Ето едно предположение. На двадесет и шест километра от града са добре съхранените останки на древният Филипи /Деян.16:12-40/. Тук св. ап. Павел дошъл от Неаполис /дн. Кавала/, благовестил за „Бога Всевишний и път за спасение” /Деян.16:17/, кръстил една „богобоязлива жена от град Тиатир на име Лидия” /Деян.16:14/, търговка на „багрени платове” и бил затворен в тъмница заради проповедта си. След освобождението си от тъмницата св. ап. Павел продължил на юг към Амфиполис /Деян.17:1/. Но приелата християнството св. Лидия като „вярна Господу” /Деян 16:14/ или някои от повярвалите в Христос филипяни са могли да станат благовестници на словото Божие в съседния град Дирама /дн. Драма/.
Влизаме в препълнения вече храм. Празничната Вечерня е започнала. Божия милост и благосклонност на св. Варвара към нас е това, че единственото по–свободно място е до литийната икона и ковчежето с мощите на светицата. На архиерейския трон първенствуващ във Вечернята е Назианския еп. Теодорит. На десният клир огласят богослужението псалтите на митрополитския храм. На левия – поканеният специално за празника на св. Варвара от Драмския митрополит Павел, хор за източно-църковно пеене при патриаршеската катедрала в Букурещ, Румъния. „Стройно” - то /Пс.32:3/ пеене на румънските псалти буди истинска възхита. Пеят на своя език, показвайки съвършено владеене на източно църковната музикална хармония и интонация. Песнопенията, които следва по ред да изпълнят, излизат от едно сърце и едни уста. Това прави впечатление на всички.
Разбира се гръцките псалти не им отстъпват по нищо. Но не с духа на светска конкуренция се изпълва митрополитския храм, а с дух на братско съслужение за прослава на събралата всички ни св. вмчца Варвара.
Вечернята свършва. Бавно, с търпение, изчакване и отстъпване на място богомолците минават да се поклонят и целунат иконата на Св. Богородица – Вратарница изложена за поклонение срещу архиерейския трон. Оттам отиват да се поклонят и на иконата на св. Варвара и св. мощи, и излизат навън. А там вечерта се е превърнала в ден. Светят домовете, светят уличните лампи, светят коледните украси по сградите. Светят и свещите които хората са поставили на изработените от тях стиропорени лодки и които носят сега за да ги пуснат в изворите на св. Варвара.
Когато се връщаме отново при тях, има повече хора отколкото по време на литията... Явяването на тези извори станало по чуден начин. Още във византийско време на това място имало голям храм ,посветен на св. Варвара. Когато османските завоеватели превзели Драма, съборили храма и решили на негово място да построят джамия. Но станало чудо. Бог не допуснал поругаването на светинята.
От основите на съборения православен храм започнала да извира вода. Така се образували изворите на св. Варвара. Когато се появили езерата православните християни започнали всяка година в деня на светицата да пускат в тях ръчно изработени лодки с поставена на тях запалена свещичка. По този начин символично запалвали свещ в съборения от турците византийски храм.
Стотици корабчета и лодки и сега са пуснати в езерата. Отраженията на свещите във водата създават мистичното впечатление, че наистина са запалени в невидим за телесните ни очи храм. Присъстваме на среднощно бдение, в което се сливат в едно миналото и настоящето. Богослужението ни изпълва със сила, с твърда и непоколебима увереност в онова, което Христос ни обеща при Своето Възнесение: „И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” /Мат.28:20/.
Ние не бива да забравяме това дори и във време на най – тежки изпитания. С това съзнание и „св. Варвара мъжествено търпяла всички мъчения”. И както разказва още житиеписеца „при такива изтезания” каквито изтърпяла тя „не би могъл да остане жив никой, не само тя – младата девойка, но дори и силен мъж. Но Христовата агница била укрепявана невидимо от силата Божия” /Св. Димитрий Ростовски/. И се молела заедно с измъчваната с нея св. Иулиания: „Боже,... укрепи ни и дай ни сила да завършим този подвиг; защото „духът е бодър, а плътта – немощна” /Мат.26:41/.
Плътта е немощна, защото нейните дела са дела са дела на разрушение, на гибел, но не само за нея, но и за душата /ср. Гал. 5:19-21/. А духът е бодър, защото плодовете му са: „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание...” /Гал. 5:22-23/. Всичко онова, което е градивно. Такова е и запазването на тази благочестива традиция, родена във време на робство и съхранена през вековете от поколенията жители на гр. Драма.
Прибирайки се в хотела срещаме архим. Герасим, секретаря на Драмска митрополия и предстоятел на споменатия новостроящ се храм „Св. свщмчк Хризостом, митрополит Смирненски и Драмски”. Познаваме го от Пловдив, когато с група свещеници от Драма бе на поклонение в Пловдивска епархия през лятото на 2010 г. Радостта от срещата е взаимна. О. Герасим с детско вдъхновение ни пита дали сме видели най–големия кораб пуснат в изворите. Направен е от неговата енория...Разбира се, че сме го видели. С размера на истинска рибарска лодка. Гордо плува в центъра на изворите, а малките лодчици около него осветяват надписа на кърмата му – „Кивотос” – Кивот - Ковчега на завета.
„И рече Господ на Мойсеия, думайки: ...Направете ковчег от дърво ситим: дълъг две лакти и половина, широк лакът и половина и висок лакът и половина; и обкови го с чисто злато, обкови го отвътре и отвън... А в ковчега тури откровението, което Аз ще ти дам” /Изх.25:10-11,16/ - „златната стомна с манна, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета...” /Евр.9:4/.
Разделяме се с о. Герасим и се прибираме в хотела. Ще ни бъде трудно да заспим, не толкова заради музикалния фестивал в парка под хотела, а заради впечатленията, силно развълнували сърцата ни.
4 декември – св. вмчца Варвара
От рано сме в митрополитския храм „Въведение Богородично”, за да можем да си намерим удобно място.
Макар и Утренята да е започнала и храма да е все още празен, то в него постоянно влизат хора, и до началото на празничната литургия вече е препълнен. Заедно с другите богомолци преди още да започне литургията взимаме благословение от първенствуващия в богослужението митрополит на о. Керкира, Нектарий. На десния клир както и на Вечернята са псалтите на митрополитския храм, на левия – гостите от Румъния.
Трима архиереи, двама дякони, петнадесетина свещеници, около двадесет псалти и на двата клира. Богослужение на два езика – гръцки и румънски, в което молитвено участваме и ние българите, изричайки в определеното време за това „Символа на вярата...” и „Отче наш...” на нашия роден български език. Великото чудо на православната съборност. Всички да сме „едно в Христа Иисуса”.
След богослужението се отправяме отново към изворите на св. Варвара. Сега имаме възможност да влезем и в малкия едноименен храм. Покланяме се на двете старинни икони на светицата, едната проскинитарийна, другата на иконостаса. И двете са отрупани с множество сребърни пластинки, поставени в знак на благодарност от хора, които са изпитали чудесната помощ на св. Варвара.
От храма излизаме в парка. Сега на светло можем ясно да видим и оценим това дивно Божие чудо – изворите на св. Варвара. Удивително е да наблюдаваш как водата извира направо от земята и да знаеш, че това което виждаш е станало в резултат от пряка Божия намеса...Някои от пуснатите предната вечер стиропорни корабчета и лодчици и сега плуват по водата. Други са спрели на пристан на различни места по бреговете. Необезпокоявани около тях плуват много патици.
Пребиваването ни в Драма е към своя край. Преди да излезем от парка минаваме покрай една тухлена сграда, от която са останали само външните стени. Паметната плоча, поставена до затворената желязна врата отбелязва каква е била сградата. Склад на търговец, където по време на Втората световна война българските военни части, окупирали по това време Драма са затворили местните евреи преди депортирането им към лагерите на смъртта в хитлеристка Германия. Четири стени, неми свидетели на една от най-страшните страници в историята на ХХ в. История, от която съдейки по кръвопролитията, продължаващи по целия свят и през ХХI в. не сме взели никаква поука.
Историята е един от най-добрите учители на човека. Жалко, че той е най-лошият й ученик.