Смирението на християнина и неговото търпение са близки качества. Но търпението като особен израз на християнската мъдрост заслужава отделно внимание.
В свое интервю от началото на 90-те години чешкият президент Вацлав Хавел разкрива една от най-неосъзнаваните човешки слабости: „След падането на комунистическата диктатура чаках с огромно нетърпение промените в живота ни да станат факт, но те се бавеха. И щях да изпадна в отчаяние, ако не бях разбрал навреме, че
Бог има друга мярка за събитията в нашия живот
Той не се съобразява с нетърпението ни".
Хавел ни открива важна истина. Може постоянно да мечтаем, много да се трудим, неистово да желаем успех. Не става. Денят не идва. Нищо чудно да не дойде никога. Дали има още нещо, за което не се досещаме? Или просто сме недостойни? Думата „достойни" е разковничето. Ние винаги смятаме, че сме достойни - много по-рано, отколкото преценява Бог. Защото мерим с усилията си, а те за Него не са първостепенни. Но се случва повече да не чакаме плод, да сме го отписали и той да падне изведнъж в краката ни. Само защото сме се променили. Най-после.
Бог ни награждава заради промяната, Един народ трябва да заслужи своята нова съдба с новото отношение на хората към собствения им живот. Робското им озлобление и завист никога не са оправдани, даже ако са последица от една диктатура. Докато не се е върнала светлината в душите им, техните надежди се сриват по необясним начин.
Онова, което е голямо за нас, понякога е твърде малко в Божиите очи. Всеки труд е важен за Твореца само като духовен акт. Съсипващата работа по издигането на собствена къща не ще стопли Неговото сърце, ако изсуши човека и в душата му не останат нито милост, нито състрадание. Всяка тухла трябва да се слага с благодарност в сърцето и с чувство за строеж на дом, в който Бог ще присъства.
Крайното решение е Божие
Същността на християнското търпение? Да оставим крайния срок и крайното решение в Божиите ръце. Да чакаме спокойно. Решението се бави? Един ден ще с разбере, че е било за наше добро. Може дори да се откажем от погрешните си мечти и да благодарим на Небето, че не са се сбъднали. Да разберем, най-добре е да отдадем живота си за съществени неща: да помагаме на слабите, да утешаваме отчаяните, да носим вяра на обърканите. Има хиляди начини да го направим. Една самотна майка от съседния апартамент тича винаги след работа, за да прибере детето си от детската градина. Защо да не й кажем някой път: „Утре се върни спокойно, приготви вечерята, аз ще взема малкия. Ще го поразходя, ще си поиграем, после ще го доведа".
Човек е завладян обикновено от нетърпението си да успее, да се наложи в обществото, да изпъкне между другите. Вариантите са много. От модната дреха, която бърза да си купи, до световната известност на някоя попзвезда. Банално е, ала ще повторим - това не ни осигурява щастие. Министри или знаменитости, зорко охранявани в скъпите си возила, гледат понякога със завист тихия уют на едно семейство, което вечеря в градината си. Християнинът знае кога човешкото нетърпение е част от суетата на света. Ето думите на апостол Павел: „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте. Няма вече юдеин, ни елин; няма роб, ни свободен... защото всички сте едно в Христа Иисуса".
Пред кого да се изтъкваме, щом в Божиите очи сме равни, еднакво любими Негови деца, а приемем ли Христа, ставаме и братя? Пред Създателя и пред братята си? Материалистическите реформатори много говореха за равенството - еднакви граждански права и еднакви доходи. Истинското равенство съществува между християните: между красивия и некрасивия, между талантливия и скромно надарения, между успелия и неуспелия. Равенство на хора, изкупени от Христос, които правят всичко за Него и очакват спасение в едно Царство, където няма суета и страх.
Придобий мирен дух
Християнското търпение е вяра, че Бог допуска изпитанията ни за наше добро, а срокът им е част от Неговия промисъл. Затова истинският християнин не настоява да бъдат незабавно прекратени, а се моли винаги за сила да ги издържи. Случва се търпението, с което понасяме нечии издевателства, да има страхотно въздействие над другия: откъде е това спокойствие, пита се той, какво се крие зад тази кротка издръжливост?
Съвременният човек е много изнервен, избухлив, обидчив и самомнителен. Хората се спречкват - в службите, в дома, на улицата, оплакват се непрестанно от съдбата си. Ето защо християнското търпение прави днес огромно впечатление. Руският светец Серафим Саровски казва: „Придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят". И той е прав. Един спокоен тих човек помежду гневните завладява без оръжие душите им. Кара ги да се срамуват, да усетят своята несигурност, обърканост и хаотичност. Поведението на християнина е мълчалива подкана към хората да спрат неразумния си бяг към нищото, да победят себе си, да не се изтъкват, да не обиждат, да не хулят, да не злословят. Много от неповярвалите в Христа също са добри хора, с чудесни душевни качества. Но светът може да погуби тези качества, а Христовата вяра ги укрепва.
Случва се дори най-близки хора да не се опознаят истински - поради липса на търпение. Така минава целият им живот. Когато ученикът е в гимназията, повечето родители се питат не му ли изглеждат вече скучни, старомодни, ограничени. Такива притеснения сковават хората. Родителите знаят, че децата им нямат търпение да разговарят с тях. Съжаляват за времето, когато е ставало обратното: много работа, гонене на кариера, а малкият човек у дома напразно ги е чакал. Така минава често целият живот на хората - все няма време. Всъщност липсва им търпение и вяра, че изпълнението на Божиите изисквания е най-правилният начин на живот.
Търпението превръща и най-трудните ни дни във време на душевна пълнота. Чувството за съгласие с Бога и за вяра в Неговия план е несравнимо.
Християнинът върви към своята награда, но не пресмята колко са препятствията по този път.