- Здравей, Кина! Вчера беше 1-ви юни, Ден на Детето! Ти, като дългогодишен редактор на детско-юношеското списание "Божествени искрици", вероятно имаш свое мнение за този празник. Трябва ли да се празнува този ден от нас, християните?
Здравейте, отец Васил! Чрез Вас бих искала да кажа "Здравейте!" и на читателите на сайта на БПЦ - Българска Патриаршия!
- Да, и ние, вярващите хора, според мен, трябва да се радваме на този празник, както се радват децата, родителите, учителите и всички хора по света. Трябва да почитаме и ние този ден - 1-ви юни, празникът на децата, защото той е Международен ден на детето, учреден от Световната конференция за Защита на децата, провела се през 1925 г. в Женева, Швейцария. Този празник се отбелязва в изключително много страни, над 51 /и то през 1950 г., когато е отбелязан официално международен мащаб/. Страни, между които са Русия, Португалия, Армения, Беларус, Естония, Латвия, Молдова, Украйна, Албания, Ангола, Камбоджа, Хърватска, Куба, Чехия, Етиопия, Македония, Полша, Черна гора, Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина, Словения, Виетнам, Словакия, Йемен и др. страни, между които страни е и България - нашата страна и ние трябва да се гордеем с този факт!
Въпреки, че се отбелязва този празник в толкова много страни по света, то той не носи някаква политическа окраска, а е символ на обичта, на братството и разбирателството на децата по света, което е чудесно. Знаем още, че този празник е посветен и на множество дейности и различни мероприятия, които имат за цел разпространяването идеите на Хартата за правата на децата по света в областта на възпитанието, образованието, социалната защита, физическото и духовното развитие на децата, независимо от техния цвят на лицето, на тяхната национална или социална принадлежност.
Този празник е свързан и с традициите на отделните държави. Традиции, които не трябва да бъдат забравени през вековете, а да се съхранят за бъдещите поколения! А и щом обичаме децата си, трябва да почитаме и празниците им. При това той е един, само ден в годишния календар.
Освен това аз мисля, че щом желаем хората по света да почитат нашите християнски празници, то и ние трябва да се отнасяме с уважение към празниците в светския календар. А децата по света - те са нашите деца, защото са Божии деца, подарени на нас, родителите и учителите, на нас, големите хора! Децата - те са нашата надежда за утрешния ден! Те, Децата, са цветята на Живота ни!
А има и толкова много деца - мъченици за вярата в Христа, които така и не успяха да пораснат, а си останаха навеки деца... Така че, този ден е и техен празник... Дори, доколкото си спомням, преди години се говореше за този ден да бъде Ден е църковния ни календар, в който да се почита паметта на тези деца - мъченици, пролели своята кръв за вярата си в Бога, за Правдата, Истината и Любовта на тая земя...
- Навярно има и други хора, които мислят като теб за този ден, за този празник и не го отминават, въпреки че са християни?
- Да, има такива хора, такива учители, такива духовници дори, и това много ме радва. Аз съм приятно изненадана от факта, че децата от Младежкия център към Смоленския храм "Св. Висарион" посвещават един от броевете на вестничето си "Чисти сърца" именно на този празник - 1-ви юни - Празника на детето!
(За многобройните кръжоци и школи в този Център, за разнообразните дейности на тези деца може да прочетем в сайта на "Всемирното Православие" - там, където подробно е представена дейността на тези деца.
В брой 7-ми от м. юни 2010 г., има едно стихче на първата страничка, в което две от децата от този Младежки център (Савина Бозова и Санита Сердарова, на 11 години) са написали своето стихче "Първи юни", в което призовават всички нас - родителите, учителите, духовниците, политиците, цялото гражданско общество - да бъдем съпричастни на тяхната радост, да се радваме заедно с тях в този ден на усмивките, на песните, огласящи цялата земя, на хвърчилата и балоните им, които се реят в простора. Да, да се радваме на най-светлия празник за тях, който искат да споделят заедно с нас, големите хора. Дори тези две деца са завършили стихотворението си със следната строфа:
Дори и слънцето се забавлява с нас
и облаците са в захлас.
Първо юни е най-светлият ден,
на децата с обич подарен!
- Ти каза, че има и духовници, които мислят като теб. Би ли посочила някой от тях?
- Да, бих посочила името на основателя на този Младежки център - епископ Антоний, който пак в посоченото по-горе вестниче на миналогодишния брой приветства децата и ги благославя в този ден, Денят на детето, обръщайки се в своето приветствено слово по повод празника не само към децата, но и към техните родители с думите: "Мили деца, скъпи родители! Отново е 1 юни - Денят на детето! Ден, в който отдаваме цялото внимание и обич на нашите деца. Децата са бъдещето на нашата нация, те са бъдещите строители на съвременното ни общество. Детската душа е като топъл восък, от нас зависи как ще я изваем."
След това еп. Антоний цитира думите на св. Антоний Велики, който казва, че когато ковачът кове желязото, първо решава какво иска да направи, като обобщава, че и ние, възрастните хора, трябва да възпитаваме у децата вяра в Бога, морални ценности и обич към Родината още в ранна възраст; че трябва да се грижим за тяхното физическо и духовно израстване; трябва да полагаме неуморни грижи за тях именно тук и сега, защото пропуснатото време "не можем да върнем назад."
Изключително силно впечатление прави призивът на еп. Антоний "да не бъдем егоисти в нашето ежедневие и да ощетяваме децата", а "да жертваме нашето спокойствие и време за тях" - ДНЕС, ТУК И СЕГА!
Имайки предвид, че днес живеем в дни на "морална и ценностна криза" и в дни на "копиране на модели на поведение от телевизията, улицата или обществото" - модели, които за жалост, както казва и еп. Антоний, "погубват крехките и невинни детски души", защото "модерното не винаги е добро и полезно"; имайки предвид, че времето, в което живеем, е "и безпощадно, особено към подрастващата младеж", еп. Антоний смело призовава всички нас:
"Нека, прочее, да пазим вярата и традициите си, да помним историята си на славен народ. Нека да опазим душите на децата от дебнещата ръка на злото, пороците и страстите. Да живеем така, че децата ни да следват и предават нашия достоен пред Бога и Отечеството пример за идните поколения."
Да, това за мен е един не само мъдър, но и огнен призив към всички нас! Призив от самия Бог, предаден ни чрез Неговия прекрасен служител и най-близък приятел на децата в този Център /а и на всички деца на България/ - еп. Антоний!
- А какво още те впечатли в този брой на вестничето, посветено изцяло на Деня на детето, което е полезно за душите на всички деца, за всеки от нас да го знаем?
- Разлиствайки страниците на този брой на вестничето им, човек вижда толкова много талантливи деца, мъдри и духовно извисени, които посещават манастири и храмове, провеждат срещи с духовни лица, разсъждават и пишат за Бога и Св. Богородица, за светците и иконите, за детството и приятелството, за безценното богатство да имаш родители, за откриването на добротата в себе си, за топлотата на дома, където сме "обичани и защитени", за надеждата в света, която за съжаление е много малко, и за отчаянието, което е изключително голямо, за трудолюбието и мързела, който ни пречи; за идеала на съвременната жена - българка, отдалечила се на светлинни години от Славейковата Гергана - идеал за "морал и красота"... Идеал, който се среща и днес, макар и много, много рядко, както и Никола - "нейното вярно либе", завършвайки с призива към всички девойки на България:"Не позволявайте Славейковата Гергана да се превърне в съвременния сгрешен идеал за българка." А момичето, което е направило тази съпоставка и е отправило този горещ призив към съвременните девойки, е само на 16 години (Руска Гергова).
Тези деца се радват на хората с "добри сърца", гордеят се със своите приятели, със своите съученици, в чиито сърца откриват тази изключително ценна за обществото ни доброта. Това са деца, които се обявяват открито против насилието, против алкохола, наркотиците, жестокостта и подлостта, против телефонната и компютърната зависимост. Това са деца, които искрено и нежно обичат страната си, каквато и да е тя, както е заявил в своето стихче "България аз пак ще обичам" Александър Величков, който е само на 7 години.
Роден съм в малка страна
с изсъхнали обширни поля,
с изсечени вековни гори
и замърсени потоци и реки.
Въздухът, наситен с дим,
излиза от не един комин.
Но дори и по камъни да тичам,
България аз пак ще обичам!
Цялата тази искрена доброта и любов, тази мъдрост и извисеност на духа на тия деца може да открием само като погледнем заглавията на техните творби. Ето някои от тях: "Децата на Родопите не искат насилие", "Девойката на XXI век", "Деца ли сме или възрастни?", "Домът ми е там, където съм обичана и защитена", "Пред иконата на Света Богородица", "Лицето на агресията", "Изкуството против дрогата", "Надежда и отчаяние", "Приятелството", "Предателството", "Само храмът пречиства душата", "Небето като граница / граница към нещо по-прекрасно /", "Заедно помагаме на природата ни", "Мързелът", "Телефонно-компютърната ни зависимост", "Преди да помислим лошо за някого, да се поставим на неговото място", "Писмо от Англия до "Чисти сърца" - от децата на Англия, които ги поздравяват за този чуден празник- 1 юни", "Аз влязох в храма на детето" и др.
Там всички (учители, родители, духовници, общественост), доколкото ми е известно, работят съвместно, нали? А това е пример за подражание на всички нас.
Да, всички тези изключително добри резултати са постигнати с много труд и обич от страна на родители, учители, духовници и цялата общественост, които работят съвместно за правилното израстване и възпитание на децата на Смолян и региона / защото има много деца от околните села / като истински граждани на страната ни и членове на БПЦ. А този добър и мъдър поглед към "Света на децата" трябва да бъде и пример за всички нас, за цялата страна дори. Както и в гр. Бургас също Общината има цялостна Стратегия за Православно образование, просвета и култура, която е част от общата стратегия за развитие на Община Бургас. Община, която е пример за подражание в това отношение и със своя кмет, изключително загрижен за правилното възпитание на децата на Бургас. За всичките тези всестранни грижи, които Общината полага в това отношение, ние сме разказали на своите читатели в бр.26-ти на детското списание "Божествени искрици", посветено изцяло на религиозното възпитание на децата в този град. На Божиите деца, малки и... големи, защото са обхванати почти всички възрастови групи на хората в този град, за които се полагат много духовни грижи... И благодарение на неуморния труд на отец Захарий, който служеше в храм "Св. Св. Кирил и Методий" в този град, и на другите духовници, на учителите по религия, на родителите, разбиращи изключително важното значение на религиозното образование и възпитание на децата за правилното им развитие, на обществото им, като цяло, виждаме и резултатите в този град, както и в много други градове на страната, където изключително много се работи с децата и с младежите, както е и в Пловдивската епархия например...
- Ти каза за тази цялостна Стратегия за религиозно възпитание в гр. Бургас. Все още ли си убедена, че и в цялата страна, като цяло, ще бъде въведено изучаването на "Религия -Православие"?
- Да, все още съм убедена! Убедена съм, защото твърдо вярвам в мъдростта на нашия народ, че ще избере Правилния път за обучението и възпитанието, за пълноценното развитие на своите деца! Вярвам в мъдростта на нашите управници, макар и да се дават почти винаги негативни оценки за тяхната дейност... Вярвам, че и те ще се огледат около себе си и ще видят, че всички напреднали, цивилизовани страни, са постигнали своя изключителен успех именно чрез възпитаването на подрастващите поколения в християнските ценности, тъй както е посочил и нашият писател - богослов Мартин Ралчевски в статията си "Коледа без Бог", която често цитирам. А ето и сега бих искала отново да посоча на читателите откъс от тази статия: "...Дали наистина нямаме нужда от Христос?
Като малка държава ние винаги сме били склонни да се сравняваме с другите народи, обикновено тези, които са по-напреднали от нас, за да сверим, така да се каже, часовниците си. Аз смятам, че в това няма нищо лошо. Затова нека да видим какво сочи статистиката:
Гърция – задължително изучаване на християнска религия. Австрия – задължително изучаване! Малта – задължително изучаване! Румъния – задължително изучаване! Германия – задължително изучаване! Италия – задължително изучаване! Испания – задължително изучаване!
Ирландия – задължително изучаване! Лихтенщайн – задължително изучаване! Норвегия – задължително изучаване! Швеция – задължително изучаване! Шотландия – задължително изучаване! Дания – задължително изучаване! Финландия – задължително изучаване на един от предметите "Религия" или "Етика" по избор! Словакия – задължително изучаване на един от предметите "Религия" или "Етика"! Полша – задължително изучаване на един от предметите "Религия" или "Етика"! Литва – задължително изучаване на един от предметите "Религия" или "Етика"! (Данните са взети от информационната мрежа за образование в Европа – EURODICE от 11.10.2010).
Видно е, че по-силните икономически и успели народи са допуснали Христос до техните деца. Те са разбрали, че Той не може да им бъде враг, а само Приятел. Как мислите – те по-недемократични ли са от нас? Едва ли! За да въведат религията в училищата си те са умували дълго и са преминали през труден и неравен път. Така че, няма да е лошо да се поучим от опита им. Но не само заради техния опит ще е добре да допуснем изучаването на християнството, но и заради паметта на предците ни! Защото в нашата история (от цар Борис I, 865 г., до средата на миналия век, 1945 г.) българските деца винаги са били учени на християнската вяра. Смятам, че не е необходимо да посочвам имената на опазилите народната ни памет велики българи, които до един са били вярващи християни. Те са стотици. И все пак ще си позволя да спомена само четирима от тях – Отец Паисий Хилендарски, Свети Иван Рилски, Патриарх Евтимий Търновски, и Апостола на свободата Васил Левски (дякон Игнатий)! Всички те са вярвали дълбоко в Божия Син, чели са Евангелието всекидневно и с особена любов и във всеки един момент са били готови да умрат заради вярата си.
Къде стоим ние днес? Имаме ли изобщо нещо общо с тези велики мъже? Понякога въпросите не настояват за отговор..."
Коментарът е излишен, нали? Да, имаме ли нещо общо с тези "велики мъже", въпреки че им се възхищаваме винаги?... Въпреки че ние учим на възхищение в училище и в дома си и нашите деца, разказвайки им за тези велики българи, станали титани на духа, именно чрез вярата си в Божия Син и в Неговата Правда...
Правдата търси всеки един човек в този свят и всеки има своята правда, но точно на това, според мен, трябва да бъдат научени от малки нашите деца - ДА ЗАЧИТАТ СВЕТАТА БОЖЕСТВЕНА ПРАВДА, НАЛИ?
Да, щом искаме да живеем в общество, в което да се зачитат принципите на човешката правда, то ние трябва да знаем, че преди всичко ние самите, независимо дали сме големи или малки, ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИМ ДА ЗАЧИТАМЕ СВЕТАТА БОЖЕСТВЕНА ПРАВДА, защото както е казал Ст. Михайловски, "който не вярва в непогрешима и света божествена правда, не е способен да зачита никакъв принцип на човешка правда." И още, че "партиотизъм без богопочитане - това е нещо като съзерцание без виделина." Как ще научим децата на патриотизъм, на родолюбие, ако ние, големите хора, нямаме това богопочитание в сърцата и душите си? Не е възможно, нали?
На Стоян Михайловски принадлежат и следните мисли, от които също се убеждаваме, че не само трябва да не се страхуваме от християнските ценности, а да се стремим към тях, защото именно в тях се крие тайната на човешкия прогрес, на човешкото съвършенство:"Религията дава мощна подкрепа на човешкия дух в неговия възход към съвършенството."; "Християнството е най-великото явление във всемирно - историческия прогрес." И това е така, защото само то, християнското учение, "дава истинския смисъл на живота, защото всяка истина, всяка правда и всяка сила произхождат от него" - Михайловски.
Особено ценни за мен са следните две мисли на този наш творец, мислител - философ и истински християнин, който заявява: "Християнството не натрапва нищо, ТО ПРЕВЪЗПИТАВА ДУШИТЕ, ЗА ДА МОЖЕ ДОБРОТО САМО ДА СЕ НАЛОЖИ!" Ето, колко ясно и точно е казано всичко: то, християнството не натрапва нищо, а само помага на Доброто, за да може то да се наложи над злото, което ни заобикаля. То само превъзпитава нашите безсмъртни души, за да ни насочи към безкрайната Вечност, която Бог е подготвил за всички, които Го обичат и Го следват... И в тази Божия Вечност /или Царство/ първи са поканени, знаем, ДЕЦАТА! Децата, тръгнали по този светъл път на Чистотата и Любовта, направлявани умело от своите духовно просветени родители и учители, водени всички заедно от духовници, които ги обичат и милеят за тях, учейки ги на смирение, на обич и загриженост един за друг. А с такива хора се изгражда едно друго общество, един друг свят, Красив и Възвишен! Да, едно друго общество - ИДЕАЛНО, както е казал пак този наш велик мислител, Стоян Михайловски, който цитирах по-горе:"Дайте ми граждани, които да милеят един за друг, и аз ще ви дам общество идеално, добре уредено."
Ето още едно потвърждение, че само хората, които милеят един за друг, могат да живеят съвместно, в пълно разбирателство и единомислие, както живеят децата... Нима тези деца, които така са научени, така са възпитани още от най-ранно детство - да бъдат водещи в живота им Любовта и Загрижеността един към друг, Истината и Правдата, НО БОЖИЯТА ПРАВДА И ЛЮБОВ, могат да сътворят свят, в който властват злото и порокът, лъжата и измамата, насилието и жестокостта?... Не могат, нали?!... Те биха сътворили свят, изпълнен само с Любов и Доброта, с Премъдрост и Истина, с усмивки и мечти, но мечти за духовен възход на обществото си, на страната си - на цялото човечество!... Възход към приказната Вечност за нашите безсмъртни души там - в Небесното Божие Царство!...
- Ти говориш толкова често за Любовта. Какво е Тя за теб?
- Любовта за мен е най-голямата, най-великата сила в този свят! Тя е най-мощното "оръжие" срещу всяко зло! Оръжие, което не наранява, а лекува; което не огорчава, а радва сърцата ни; което не носи разруха, а съзидание! Тя е смисълът на целия ни живот тук, на тази земя, и там, във Вечността! Без Нея, Любовта, всичко се превръща в един безкраен ад, защото всичко около нас губи своя смисъл... Нищо истинско, нищо трайно и красиво, нищо мъдро, нищо извисяващо човешката личност, нищо съвършено няма без Любовта... Самият Бог е Любов! Учението на Божия Син е Учение за Любовта! Цялото Божие Слово е пропито от Любов! Светът, в който живеем, е сътворен от Любов! Ние самите, хората на тази земя, сме сътворени от Любов и чрез Любов, затова сме длъжни да обичаме своя Творец преди всичко, да обичаме света, в който живем, и да обичаме човека до себе си, защото той е част от нас самите - човешко същество, като нас; Божие творение, като нас самите... Да, Любовта е всичко в този свят! Тя е безкрайна, както е казал и Шекспир:"Морето и любовта са еднакво безбрежни!" Много точно и вярно е това определение на Любовта, но то важи като че ли само за децата. Защото именно те са тези, които чувстват тази любов навсякъде около себе си и й отговарят с любов чрез постъпките си - спонтанно, по детски...
- При това изключително положително отношение към Любовта, предполага, че си напълно убедена, че децата трябва да се възпитават само с ЛЮБОВ?
- Да, абсолютно съм убедена в това - 100% дори! Убедена съм, че децата трябва да се обучават с любов и в любов, както съветват някои известни педагози:"Възпитавайте с любов и за любов!" Много ми харесва в това отношение една изключително мъдра мисъл, която гласи следното:"Без любов можеш да принуждаваш, но не и да убеждаваш. Може да бъдеш тиранин, но не и възпитател" (Мацини). В книжката "Бог и наука" /от която е тази мисъл/ има много такива мъдрости на хора, на известни личности, живели векове преди нас, но техните мъдри мисли могат да бъдат много полезни и на нас днес, макар и да живеем в XXI век.
- Ти спомена за книжката "Бог и наука". Как мислиш - съвместими ли са тр, тези две "понятия"?
- Да, напълно са съвместими, дори са изключително необходими тези две "понятия" не само за децата ни, а за всеки един от нас, за да бъдем и вярващи, и умни хора, а не да се равиваме едностранчиво. Необходими са ни в своето единство, в двоята неразривна връзка, защото Айнщайн е казал:"Религията е куца без науката; науката е сляпа без религията." Те просто трябва да вървят заедно, ръка за ръка, за да има истинска наука, истински прогрес, истинска вяра.
Да, за да има прогрес, т.е. движение напред и нагоре, тъй както и птиците се устремяват към висините, но с две крила, а не с едно - не!!!...
Тези свои непоклатими убеждения съм отразила в различните си публикации, някои от които могат да бъдат открити в сайта на "Всемирното Православие".
- А възможно ли е и в семейството децата да се възпитават от своите родители в любов както към училището, така и към Бога?
- Да, напълно е възможно, стига ние, родителите, да имаме правилни познания за тия две понятия - наука и Бог. Аз познавам едно семейство от нашия град, едно феноменално семейство, което има 8-м деца. Деца, които вече израснаха, някои от тях сега са все още студенти, но други завършиха висшето си образование, създадоха прекрасни семейства с прекрасни партньори, дарени от Бога, някои от тях дори вече имат и деца. Това е едно семейство, в което децата се възпитават точно така - да обичат училището, науката, изкуствата, да обичат Бога и да знаят, ЧЕ ИМЕННО ТОЙ Е ИЗТОЧНИКЪТ НА ВСЯКО ДОБРО, НА ВСЕКИ ТАЛАНТ, КОЙТО ЧОВЕК ПРИТЕЖАВА! А всички те са изключително талантливи деца с много, много дарби, които развиват у себе си с много труд , постоянство и любов.Те свирят на различни музикални инструменти, нотират песни, пеят, рисуват, изучават чужди езици и са едно многонационално, бих казала, семейство, защото живеят, учат и работят в различни страни по света, но се обичат, помагат си взаимно и са винаги заедно, свързани именно чрез "връзките на Божията любов".
В едно есе за значението на семейството едно от тези деца беше написало преди години следното:"Нашите родители ни научиха от малки да бъдем свободни, но и отговорни за своите дела.Те ни научиха да вървим смело напред и да помним, че пред нас е Бог, за зад нас са нашите грижовни родители, които ни обичат и са готови винаги да ни подкрепят в труден момент."
Ето, това според мен е семейството - истинското семейство в прекия смисъл на думата. Семейство, което поверява децата си на Бога, защото са Негови и само чрез Него те могат да израснат правилно и да бъдат възпитани правилно, тъй както бях прочела една много интересна статия преди години в едно духовно списание, в която се говореше, че както в семето на дървото е дадено всичко: "и стволът, и коренът, и вейките, и плодовете", така е и с човека - в самия му зародиш са заложени от Твореца "и формата на тялото, и разумът, и чувствата, и вярата". И както дървото може да израсте "накриво, болно, безплодно", защото всичко зависи "от почвата, климата, гледането и много други обстоятелства", то така е и при човека, който може да израстне "недъгав и безверен - това зависи от възпитанието и от неговата воля".
"Бог е надарил човека с разум и воля и човекът сам може да си избира, каквото си иска: или доброто или злото." - така е завършил своята статия авторът (сп. "Духовна култура", кн. 3/1947 г.).
Ето, човек сам избира доброто или злото, т.е. родителите (или учителите) сами трябва да направят своя избор за децата си! И не вярвам, че един разумен родител съзнателно би избрал злото за децата си, които толкова много обича, а би постъпил като тези добри и грижовни родители, за които разказах по-горе. Родители, които се радват на своите деца и са спокойни сърцата и душите им, спокойна е съвестта им, че децата им са се реализирали като пълноценни личности в обществото, в което живеят.
- А ти имаш ли свой идеал, земен идеал, за човек, който много обича децата?
- Да, аз се възхищавам на мон. Валентина, която изключително много обича своите ученици и вече 20-т години тя всеотдайно и безкористно изгражда у тях истинските ценности - християнските добродетели. Възхищавам се на тези учители от различните школи в този Младежки център към храм "Св. Висарион Смоленски". Но изключително голямо е възхищението ми от покойната Людмила Живкова, колкото и парадоксално да звучи това. Дори имам едно стихче от 85 г., което съм посветила на нея - "Звезда сияйна". И само човек, който не е посетил Мономента с множеството камбани, различни по форма, по големина, по звука на мелодията си, той не би разбрал правилно любовта ми към тази жена, превърнала със своята Детска асамблея страната ни в Символ на човешките права!!!... Ония естествени човешки права, които само Бог дарява на човека!!!... И преди всичко - ПРАВОТО НА СВОБОДА НА ТВОРЧЕСКИЯ ДУХ У ЧОВЕКА ДА ТВОРИ КРАСОТА И ЛЮБОВ НА ЗЕМЯТА!!!... Тя първа откри тази истина и събра децата от всички краища на земното кълбо, за да рисуват, да пеят, да свирят и играят, - да творят, изявявайки своите таланти, И ДА СЕ ОБИЧАТ СЪС СЪВЪРШЕНА ЛЮБОВ, за да бъде светът по-слънчев, по-мирен, по-прекрасен именно чрез тях - ч ДЕЦАТА!!!... Децата, които са с чисти сърчица за разлика от нас, големите хора...
- А с какво този Ден най-силно те впечатлява?
- С песента "Детство мое", която звучи в този ден - песен, която всеки от нас познава и обича, защото е израснал с тази песен; с множеството балони за децата /нашият град е пълен с балони, а и предстои Празникът на Розата в края на седмицата и градът ни вече е празнично украсен/; с Детските утра с празничните речи, с разнообразните изяви на децата от песни, танци и рисунки; с подаръците, които получават от различни организации и институции; с щедрите почерпки - с всичко онова, което с добро и красиво!
- Кого би желала да поздравиш на този ден, по повод този празник - Денят на детето?
- Бих желала да поздравя преди всичко своя отец, главния редактор на списанието ни, който има точно на 1 юни рожден ден! Той е духовник, който много обича децата и винаги полага изключително много грижи за тях - малките и... големите Божии деца...
Бих желала да поздравя учителите и да им кажа да бъдат просто Любов за децата, които Бог им е поверил с толкова голямо доверие и обич!
Бих желала да поздравя и родителите на децата и да им кажа, че светът е наш, на нас, хората по лицето на тази земя, и от нас зависи какъв ще бъде той.
Бих желала да поздравя най-вече децата, пожелавайки им щастливо детство! Нека никога да не забравят своя най-добър Приятел - Божият Син!
Нека винаги се вслушват в гласа на своя Ангел - Пазител! И нека да съхранят завинаги детското у себе си, да съхранят чистотата на сърчицата си, за да бъдат и когато пораснат, като това дете от стихчето на едно момиче от Математическата гимназия тук, в нашия град - Гергана... Стихче, което е написано преди години, а сега авторката му е майка на две прекрасни деца, а самата тя е богослов... Ето част от него:
Надникнах във душата си
и там видях едно дете
с венец от бели рози
във косите си.
Във погледа му грееше Любов,
сърцето му попиваше
скръбта на страдащите,
гласът му топлеше и галеше...
То цялото бе музика -
вълшебна, нежна музика,
създадена от Бога!
Да, да бъдат като това дете и да творят! Много, много да творят - с Доброта и Любов!!!...
- И накрая - каква е молитвата ти за децата на България? Би ли споделила с нас тази своя "тайна"?
- Аз се моля за децата с молитвите, посочени в Православния молитвеник, които са чудесни. Имам обаче и една своя молитва, която съм отразила под иконката с Неръкотворния образ на нашия Спасител и Бог. Те е кратичка, много кратичка, но за мен е много съдържателна, защото е много, много искрена! И аз се моля много често и с тази молитва:
Спасителю на цялата Планета,
/"планета" - в смисъл на "Земя"/
Спасителю на нашите души,
Децата ни са жадни за Просвета -
Закриляй ги и Вечно с тях Бъди!!!
Амин.