Някой дава милостиня, за да се избави от бъдещото мъчение - той я дава за полза на душата си. Той дава заради Бога, но и не е такъв, какъвто го иска Бог, защото се намира още в положение на раб, а рабът изпълнява волята на своя господар не доброволно, а поради страх от наказание - така и този дава милостиня, за да се избави от мъчението и Бог го избавя от него.
Друг дава милостиня, за да получи награда и този е по-горе от първия, но и той не е такъв, какъвто го иска Бог. Защото той още се намира в състояние на син, но като наемник, който изпълнява волята на господаря си, за да получи от него заплата и печалба. Така и този дава милостиня, за да придобие и получи награда от Бога. Защото по три начина можем да правим добро, както казва св. Василий Велики и както аз съм ви споменал - или правим добро защото се боим от мъчения и тогава се намираме на степента на раб - или, за да получим награда и тогава се намираме на степента на наемник, или правим добро заради самото добро и тогава се намираме на степента на син, защото синът изпълнява волята на бащата не от страх и не за награда, но с желание да му угоди, да го почете и успокои.
Тъй и ние трябва да даваме милостиня, заради самото добро, състрадавайки си взаимно, като на свои членове, и така да услужваме на другите, като че ли ние самите приемаме от тях услуги, да даваме така, като че ли ние самите получаваме. Това е разумна милостиня. Така ще достигнем до степента на син, както казахме по-горе.
Никой не бива да казва: "аз съм беден и нямам какво да дам". Защото ако не можеш да дадеш толкова, колкото дават ония богати, които дават своите дарове в съкровищницата, то дай две лепти, подобно на бедната вдовица и Бог ще приеме това от тебе по-добре, отколкото даровете на богатите /Марк 12-42/ Ако и това нямаш, ти имаш сила и можеш чрез служене да проявиш милост към немощния брат. И това не можеш? Можеш със слово да утешиш брата си, и тъй окажи му милосърдие със слово и чуй казаното: благата дума е по-високо от добро деяние /Сир.18-17/. Ако пък и със слово не можеш да му помогнеш, то, когато твоят брат се огорчи против тебе, ти можеш да му окажеш милост и да го потърсиш в момента на неговото смущение, виждайки, че той е изкушаван от общия враг и вместо да му кажеш някоя (лоша) дума и с нея още повече да го смутиш, ти можеш да премълчиш, с това ще му окажеш милост, избавяйки душата му от врага.
Когато твоят брат съгреши пред тебе, ти можеш също да го помилваш и да простиш неговия грях, та и ти да получиш прощение от Бога. Защото е казано - прощавайте и простени ще бъдете /Лука 6-37/. Така ти ще окажеш милост на душата на своя брат, прощавяйки му това, което е съгрешил против тебе, защото Бог ни е дал власт, ако искаме да прощаваме един другиму съгрешенията. По такъв начин, като няма с какво да окажеш милосърдие на тялото, ти милваш душата му. А, има ли по-голяма милост от тая, да помилваш душата? И, както душата е по-скъпоценна от тялото, така и милостта, оказана на нея, е по-голяма от милостта, оказана на тялото.