По свой образ и подобие - за наследствеността

83645e62fb.jpg

Раз­ви­ти­е­то на съв­ре­мен­на­та нау­ка, и по-спе­ци­ал­но на ге­не­ти­ка­та, от­к­ри­ва при­чи­на­та за го­ля­ма част от за­бо­ля­ва­ни­я­та в нас­лед­с­т­ве­ност­та или по-точ­но: в нас­лед­с­т­ве­на­та пред­раз­по­ло­же­ност на да­де­ни хо­ра да раз­ви­ят ед­но или дру­го за­бо­ля­ва­не, ка­то то­ва се от­на­ся как­то до фи­зи­чес­ки, та­ка и до ду­шев­ни за­бо­ля­ва­ния. За нас­лед­с­т­ве­ност се го­во­ри и при ня­кои проб­ле­ми, ка­то нап­ри­мер раз­лич­ни за­ви­си­мос­ти. Но, което е по-важно за нас, от ро­ди­те­ли­те си нас­ле­дя­ва­ме не са­мо при­ли­ки във фи­зи­чес­ки­те си дан­ни, но и ду­хов­но нас­лед­с­т­во. “По за­ко­на на при­ро­да­та ро­де­но­то е ка­то ро­ди­лия го, от пов­ре­де­ния от страс­ти се раж­да страс­тен, от греш­ния ­ - греш­ник” (св. Гри­го­рий Ни­сийс­ки). Вся­ко по­ко­ле­ние нас­ле­дя­ва от пред­ход­ни­те не са­мо оп­ре­де­ле­ни свойс­т­ва на тя­ло­то, ума и сър­це­то, но и раз­ре­ше­ни­те и не­раз­ре­ше­ни ду­хов­ни проб­ле­ми.

Че чо­век ос­вен те­лес­ни нас­ле­дя­ва и ду­шев­ни свойс­т­ва от сво­и­те ро­ди­те­ли и пред­ци, ста­ва яс­но още от пър­ви­те ре­до­ве на Биб­ли­я­та. Бог е без­те­ле­сен. Сле­до­ва­тел­но ло­гич­но е да се зак­лю­чи, че ду­ми­те на би­ти­е­пи­се­ца, че пър­ва­та чо­веш­ка двой­ка е сът­во­ре­на по Бо­жий об­раз и по­до­бие (Бит. 1:27 и Бит. 5:1), се от­на­сят до ду­ша­та на чо­ве­ка. Адам от своя стра­на раж­да си­на си “по свой об­раз и по­до­бие” (Бит. 5:3). Бли­зост­та на два­та сти­ха, от­на­ся­щи се до по­до­би­е­то на Адам от Бо­га и на Сит от Адам, ид­ва да по­ка­же и че при­ли­ка­та, за ко­я­то го­во­ри би­ти­е­пи­се­цът при Адам и си­на му, ко­я­то се пре­да­ва и на тех­ни­те по­том­ци, се от­на­ся до вът­реш­ния им ду­хов­но-нрав­с­т­вен об­раз. Бла­гос­ло­ве­ни­е­то “пло­де­те се и се мно­же­те” (Бит. 1:28; 9:1) Адам по­лу­ча­ва, за да пре­да­ва Бо­жия об­раз на по­том­ци­те си. Но след Гре­хо­па­де­ни­е­то, ос­вен бо­жес­т­ве­ни­те чер­ти, ко­и­то ста­ват дос­то­я­ние на чо­век при сът­во­ре­ни­е­то му, той пре­да­ва на си­но­ве­те си и ув­реж­да­ни­я­та, ко­и­то гре­хът на­на­ся на то­зи иде­а­лен об­раз. Та­ка си­но­ве­те му нас­ле­дя­ват ба­щи­ния си об­раз и се раж­дат по­доб­ни на не­го ­ поз­на­ва­щи и доб­ро­то, и зло­то.

Пос­лед­с­т­ви­я­та от гре­ха на ро­ди­те­ли­те и прок­ля­ти­е­то, тег­не­що над тях, се пре­да­ват вър­ху тех­ни­те по­том­ци - ­ та­зи за­ко­но­мер­ност ни е раз­к­ри­та от Са­мия Бог чрез Не­го­ви­те про­ро­ци. Ця­ла­та Биб­лия е осе­я­на с пре­дуп­реж­де­ния за теж­ки­те пос­лед­с­т­вия вър­ху по­том­с­т­во­то ни от на­ши­те без­за­ко­ния и от от­чуж­де­ни­е­то ни от Бо­га и Не­го­ви­те пъ­ти­ща, как­то и с при­ме­ри за ней­но­то дейс­т­вие в хо­да на све­ще­на­та ис­то­рия на Ста­рия и Но­вия За­вет и но­ва­та ис­то­рия на чо­ве­чес­т­во­то.

До­ри ко­га­то се от­на­ся до та­ко­ва свръ­хес­тес­т­ве­но съ­би­тие в ис­то­ри­я­та на чо­веш­кия род, каквото е Раж­да­не­то на Си­на Бо­жий Гос­под Иисус Хрис­тос в плът, ка­то че е тряб­ва­ло да се из­пъл­ни за­ко­нът за нас­лед­с­т­ве­ност­та. В не­де­ля­та пре­ди го­ле­мия хрис­ти­ян­с­ки праз­ник Рож­дес­т­во Хрис­то­во, на­ре­че­на Не­де­ля на све­ти­те Пра­от­ци, Цър­к­ва­та при­пом­ня ро­дос­ло­ви­е­то на Гос­под Иисус Хрис­тос, ка­то се за­поч­не от Сит, най-бла­го­чес­ти­вия от си­но­ве­те на пра­о­те­ца Адам. С то­ва Цър­к­ва­та ос­вен без­с­пор­ния ис­то­ри­чес­ки факт на Хрис­то­во­то Рож­дес­т­во и мяс­то­то му в ро­до­ва­та ве­ри­га на ро­да Хрис­тов ни раз­к­ри­ва и то­ва, че Бог още от са­мия ко­рен на чо­веш­кия род е под­гот­вял не са­мо бо­го­из­б­ран на­род, кой­то да па­зи за­ве­та Му, но и род от бо­го­из­б­ра­ни лю­де, ос­ве­те­ни и с чист жи­вот, от чи­и­то чрес­ла и ут­ро­ба да се ро­ди Бо­жи­ят Син - ­ Спа­си­те­лят на све­та.

За Май­ка­та Бо­жия по плът съ­що из­рич­но се указ­ва, че е ро­де­на в от­го­вор на мо­лит­ви­те на пра­вед­ни­те Йо­а­ким и Ан­на, ут­вър­де­ни в бла­го­чес­ти­е­то с го­ди­ни на­ред скър­би, мо­лит­ви, тър­пе­ние вя­ра и упо­ва­ние в Бо­га. Ако раз­гър­нем жи­ти­я­та на све­ти­и­те, и там ще за­бе­ле­жим та­зи за­ко­но­мер­ност ­ - свет­ци­те ка­то по пра­ви­ло се раж­дат в се­мейс­т­ва­та на бла­го­чес­ти­ви ро­ди­те­ли. На прак­ти­ка все­ки хрис­ти­я­нин, до­ри ако е ро­ден в се­мейс­т­во­то на ро­ди­те­ли ате­ис­ти, ще на­ме­ри в ро­да си ня­кой бла­го­чес­тив чо­век от близ­ки­те по­ко­ле­ния, кой­то е от­п­ра­вял мо­лит­ви към Бо­га за близ­ки­те си и по чи­и­то мо­лит­ви Бо­жи­я­та ми­лост и бла­го­дат е ос­та­на­ла над то­зи род.

При­чи­ни­те за ед­но или дру­го “не­о­бяс­ни­мо” яв­ле­ние в не­чий жи­вот ду­хо­нос­ни­те стар­ци и из­по­вед­ни­ци­те не ряд­ко тър­сят и на­ми­рат в сто­ре­ни­те гре­хо­ве от не­го­ви­те пред­ци. Ка­то доб­ри поз­на­ва­чи на тай­ни­те на чо­веш­ки­те ду­ши те указ­ват ка­то си­гу­рен лек за спо­ле­те­ли­те ни бе­ди да поп­ра­вим, до­кол­ко­то е въз­мож­но, сто­ре­ни­те зли­ни и да из­т­ри­ем сле­ди­те не са­мо от сто­ре­ни­те от са­ми­те нас гре­хо­ве, но и от гре­хо­ве­те на де­ди­те ни, ка­то при­не­сем Бо­гу по­ка­я­ние и мо­лит­ва. Старецът Паисий Светогорец, наш съвременник, богомъдро отбелязва: "Све­ти­ят жи­вот на ро­ди­те­ли­те отек­ва в ду­ши­те на де­ца­та и те ес­тес­т­ве­но из­рас­т­ват пос­луш­ни и бла­го­го­вей­ни, без ду­шев­на пов­ре­да. Де­ца­та рад­ват ро­ди­те­ли­те си и ро­ди­те­ли­те рад­ват де­ца­та си и в то­зи, и в дру­гия, веч­ния жи­вот, къ­де­то те от­но­во за­ед­но ще се въз­рад­ват."

Ка­то че ли всич­ко е пре­дел­но яс­но. За­ко­нът за нас­лед­с­т­ве­ност­та е съ­път­с­т­вал чо­ве­чес­т­во­то от са­мо­то му за­раж­да­не и се е пот­вър­ж­да­вал как­то в мно­гоброй­ни­те слу­чаи на ро­до­во прок­ля­тие, та­ка и в не по-ред­ки­те слу­чаи на Бо­жие бла­гос­ло­ве­ние над да­ден род. На­ро­дът е за­пе­ча­тал то­ва свое раз­би­ра­не за от­ра­же­ни­е­то на де­ла­та на ро­ди­те­ли­те вър­ху де­ца­та им в пре­дуп­реж­де­ния ка­то: “Вни­ма­вай как­во пра­виш, ­ имаш де­ца!” и в пос­ло­ви­ци ка­то: “Кру­ша­та не па­да по-да­ле­че от дър­во­то”, “Од­ра­ло му е ко­жа­та”, “Сма­лил се (име­то на ро­ди­те­ля)”. Вземайки предвид това, св. Николай Сръбски казва: "Поз­во­ле­те ми да ви по­пи­там: а как ина­че Бог да спла­ши хо­ра­та да не гре­шат, ако на­ка­за­ни­е­то за тех­ни­те гре­хо­ве не се прех­вър­ля и вър­ху тех­ни­те де­ца? На­ши­ят на­род от соб­с­т­вен опит се е убе­дил, че де­ца­та стра­дат за гре­хо­ве­те на ро­ди­те­ли­те си. За­то­ва та­ка чес­то чу­ва­ме пре­дуп­реж­де­ни­е­то към ня­кой, кой­то е за­мис­лил да лъ­жес­ви­де­тел­с­т­ва или дру­го не­чес­ти­во де­ло: “Спри се, за­що­то имаш де­ца”!” Впро­чем, та­зи биб­лейс­ка ис­ти­на на­ми­ра от­ра­же­ние и в оби­чай­но­то за­ко­но­да­тел­с­т­во, в сми­съл, че за прес­тъп­ле­ни­я­та на ро­ди­те­ли­те се ли­ша­ват от иму­щес­т­во и де­ца­та. Ос­вен то­ва, от глед­на точ­ка на мо­ра­ла, сво­я­та ре­пу­та­ция гу­бят не са­мо си­но­ве­те, но и вну­ци­те, и прав­ну­ци­те”.

Из­г­леж­да ни тол­ко­ва ес­тес­т­ве­но! Но не мо­жем да не от­бе­ле­жим, че пре­да­ва­не­то на оп­ре­де­ле­ни ка­чес­т­ва, ка­то чер­ти на ли­це­то и те­лос­ло­же­ни­е­то, осо­бе­нос­ти на ха­рак­те­ра и нак­лон­нос­ти­те не е бе­зус­лов­но и за­дъл­жи­тел­но.

От ед­на стра­на, се удив­ля­ва­ме от при­ли­ка­та на де­ца­та с еди­ния или два­ма­та ро­ди­те­ли, или с ня­кой от де­ди­те му: при­ли­ки­те в чер­ти­те на ли­це­то, ми­ми­ки­те, по­ве­де­ни­е­то, ня­кои чер­ти на ха­рак­те­ра... Но от дру­га, е оче­вид­но за всич­ки ни, че ро­ди­те­ли­те и де­ца­та, бра­тя­та и сес­т­ри­те са в не по-мал­ка сте­пен и раз­лич­ни. Чес­то се сблъс­к­ва­ме и със слу­чаи, в ко­и­то болни ду­шев­но ро­ди­те­ли раж­дат здра­ви де­ца, а те­лес­но и ду­шев­но здра­ви ро­ди­те­ли раж­дат не­дъ­га­во по­том­с­т­во, че из­к­лю­чи­тел­но на­да­ре­ни ро­ди­те­ли раж­дат пос­ред­с­т­ве­ни де­ца и об­рат­но­то, че на бла­го­чес­ти­ви ро­ди­те­ли мо­гат да се ро­дят не­чес­ти­ви де­ца, а на не­чес­ти­ви ро­ди­те­ли ­ - бла­го­чес­ти­ви де­ца...

Не по-мал­ко по­ра­зи­те­лен е и фак­тът, че ед­ни и съ­щи ро­ди­те­ли мо­гат да ро­дят две ко­рен­но раз­лич­ни де­ца и въп­ре­ки че са въз­пи­та­ва­ни в ед­нак­ва сре­да, те да се ока­жат хо­ра с ди­а­мет­рал­но про­ти­во­по­лож­на ду­хов­на и нрав­с­т­ве­на на­со­че­ност. И ся­каш то­ва ста­ва съ­вър­ше­но не­о­чак­ва­но и не­о­бяс­ни­мо, без как­ва­то и да е за­ко­но­мер­ност. Оче­вид­но нас­лед­с­т­ве­ност­та - ­ как­то в све­та на те­лес­но­то, та­ка и в сфе­ра­та на пси­хич­но­то ­ - е не­ос­по­рим факт, но про­це­сът на ней­но­то про­я­вя­ва­не се оп­ре­де­ля от слож­но вза­и­мо­дейс­т­вие на по­ве­че фак­то­ри, има­щи от­но­ше­ние към раз­ви­ти­е­то на лич­ност­та.

На­ис­ти­на, за­ко­нът на нас­лед­с­т­ве­ност­та ни се стру­ва тол­ко­ва ес­тес­т­вен, че от спе­ци­ал­но обяс­не­ние се нуж­да­ят по-ско­ро из­к­лю­че­ни­я­та, в ко­и­то та­зи за­ко­но­мер­ност ся­каш не вли­за в дейс­т­вие. И Бог да­ва та­ко­ва обяс­не­ние чрез ус­та­та на про­рок Иезе­ки­ил, ка­то каз­ва: “Вие каз­ва­те: “за­що пък си­нът не но­си ви­на­та на ба­ща си?” ­ - За­що­то си­нът пос­тъп­ва за­кон­но и пра­вед­но, па­зи всич­ки Мои на­ред­би и ги из­пъл­ня­ва: той ще бъ­де жив. Ду­ша, ко­я­то съг­ре­ша­ва, ще ум­ре; син не ще по­не­се ви­на­та на ба­ща, и ба­ща не ще по­не­се ви­на­та на син, прав­да­та на пра­вед­ния при не­го си и ос­та­ва, и без­за­ко­ни­е­то на без­за­кон­ния при не­го си и ос­та­ва. И без­за­кон­ник, ако се обър­не от всич­ки свои гре­хо­ве, как­ви­то е вър­шил, ако па­зи всич­ки Мои ус­та­ви и пос­тъп­ва за­кон­но и пра­вед­но, ще бъ­де жив, не ще ум­ре. Всич­ки не­го­ви прес­тъп­ле­ния, как­ви­то е вър­шил, не ще му се спом­нят; в сво­я­та прав­да, ко­я­то ще вър­ши, той ще бъ­де жив. Ни­ма Аз ис­кам смърт­та на без­за­кон­ни­ка? - каз­ва Гос­под Бог. На­ли то­ва ис­кам ­ той да се обър­не от пъ­ти­ща­та си и да бъ­де жив?” (Иез. 18:19-23)

Тук тряб­ва да от­бе­ле­жим че и в кни­га­та на про­рок Исаия 20:5 и във Вто­ро­за­ко­ние 5:9 се го­во­ри за на­ка­за­ние за гре­хо­ве­те на пред­ци­те са­мо вър­ху те­зи де­ца, ко­и­то "не­на­виж­дат" Бо­га.

В пол­за на то­ва, че за­ко­нът за нас­лед­с­т­ве­ност­та не е не­от­ме­ним, го­во­ри и при­ме­рът на ре­ди­ца све­тии, ро­де­ни не от бла­го­чес­ти­ви ро­ди­те­ли, как­то е оби­чай­но, а от зли и не­чес­ти­ви. Въп­ре­ки ге­не­тич­на­та нас­лед­с­т­ве­ност, тег­не­що­то над тях ро­до­во прок­ля­тие и въз­пи­та­ни­е­то, ко­е­то са по­лу­чи­ли в род­ния си дом, те оче­вид­но са съ­у­ме­ли да зас­лу­жат Бо­жи­е­то бла­го­во­ле­ние, да се пре­бо­рят с гре­ха, тег­нещ вър­ху им, и да се на­ре­дят сред най-дос­той­ни­те Бо­жии че­да.

Ние чес­то сме въз­му­те­ни от ви­ди­ма­та нес­п­ра­вед­ли­вост -­ без­чес­т­ни хо­ра и зло­деи да се рад­ват на бла­го­по­лу­чие, ма­кар че ни­то мо­жем да ви­дим скри­тия от пог­ле­ди­те на об­щес­т­во­то ад, в кой­то жи­ве­ят те­зи хо­ра, ни­то съд­ба­та на де­ца­та им. Впро­чем, ко­е­то е по-важ­но, ня­ма как да ста­нем сви­де­те­ли и на тай­ни­те на сър­ца­та им, да­ли не при­те­жа­ват скри­ти доб­ро­де­те­ли и да­ли не са при­нес­ли Бо­гу по­ка­я­ние и де­ла, дос­той­ни за ми­лост и бла­гос­ло­ве­ние!

Можем да заключим, че: ус­та­но­ве­ни­ят при Адам за­кон за нас­лед­с­т­ве­ност­та ос­та­ва ва­ли­ден и до днес у всич­ки не­го­ви по­том­ци. Но ос­та­ва и сво­бо­да­та ни с по­ка­я­ние и мо­лит­ва, и с по­мощ­та на бла­го­дат­та Бо­жия, чо­век да “на­ру­ша­ва” по Бо­жие до­пу­ще­ние то­зи ес­тес­т­вен за­кон, как­то при све­тост­та се на­ру­ша­ват и дру­ги ес­тес­т­ве­ни за­ко­ни, ка­то нап­ри­мер нуж­да­та от оп­ре­де­ле­на по вид и ко­ли­чес­т­во хра­на, гра­ви­та­ци­я­та и тле­ни­е­то.

Бре­ме­то на гре­ха, тег­не­що вър­ху чо­веш­кия род от по­ко­ле­ния и по­ко­ле­ния, мо­же да ста­не “бре­ме ле­ко” и пре­о­до­ли­мо от чо­веш­ка­та во­ля, по­тър­си­ла бла­го­дат­на­та под­к­ре­па на Бо­га. Бог е кол­ко­то все­мо­гъщ и не­из­ме­нен в Сво­и­те пъ­ти­ща За­ко­но­да­тел, тол­ко­ва и Все­виж­дащ и пра­ве­ден Съ­дия, съ­дещ по скри­ти­те сък­ро­ве­ни раз­по­ло­же­ния на чо­веш­ка­та ду­ша и сък­ро­ве­ни­те стре­ме­жи.