КАЗУСЪТ “ИПАТИЯ” или за филмът „Агора” като една преднамерена антихристиянска пропаганда

dKjN961qOvC0ce4hYzfP.png

Ипа­тия ­ же­на­та фи­ло­соф, из­вес­т­на с ма­те­ма­ти­чес­ки тру­до­ве и с ас­т­ро­но­ми­чес­ки от­к­ри­тия, е пре­по­да­ва­ла те­о­рия на не­оп­ла­то­низ­ма в Алек­сан­д­рия в на­ча­ло­то на V в. след Хрис­та. В на­ше вре­ме име­то й се спо­ме­на­ва не с на­уч­ни­те є пос­ти­же­ния, а с тра­гич­на­та є ги­бел. Зна­ме­ни­та­та лек­тор­ка е уби­та по вре­ме на град­ски въл­не­ния и ис­то­ри­кът Ги­бон и пи­са­те­лят Вол­тер со­чат ка­то ви­нов­ни­ци за съ­би­ти­е­то фа­на­ти­зи­ра­ни хрис­ти­я­ни, под­стре­ка­ва­ни от цър­ков­ния епис­коп Ки­рил, ка­но­ни­зи­ран по-къс­но за све­тец. През це­лия ХХ в. ко­мен­та­ри­те за тя­гос­т­но­то де­я­ние слу­жат за ан­тих­рис­ти­ян­с­ка про­па­ган­да, без да се под­к­ре­пят с обек­тив­ни фак­ти. Аги­та­то­ри­те про­тив “опи­у­ма за на­ро­ди­те” не се съ­об­ра­зя­ват с под­роб­нос­ти­те на епо­ха­та, ко­е­то пре­диз­вик­ва оп­ре­де­лен раз­ми­съл.

До нас са дос­тиг­на­ли три не­за­ви­си­ми из­точ­ни­ка от древ­ни ав­то­ри, ха­рак­те­ри­зи­ра­щи нас­т­ро­е­ни­я­та на жи­те­ли­те на Алек­сан­д­рия. През 240-250 г. ис­то­ри­кът Хе­ро­ди­ан пи­ше в сво­я­та “Ис­то­рия след Марк Ав­ре­лий”: “Алек­сан­д­рий­ци­те... по при­ро­да са мно­го не­пос­то­ян­ни в мне­ни­я­та и из­па­дат в сил­но въл­не­ние по най-мал­кия по­вод” (4; 8:7). Сто и че­ти­ри­де­сет го­ди­ни по-къс­но (през 390 г.) Ами­ан Мар­це­лин в “Рим­с­ка ис­то­рия” пот­вър­ж­да­ва, че Алек­сан­д­рия е град, кой­то “не­ряд­ко, без стра­ни­чен по­вод и без дос­та­тъч­но ос­но­ва­ния, из­бух­ва в бур­ни въл­не­ния” (22; 11). То­ва ста­но­ви­ще той из­каз­ва по по­вод участ­та на епис­коп Ге­ор­ги, убит без­жа­лос­т­но от езич­ни­ци през 361-362 го­ди­на. Ня­къ­де око­ло 440 г. Сок­рат Схо­лас­тик в “Цър­ков­на ис­то­рия” до­пъл­ва сво­и­те пред­шес­т­ве­ни­ци: “Алек­сан­д­рийс­ка­та тъл­па оби­ча въз­му­ще­ни­я­та по­ве­че от вся­ка дру­га тъл­па и, ко­га­то на­ми­ра по­вод, се ус­т­ре­мя­ва към не­тър­пи­ми зло­дейс­т­ва, за­що­то без кръв не се ус­по­ко­я­ва от въл­не­ни­я­та” (7; 13). По­доб­на ха­рак­те­рис­ти­ка под­с­каз­ва ми­съл­та, че за уп­рав­ле­ни­е­то на бе­зот­го­вор­ни­те лум­пе­ни е не­об­хо­ди­ма здра­ва ръ­ка. Ве­ро­ят­но нес­лу­чай­но след за­ги­на­лия епис­коп Ге­ор­ги в Алек­сан­д­рия е пос­та­вен епис­коп Те­о­фил, из­вес­тен с непрек­лон­ния си ха­рак­тер. През 391 г., в из­пъл­не­ние на указ на им­пе­ра­тор Те­о­до­сий, той прек­ра­тя­ва ези­чес­ки­те жер­т­воп­ри­но­ше­ния и раз­по­реж­да хра­ма на Зевс-Се­ра­пис да бъ­де раз­ру­шен. Та­зи ини­ци­а­ти­ва е съп­ро­во­де­на с въл­не­ния, при ко­и­то за­ги­ват при­вър­же­ни­ци и на две­те стра­ни.

Твърд е ха­рак­те­рът и на епис­коп Ки­рил, кой­то за­е­ма ка­тед­ра­та след Те­о­фил. Той се про­ти­во­пос­та­вя на ере­ти­ци­те, изо­па­ча­ва­щи уче­ни­е­то на Спа­си­те­ля, и нас­то­я­ва ев­рейс­ка­та об­щи­на да на­пус­не гра­да, за­ра­ди про­во­ка­ции спря­мо хрис­ти­я­ни­те.

През 415 г., чет­вър­та­та по­ред от уп­рав­ле­ни­е­то на епис­коп Ки­рил, же­на­та фи­ло­соф Ипа­тия ста­ва жер­т­ва на улич­ни раз­ми­ри­ци. Гла­вен из­точ­ник за съ­би­ти­е­то е “Цър­ков­на ис­то­рия” на Сок­рат Схо­лас­тик (7; 15 ). При­чи­на за убийс­т­во­то, спо­ред ав­то­ра, е за­вист­та, пре­диз­ви­ка­на от дар­би­те на жер­т­ва­та. Не­доб­ро­же­ла­те­ли съ­чи­ня­ват кле­ве­та­та, че тя пре­чи на сбли­жа­ва­не­то меж­ду свет­с­ка­та и ду­хов­на­та власт ­ в слу­чая пре­фек­та и епис­ко­па на гра­да. Спо­ред Сок­рат ви­нов­ник за ги­бел­та є е ня­кой си Пе­тър, за ко­го­то, ос­вен че е от “хо­ра­та с го­ре­щи гла­со­ве” (ве­ро­ят­но ули­чен ора­тор!), не се знае ни­що дру­го. Ипа­тия е уби­та жес­то­ко в цър­к­ва­та, на­ри­ча­на Ке­са­ри­он, но то­ва не оз­на­ча­ва, че тъл­па­та, ко­я­то я ли­ша­ва от жи­вот, се със­тои неп­ре­мен­но от хрис­ти­я­ни. Ези­чес­ки хра­мо­ве ве­че не е има­ло и най-ве­ро­ят­но, лум­пе­ни­те са тър­си­ли мяс­то, къ­де­то да из­вър­шат зло­коб­но­то си де­ло. “То­ва при­чи­ни не­мал­ка скръб на Ки­рил и на алек­сан­д­рийс­ка­та Цър­к­ва, за­що­то убийс­т­ва­та, раз­п­ри­те и всич­ко по­доб­но е съ­вър­ше­но чуж­до на мис­ле­щи­те с Хрис­то­вия дух” (7; 15), за­вър­ш­ва раз­ка­за си Сок­рат Схо­лас­тик.

Ги­бел­та на Ипа­тия се из­пол­з­ва нас­той­чи­во от ате­ис­тич­на­та про­па­ган­да след Вто­ра­та све­тов­на вой­на. Уче­на­та ­ фи­ло­соф и ма­те­ма­тик ­ е под­хо­дя­ща те­ма за оне­зи, ко­и­то про­ми­ват мо­зъ­ци­те на ма­си­те. Би мог­ло да се при­пом­нят на­уч­ни­те й пос­ти­же­ния, но по­доб­ни фак­ти про­ти­во­ре­чат на док­т­ри­на­та, че же­на­та в кла­со­во­то об­щес­т­во е без­п­рав­на, без­п­рос­вет­на и онеп­рав­да­на. По­ра­ди та­зи при­чи­на ис­то­ри­ог­ра­фи­я­та не спо­ме­на­ва ни­що и за дру­га уди­ви­тел­на лич­ност, ви­зан­тийс­ка­та прин­це­са Ан­на Ком­ни­на, ко­я­то над­х­вър­ля рам­ки­те на шаб­лон­но­то по­ли­ти­зи­ра­но мис­ле­не.

Ня­ко­гаш­ни­ят съ­вет­с­ки ис­то­рик П. Ф. Пре­об­ра­жен­с­ки из­ди­га хи­по­те­за­та, че Ипа­тия е про­то­тип на све­та Ека­те­ри­на, ка­то съ­пос­та­вя фак­ти от би­ог­ра­фи­и­те на две­те же­ни. То­ва не­до­ка­за­но твър­де­ние се пов­та­ря ка­те­го­рич­но от аги­та­то­ри­те про­тив хрис­ти­ян­с­т­во­то. От­з­вук от не­го дос­ти­га до Фран­ция, къ­де­то е пуб­ли­ку­ван ро­ман, пос­ве­тен на “под­х­вър­ля­не­то на иде­я­та” за ка­но­ни­зи­ра­не на пос­т­ра­да­ла­та. С та­зи кон­цеп­ция се ан­га­жи­рат и дру­ги непра­вос­лав­ни ав­то­ри, пре­тен­ди­ра­щи за ос­во­бо­ден от дог­ми­те ми­рог­лед. Ни­ко­га оба­че не е би­ла под­ла­га­на на об­съж­да­не съд­ба­та на ня­кой друг ин­те­лек­ту­а­лец ­ нап­ри­мер на св. Юс­тин Фи­ло­соф, кой­то при­ел мъ­че­ни­чес­ка смърт два ве­ка по-ра­но.

ФИЛМЪТ “АГОРА”

Ка­то съв­ре­ме­нен про­дукт на кул­ту­ра­та, пред­с­та­ве­ни­ят нас­ко­ро филм “Аго­ра” (ре­жи­сьор и сце­на­рист Але­хан­д­ро Аме­на­бар, 2009 г.) не спо­ме­на­ва за све­та Ека­те­ри­на, тъй ка­то ав­то­ри­те на то­ва ста­но­ви­ще ве­че са слез­ли от по­ли­ти­чес­ка­та сце­на. Но въп­ре­ки по­ло­жи­тел­ни­те емо­ции, с ко­и­то пуб­ли­ка­та пос­ре­ща про­из­ве­де­ни­е­то, не мо­жем да от­ре­чем, че то про­дъл­жа­ва не­доб­ро­съ­вест­но­то под­на­ся­не на съ­би­ти­я­та, раз­чи­тай­ки на нег­ра­мот­ност­та на сред­ния зри­тел.

Не е вяр­но, че ев­ре­и­те са на­пад­на­ти в съ­бот­ния ден. В “Цър­ков­на ис­то­рия” (7; 13) Сок­рат Схо­лас­тик съ­об­ща­ва, че хрис­ти­я­ни­те са под­ма­ме­ни про­во­ка­тив­но и са из­би­ва­ни ко­вар­но от за­са­да край ед­на от цър­к­ви­те. Кон­т­ра­мяр­ка на то­ва де­я­ние е ис­ка­не­то на епис­коп Ки­рил, юдейс­ка­та об­щи­на да на­пус­не гра­да. Неп­рав­до­по­доб­на е сце­на­та, в ко­я­то те­ла­та на из­би­ти­те са из­га­ря­ни от по­бе­ди­те­ли­те в стъл­к­но­ве­ни­е­то. По­до­бен на­чин на пог­ре­бе­ние е неп­ри­същ за из­по­вяд­ва­щи­те но­вия ми­рог­лед.

Не­у­мес­т­на е сце­на­та, в ко­я­то ро­бът Да­вос се нах­вър­ля сре­щу гос­по­да­ря си, ма­те­ма­ти­ка Те­он. Та­ко­ва по­ве­де­ние е би­ло аб­со­лют­но не­мис­ли­мо за ра­нен хрис­ти­я­нин и по-ско­ро на­пом­ня на кла­со­ви­те про­тес­ти, про­по­вяд­ва­ни от мар­к­сиз­ма-ле­ни­низ­ма.

Не е ре­а­лен ди­а­ло­гът меж­ду пре­фек­та Орест и Ипа­тия. Реп­ли­ки­те са под­не­се­ни та­ка, че пот­вър­ж­да­ват кле­ве­та­та, за ко­я­то пи­ше Сок­рат. Не­у­сет­но ав­то­ри­те на фил­ма са по­пад­на­ли в клоп­ка­та на пред­на­ме­ре­ни­те си пред­с­та­ви.

Не е вяр­но, че епис­коп Ки­рил е под­с­т­ре­ка­вал тъл­па­та сре­щу Ипа­тия, ка­то е из­пол­з­вал пос­ла­ни­е­то на све­ти апос­тол Па­вел до Ти­мо­тей. Ре­дак­ти­ра­ни­ят в сце­на­та текст изо­па­ча­ва сми­съ­ла на ори­ги­на­ла и раз­чи­та на неп­рос­ве­те­ност­та на пуб­ли­ка­та.

Не е вяр­но, че епис­коп Си­не­зий, уче­ник на Ипа­тия, е уго­ва­рял пре­фек­та да се под­чи­ни на епис­коп Ки­рил, за да спа­си же­на­та фи­ло­соф. Си­не­зий е по­чи­нал през 412 или 413 г., а Ипа­тия за­ги­ва през 415 го­ди­на. Си­не­зий не е хрис­ти­я­нин в го­ди­ни­те, ко­га­то по­се­ща­ва лек­ци­и­те на Ипа­тия. Как­то со­чат сви­де­тел­с­т­ва­та, той е пок­ръс­тен по-къс­но, да­леч от Алек­сан­д­рия.

Не е вяр­но, че хра­мът на Се­ра­пис е за­па­лен в уго­да на хрис­ти­ян­с­ки­те тъл­пи и че то­зи по­жар уни­що­жа­ва Алек­сан­д­рийс­ка­та биб­ли­о­те­ка. Хра­мът не е съ­щес­т­ву­вал след 391 го­ди­на. За по­се­га­тел­с­т­ва над биб­ли­о­те­ка­та спо­ме­на­ва Плу­тарх в жиз­не­о­пи­са­ни­е­то на Юлий Це­зар, ка­то да­ти­ра то­зи акт око­ло 48-47 г. пре­ди Хрис­та. Ос­вен то­ва Алек­сан­д­рия е мяс­то на во­ен­ни дейс­т­вия през 216 и 273 г., ко­га­то ле­ги­о­ни­те на рим­с­ки­те им­пе­ра­то­ри Ка­ра­ка­ла и Ав­ре­ли­ан нах­лу­ват в гра­да. През ХIII в. си­рийс­ки­ят епис­коп Гри­го­рий по­соч­ва ка­то ви­нов­ник за раз­ру­ша­ва­не­то на биб­ли­о­те­ка­та араб­с­кия ха­лиф Омар, зав­ла­дял Алек­сан­д­рия през VII-VIII век. То­ва твър­де­ние оба­че ня­ма до­ку­мен­тал­на под­к­ре­па. Ан­г­лийски­ят ис­то­рик Ги­бон пък об­ви­ня­ва ка­те­го­рич­но хрис­ти­ян­с­ка­та об­щ­ност за по­губ­ва­не­то на кул­тур­ни­те цен­нос­ти. По­ра­ди про­тес­тан­т­с­ко­то си въз­пи­та­ние той се от­на­ся с не­до­ве­рие към ка­то­ли­циз­ма и пра­вос­ла­ви­е­то.

По­доб­ни ис­то­ри­чес­ки не­точ­нос­ти се сре­щат пре­и­му­щес­т­ве­но в прик­лю­чен­с­ки­те ро­ма­ни, ка­то те­зи на Алек­сан­дър Дю­ма, Бо­лес­лав Прус, Сти­вън­сън и др. ли­те­ра­то­ри. Са­мо че един филм, пос­ве­тен на хрис­ти­ян­с­т­во­то, не би­ва да бъ­де при­рав­ня­ван до ня­как­ва аван­тюр­на твор­ба. Из­ло­же­ни­е­то на ма­те­ри­я­та в та­къв филм изис­к­ва мно­го по­ве­че от­го­вор­ност и съз­на­тел­ност.

Древ­ни­ят фи­ло­соф Арис­то­тел е об­ръ­щал осо­бе­но вни­ма­ние на фак­та, че ху­до­жес­т­ве­ни­ят пре­раз­каз се за­пом­ня зна­чи­тел­но по-трай­но в срав­не­ние с на­уч­но­то из­ло­же­ние на фак­ти­те. С един та­къв сво­бо­ден фан­та­зьор­с­ки пре­раз­каз как­во ще ос­та­не в гла­ви­те на днеш­ния зри­тел, кой­то и без дру­го де­се­ти­ле­тия на­ред е под­ла­ган на са­та­нин­с­ки спе­ку­ла­ции с най-свя­то­то, с вя­ра­та в Хрис­та и ней­ния път през ис­то­ри­я­та, кой­то е то­зи на Цър­к­ва­та? Съз­да­те­ли­те на фил­ма не про­дъл­жа­ват ли, вол­но или не­вол­но, та­зи па­губ­на ан­тих­рис­то­ва ли­ния? На­ше­то съз­на­ние още от учи­ли­ще е под­гот­вя­но за “прес­тъп­ле­ни­я­та на Цър­к­ва­та” (ко­и­то оба­че за­дъл­жи­тел­но ня­мат ни­що об­що с Ед­на­та, Свя­та, Съборна и Апос­тол­с­ка Цър­к­ва, ко­я­то е Пра­вос­лав­на­та, но ви­на­ги по­ра­ди не­ве­жес­т­во­то на хо­ра­та би­ват хвърляни вър­ху нея ­ бел. ред.) ­ ин­к­ви­зи­ция, ин­т­ри­ги на там­п­ли­е­ри и йе­зу­и­ти и др. Още ед­но зве­но от та­зи ве­ри­га ед­ва ли ще ни стрес­не кой знае кол­ко. А в съ­що­то вре­ме зад уме­ло об­ра­бо­те­ни­те “фак­ти” се кри­ят при­чи­ни, ко­и­то умиш­ле­но не се из­с­лед­ват.

Гос­по­ди, под­к­ре­пи ни в пъ­тя на вя­ра­та ни!