Как да постигнем оня покой на ума и уравновесеност на сърцето, така необходими за молитвата? Това е въпросът. Към него ще се върнем някой път, ако Бог благоволи, а сега ще премина към малко по-различния, конкретен случай с тебе. Казваш, че като виждаш неспособността си да намериш молитвата, щом „застанеш” да се молиш, усещаш в това своето нищожество. И това те потиска. Не се потискай. Не се тревожи особено от този факт. Да стоиш пред Бога изобщо не означава да „стоиш пред иконите”, а да усещаш в дълбокото си съзнание как Той изпълва със Себе Си всичко. Да Го живееш като наистина Първата Реалност, след която следва светът като втора, по-низша, производна, тварна реалност.
Източник:
из "Писма до Русия"