Звенигород е един от най-древните градове в Подмосковието, славещ се с красотата на природния ландшафт и с най-ценните паметници на древноруската архитектура. Най-напред той се упоменава в духовната грамота на московския княз Иван Калита около 1339 г., но е известно, че още в XII в. тук се намирало укреплено селище. Съществува предположение, че градът бил основан по време на князуването на княз Юрий Дългоръки. Няколко града със същото название съществували в домонголския период в Киевското и Черниговското княжества. Дошлите от там преселници наричали възникващите поселения с имената, с които са свикнали, в памет на старата родина. Вероятно и Звенигород е получил така своето название. Съществува още една много красива версия за названието на града, която е по-скоро измислица: че той със своите звънарни предпреждавал Москва за приближаващи опасности.
В древността на града била отредена ролята на страж на Московската земя. Неговият разцвет настъпва по време на управлението на княз Юрия Звенигородски, втория син на княз Дмитрий Донски. В първата четвърт на XV в. Звенигород станал крупен търговски център. Даже печатал свои монети. През XVI-XVII в. Звенигород представлявал твърде добре благоустроен град.
През XIX в. Звенигород, останал настрана от търговските пътища, железницата и новите промишлени центрове, започнал да придобива черти на тихо вилно градче. Прекрасното местоположение, богатството на природния край, чистият въздух способствали за превръщането на Звенигород в курортна зона. Не случайно го наричали «Руската Швейцария». Пейзажите в околностите на Звенигород привлекли много известни художници. Тук работели Исак Левитан, Иля Репин и др. В Звенигород живял известният руски писател, философ и публицист Александър Херцен, посещавал го е светоизвестният руски оперен певец Фьодор Шаляпин. През 1883 г. в Звенигород пребивавал писателят Антон Чехов, а година по-късно започнал да работи като лекар в местната болница.
Освен с природните си красоти Звенигород привлича многобройни пътешественици и със своите забележителности. Мнозинството туристи започват запознаството си с града с неговия исторически център, където бил разположен княжевският дворец. Недалеко от него бил построен белокаменният Успенски събор, съхранил се до наши дни. Неговите стени се украсяват от фрески, за чийто автор се счита най-великият руски иконописец преп. Андрей Рубльов.
На два километра от гр. Звенигород, на живописната планина Сторожа е разположен Савино-Сторожевския манастир. Обителта е основана през 1398 г. от преп. Сава, един от първите ученици на преп. Сергий Радонежски, който бил духовен старец на княз Юрий Звенигородски, син на княз Дмитрий Донски, и бил повикан от него. Мястото за строителството на манастира било избрано на възвишението, носещо названието «Сторожа» / в домонголската епоха тук се намирало неголямо селище – стражев пост/. От названието на местността и от името на първия игумен произлязло и названието на обителта. В началото била построена дървена църква „Рождество Богородично” и малка килия за преподобния. Слухът за големия подвижник, поселил се на планината Сторожа, се разнесъл по всички околни села и градове. Постепенно числото на желаещите да се подвизават на това място значително нараснало, и на планината се образувал голям манастир.
През 1405 г. със средства на княз Юрий Дмитриевич в обителта бил построен белокаменен събор „Рождество Богородично” – ярък паметник на ранномосковската архитектура. През 50-те години на 17 век за Рождественския събор бил изписан от царски иконописци петреден иконостас. В края на XVI в. към събора пристроили страничен олтар в чест на канонизацията на преп. Сава Сторожевски. Там била поставена дъбова гробница, в която се намирали мощите на преподобния. Тяхното намиране станало през в 1652 г. През 1680 г. мощите на светеца били положени в сребърен саркофаг.
В началото на XVI в. в обителта били построени от кирпич върху белокаменни основи църквата над входа на манастира „Св. Сергий Радонежски” и трапезната църква. От втората половина на XVI в. обителта става обект на поклонение от страна на царския двор. Тя винаги се ползвала с благоволението на руските владетели и заемала първенствуващо място сред околните духовни житници. Тук идвали да се поклонят на мощите на преп. Сава цар Иван IV Грозни, със съпругата си Анастасия Романовна.
През 1591 г. в манастира идвал да се моли техният син цар Фьодор Иванович, който се отличавал с особено благочестие. Той ставал в четири часа сутринта, при него идвал духовник със светена вода и с икона на светеца, чиято памет се празнувала на този ден. Царят четял на глас молитви, след това заедно с царицата отивал на
утреня, а после приемал близки лица, особено монаси. Цар Фьодор много обичал камбанения звън и сам понякога биел камбаните. Често той ходел пеша до московските манастири.
В началото на XVII в. манастирът бил разорен от полско-литовските окупатори. Обителта започнала да се възражда при цар Михаил Фьодорович Романов. За време на разцвет на манастира може да се счита втората половина на XVII в., когато обителта става извънградска резиденция на цар Алексей Михайлович Романов, който се отличавал със своята религиозност. В понеделниците, средите и петъците на всички пости той нищо не ядял и пиел, и ревностно спазвал всички църковни установления.
Външното обредно благочестие при него било съединено с християнско смирение. С негови средства през годините 1650-1656 бил въздигнат нов манастирски ансамбъл. Територията на манастира се увеличила 2,5 пъти, около него били въздигнати крепостни стени с бойни кули. Вътре зад стените бил построени Царски дворец и Царицини палати за първата жена на цар Алексей Михайлович царица Мария Милославска. (Сега тук се намира експозицията на Звенигородския историко-архитектурен и художествен музей). Въздигнати били и Троицката църква – домашен храм на царицата, трапезна, корпуса за братята на манастира.
Тогава била издигната и камбанарията-звънарница, която е най-високото здание в манастира, извисяващо се над стените на обителта. На звънарницата висели 19 камбани. Най-голямата камбана тежала 35 тона, отлята през 1667 г. по специална заповед на царя. Интересно е, че при изработката на камбаната освен медни листове била добавена т. нар. „парична” мед – извзети от обращение медни монети. Камбаната се отличавала с много силен и мелодичен звън, от който се възхищавал известният оперен певец Шаляпин. Звънът на камбаната бил записан на ноти от композитора Александър Глазунов. Камбаната висяла на камбанарията до 1941 г. При опит да я снемат войници от немската армия я изтървали и тя се разбила на парчета. До днес от нея са се съхранили само фрагменти. В специална пристройка към звънарната се намирали часовници, които звънели, взети от бившата полска крепост в Смоленск и камбана, която отмервала часовете, отлята през 1636 г., които били подарени на манастира от цар Алексей Михайлович след освобождението на Смоленск. Часовниците, за съжаление, не са се съхранили, затова пък камбаната се запазила до наши дни.
Децата на цар Алексей Михайлович също щедро обдарявали обителта. Със средства на царевна София през 1693 г. се въздига трапезната Преображенска църква. През XVIII в. обителта, споделила съдбата на повечето руски манастири, лишена от поземлена собственост, обеднява, манастирските постройки овехтяват. През XIX в. много здания на манастирския ансамбъл били преустроени и загубили своя първосъздаден облик.
В средата на 1919 г. манастирът бил закрит, а от 1922 г. на неговата територия бил открит „Музей на църковната старина и бита на помешчиците”, който до края на 80- те години на миналия век делил територията със санаториум.
През 1995 г. манастирът бил върнат на Руската Православна Църква. От 1997 г. манастирът започнал да се възражда с усилията на игумена на обителта и тогава още малочисленото братство. В днешно време са отреставрирани Рождественският събор, Троицкият храм и братският корпус. Продължава реставрацията на Преображенския храм. Отново е заела своето място на манастирската камбанария, отново отлятата от руски майстори, огромна камбана. Днес в манастира има към 80 монаси и послушници. Възстановен е иконостасът от XVII в., реставрирани са фреските.
През август. 1998 г. в Савино-Сторожевския манастир отпразнували 600-годишен юбилей. Светейшият Патриарх Алексий II след Литургия в Московския Свето-Данилвски манастир тържествено пренесъл в Звенигород мощите на преп. Сава - основателя на обителта.
В днешно време манастирът води активна социално-просветителска работа в сферата на образованието, мисионерската дейност, възпитанието на подрастващите, издържа детски приют и провежда богословски курсове.