мисля, че именно в това много може да му помогне Църквата. Например, трудно е сам да се ориентира, какво се отнася към абсолютните и непоклатими житейски ценности, а какво – към временните и скоропреходни ценности. В такъв важен въпрос Църквата е надежден помощник.
Църквата може в много неща да помогне на човека, но преди всичко тя помага да формулираш своите житейски позиции, житейско кредо. Когато това кредо е формулирано, по-нататък вече започва работата за самия човек. Той трябва да работи над себе си, да възпитава себе си, и отново тук Църквата е първа и незаменима помощница. Църквата води човека през живота, превежда го от една възраст в друга, съпровожда във всички негови дела, но особено важна тя се оказва в кризисни ситуации, които в живота на младия човек са твърде много.
При това Църквата не заставя младия човек да се оттегли от света, да скъса със света, не призовава всички млади хора да станат монаси. Църквата призовава младия човек да живее в този свят, да бъде част от този свят, но в същото време, както казва Христос, да бъде солта на земята и светлината на света /вж. Мат. 5:13-14/, т. е., намирайки се в света, да живее с тези високи ценностни ориентири, които произтичат от Евангелието и от учението на Църквата. Това е нелека задача, изискваща смелост, мъжество, решимост, но най-главното - целеустременост. Ако има целеустременост, всичко останало ще се придаде.
Превод: прот. Йоан Карамихалев