Влияе ли временното духовно състояние на родителите върху децата им

178_1.jpg

Нравстве­но­то състо­я­ние на ро­ди­те­ли­те, без съм­не­ние, оказ­ва вли­я­ние вър­ху ду­ша­та и, до из­вес­т­на сте­пен, вър­ху съд­ба­та на де­ца­та им. Но сле­ди ос­та­вят не са­мо трай­ни­те ду­шев­ни ка­чес­т­ва на ро­ди­те­ли­те, но и из­ме­не­ни­я­та, ко­и­то ста­ват в ду­шев­но­то раз­по­ло­же­ние и по­ве­де­ни­е­то на ро­ди­те­ли­те, и вре­мен­но­то им със­то­я­ние. Ка­то при­мер за то­ва, от как­во го­ля­мо зна­че­ние е ду­шев­но­то със­то­я­ние и по­ве­де­ни­е­то на ро­ди­те­ли­те по вре­ме на за­ча­ти­е­то на де­те­то и вът­ре­ут­роб­ния пе­ри­од от жи­во­та му, мо­жем да взе­мем слу­чая с май­ка­та на Сам­сон (Съд. 13 гл.). От не­го ста­ва яс­но, че ма­кар още пре­ди за­че­ва­не­то му Бог да е оп­ре­де­лил мла­де­не­ца да ста­не на­зо­рей (пос­ве­тен на Бо­га), за да се из­пъл­ни то­ва бла­гос­ло­ве­ние, след раж­да­не­то си мом­че­то ще тряб­ва да спаз­ва оп­ре­де­ле­ни­те за на­зо­ре­и­те пред­пи­са­ния за въз­дър­жа­ние, но ос­вен то­ва и бъдещата май­ка­ тряб­ва да спаз­ва съ­щи­те пред­пи­са­ния, за да под­гот­ви своя син още преди раждането му за оп­ре­де­ле­ния му от Бо­га жи­вот, да му пре­да­де още от ут­ро­ба­та склон­ност към жи­вот на на­зо­рей.

Неслу­чай­но у на­ро­да би­ту­ва убеж­де­ни­е­то, че за да ро­ди фи­зи­чес­ки и пси­хи­чес­ки здра­во де­те, бре­мен­на­та же­на тряб­ва да се па­зи от не­га­тив­ни из­жи­вя­ва­ния и да се об­граж­да със спо­койс­т­вие, вни­ма­ние и кра­со­та.

Те­о­ри­я­та за вли­я­ни­е­то не са­мо на трай­ни­те, но и на вре­мен­но­то ду­хов­но със­то­я­ние на ро­ди­те­ли­те око­ло пе­ри­о­да на за­ча­ти­е­то и на­тал­ния пе­ри­од, мо­же до­ня­къ­де да ни пос­лу­жи за обяс­не­ние и на въп­ро­са за­що ед­ни и съ­щи ро­ди­те­ли раж­дат тол­ко­ва раз­лич­ни де­ца.

Не­пос­ред­с­т­ве­но след Гре­хо­па­де­ни­е­то, то­ку-що по­ра­зе­ни от от­ров­но­то жи­ло на гре­ха, об­зе­ти от дър­зост, прит­вор­с­т­во, са­мо­на­де­я­ност и гор­дост, пра­от­ци­те Адам и Ева раж­дат дръз­кия, гнев­лив, без­с­к­ру­пу­лен и прит­во­рен бра­то­у­би­ец Ка­ин. Из­пи­та­ли ра­зо­ча­ро­ва­ни­е­то на из­лъ­га­ни­те си на­деж­ди, скръб­та и те­жест­та на жи­во­та да­ле­че от Бо­га и в про­буж­да­що­то се в ду­ши­те им раз­ка­я­ние те раж­дат крот­кия и бо­го­бо­яз­лив Авел. И най-сет­­­не, пре­­жи­­ве­­ли скръб­­­та, еди­­ни­­ят им син да ста­­не жер­­т­­­ва на гре­­ха, а дру­­ги­­ят -­ на смърт­­­та, при­­до­­би­­ли в утеж­­­не­­ния си жи­­вот тър­­­пе­­ние, сми­­ре­­ние, раз­­­ка­­я­­ние и но­­ви упо­­ва­­ния в Бо­­га, те раж­­­дат Сит -­ на­­деж­­д­­­на ос­­­но­­ва на по­­том­­с­­т­­­во­­то Ада­­мо­­во, от ко­­е­­то един ден ще се ро­­ди Спа­­си­­те­­лят на чо­­веш­­­кия род.

От се­ме­то на Ав­ра­ам се раж­дат и “ди­ви­ят осел” Ис­ма­ил, враж­ду­ващ сре­щу всич­ки (Бит. 16:12), и Иса­ак, от ко­го­то е богоизбраното Ав­ра­а­мо­во по­том­с­т­во. Пър­ви­ят ­ - ро­ден от ут­ро­ба­та на дръз­ка­та ро­би­ня Агар, а вто­ри­ят - ­ от доб­ро­де­тел­на­та Сар­ра, по­лу­чи­ла Бо­жи­е­то бла­гос­ло­ве­ние за се­бе си и за ро­да си. (Бит. 17:16)

В ед­но и съ­що вре­ме в ут­ро­ба­та на Ре­ве­ка (же­на­та на Иса­ак) се сре­щат две про­ти­во­по­лож­ни на­ча­ла -­ Бо­жи­е­то бла­гос­ло­ве­ние и пър­во­род­ни­ят грях, за да сло­жат на­ча­ло на две пле­ме­на и два раз­лич­ни на­ро­да (Бит. 25:23) чрез близ­на­ци­те Иса­ав и Яков.

Стран­но из­г­леж­да как идо­ло­пок­лон­ни­кът цар Ахаз раж­да бла­го­чес­ти­вия цар Езе­кия, а той от своя стра­на раж­да бо­го­от­с­тъп­ни­ка Ма­на­сия... Но цел­та на то­ва из­ло­же­ние не е да на­ме­рим по ог­ра­ни­че­ния си чо­веш­ки ум ло­гич­но обяс­не­ние на един или друг от­де­лен слу­чай, а да се опитаме да от­к­ри­ем об­ща­та за­ко­но­мер­ност. А при­ме­ри­те са дос­та­тъч­но мно­го и дос­та­тъч­но убе­ди­тел­ни, за да зак­лю­чим, че не­за­ви­си­мо от при­род­ни­те и нас­лед­с­т­ве­ни­те си да­де­нос­ти и сре­да­та, чо­ве­кът е сво­бо­ден в своя нрав­с­т­вен из­бор. Сво­бо­ден е и сле­до­ва­тел­но е от­го­во­рен как ще из­пол­з­ва при­род­ни­те си да­де­нос­ти и об­с­то­я­тел­с­т­ва­та от жи­во­та си: за доб­ро или за зло, да­ли ще бъ­де дос­то­ен и по­ле­зен за об­щес­т­во­то чо­век, или не­год­ник, да­ли ще пре­би­ва­ва в по­ка­я­ние и ще спа­си ду­ша­та си, или ще по­ги­не.

Дру­ги­ят из­вод, кой­то мо­жем да си нап­ра­вим, е, че ако ис­ка­ме да има­ме ра­дост и уте­ха в ста­ри­ни­те си и да се рад­ва­ме на доб­ри де­ца и вну­ци, пър­во са­ми се­бе си тряб­ва да нап­ра­вим дос­той­ни хо­ра и доб­ри ро­ди­те­ли. Как­во­то и нас­ле­дие да сме по­лу­чи­ли от пред­ци­те си, кол­ко­то и об­ре­ме­не­ни да сме, кол­ко­то и неб­ла­го­дар­ни и не­пос­луш­ни да сме, ние си ос­та­ва­ме че­да на на­шия Не­бе­сен Отец. Ни­ко­га не е къс­но да пре­къс­нем ро­до­во­то си прок­ля­тие, да при­не­сем Бо­гу по­ка­я­ние и мо­лит­ва, и да ос­та­вим по-доб­ро ду­хов­но нас­лед­с­т­во на де­ца­та и вну­ци­те си. За­що­то кол­ко­то и да се раз­ви­ва ме­ди­ци­на­та, кол­ко­то и чо­ве­чес­т­во­то да се раз­ви­ва ико­но­ми­чес­ки, тех­но­ло­ги­чес­ки... проб­ле­ми­те с де­ца­та ни ще се за­дъл­бо­ча­ват, ако не се про­ме­ним нрав­с­т­ве­но.