Издълженият силует на Златовръх се вижда отдалеч по пътя между Прилеп и Битоля. Водачите на туристически групи осведомяват пътниците, че това е известният Трескавец. Названието идва поради множеството гръмотевици, стоварващи се върху каменната пирамида. Според преданието там някъде е било закрепено позлатено кълбо, за да отклонява мълниите от издигнатата наблизо обител.
Изкачването на високата планина трае около два часа. Заостреният скалист връх, огряван целодневно от слънцето, служи за ориентир. Пътят е издълбан от пролетните порои и на места е засипван с пясък. Наоколо растат къпини, отрупани с едър плод. През пролетта склоновете са покрити обилно с коприва. В подножието на Златовръх тече чиста изворна вода. Тих полъх на благодат обгръща това място.
Сградата на манастира, с ярко червен покрив, белее в подножието на гигантски канари. Очертанията й се проясняват постепенно. Напомнят древна крепост, охраняваща Прилеп и селата в ниското. Това е прочутата обител „Успение на Света Богородица”, известна още от 12 – 13 в. Билото, върху което е изградена, надхвърля 1400 м.
Срещу входа, на най-огряваното място, е разположена зеленчукова градина. Невисок зид пази посевите от вятъра.
Масивните стени ограждат просторен двор, в който се издига старинна църква. Куполите й, покрити с тънки каменни плочи и украсени с кръстове, се открояват сред сградите. Нещо в разположението на сградите напомня за Рилския манастир.
Трапезарията на първият етаж е оборудвана щедро с домакински съдове и предлага билков чай. Дървени чардаци водят до проветриви килии. Между прозорците са поставени фотографии от ХІХ в. и по-ново време. Преди стотина години килиите са били обитавани от монаси, а населението наоколо е помагало в поддържането на святото място.
Тази традиция продължава и днес, спазвана от свещеници и миряни. На празниците тук се събират над триста – четиристотин поклонници. В такива дни обширната църква се изпълва и големия хор отправя дружно молитви към Твореца. Светлината на свещите огрява старинните фрески, зографисани върху синкав фон. Стенописите покриват тавана и куполите, които от вътре изглеждат още по-високи.
Изображенията носят отпечатъка на епохата, в която са създадени. Олтарът, украсен с икони, изглежда като тайнствена врата, зад която мълчаливо е стаена паметта на столетията. Манастирът е бил даряван щедро от светия крал Стефан Милутин. По времето на крал Стефан Душан е притежавал доста недвижими имоти и над 20 селища. В надпис над западната врата е запазено името и на император Михаил ІХ Палеолог, съвременник на най-добрите дни на светата обител.
През 1916 г. тук идва известния историк, проф. Васил Златарски. В краткото описание на своята мисия той вмъква преданието, че в църквата, преди векове, се е венчал свети цар Борис, покръстител на българите.
Днес в манастира се подвизава само един монах, но има и няколко помощници - миряни. Грижовната им ръка пази свещеното имущество и не допуска разпиляването му. С живота си пазят древната традиция да не угасне. Въпреки историческите превратности и оскъдяването на вярата, вярващите не губят надежда, че Бог отново ще изпрати свои избраници, усърдни молитвеници за православните християни, за целия човешки род.