Сърцето е онази част от нас, която много често самите ние не разбираме, която ни кара да страдаме и все пак ни изпълва с най-красивите чувства. От него идват най-чистите и нежни изживявания в живота ни.
Трябва да го пазим много, защото от него извират любовта и надеждата. А те осмислят нашето съществуване и са най-важната част от него.
Сърцето е извор на любов. Любов- така неразбираемата и трудна за обяснение дума. Но нима има човек, който не я е изпитвал?! Винаги, когато заговоря за нея, се сещам за чистотата и спокойствието, с които ни дарява. Няма нищо по-красиво от това да си влюбен, да желаеш нечии очи и нечия прегръдка повече от всичко на света. Няма нищо по-прелестно от усмивките на лицата на двама влюбени. И колкото и често да страдаме от любов, аз не си представям живота без нея, без това прекрасно чувство, което изпитваме и пазим дълбоко в сърцето си, мъничкото изворче на живот за всеки.
Не зная дали знаете колко боли от това да бъдеш наранен и да чувстваш, че душата ти е строшена на парченца... Но уверявам ви, че празнините, които остават, не могат да бъдат запълнени дълго време. За да не изпитвате болка, пазете сърцето си. Обичайте хората около вас, за да бъдете обичани и вие. Не забравяйте, че любовта се крие дълбоко в душата на всекиго и че всеки може да се радва на живота, благодарение на нея.
Защото нима си представяте да живеете с извор, престанал да блика? Нима си представяте да живеете без душа, в която да събирате чувствате и обичта си към околните? Пазете сърцето си, за да получавате наслада от живота, защото без извори, той би бил като цвете без капчица вода. Всеки би могъл да го „откъсне” или „настъпи”.
И говорейки за любов се сещам, че сърцето е извор на надежда. Колко пъти стоя, гледам звездите и си повтарям, че се надявам. Нима има човек, който не е правил същото, поне веднъж? И колкото и парадоксално да прозвучи, аз мисля, че не се надяваме с разума си, а със сърцето си. Вярвам, че когато се надяваш ще получиш желаното. Смятам, че надеждите винаги са изворчетата на новото начало. Без тях животът не би бил същият.
Знаете ли, винаги като заговоря за надеждата се сещам за разказа на Йордан Йовков, „По жицата”. Нонка, която е толкова болна не се отказва да търси изход, вярва, че надежда има. Всъщност целта за нея е да се бори. Много от нас се предават, без да са пробвали всичко възможно, но Нонка ни дава урок. Надеждата, която се крие в душата, е извор на живот и ново начало.
И нима в много ситуации не вярваме в нещо, точно със сърцето си? Ето защо трябва да го пазите. Животът, без надеждите, изглежда невъзможен.
Хиляди пъти раняваме сърцата на хора, които обичаме и хиляди пъти ги караме да плачат, но така причиняваме болка и на себе си. Замислете се дали, когато счупите една чаша, след като я сглобите ще е същата?! Не мисля... Същото е и със сърцето, веднъж наранено, то не е цяло. Пазете го от злото, ревността, безверието, неспокойствието и тъгата, за да живеете в един по-добър свят, в който няма разбити сърца и надежди, в който никога не карате душата си да плаче. Защото точно в сърцето са най-скъпите хора и най-искрените чувства. А не са ли точно те изворите на живот. Живот, който ние сами решаваме откъде да извира и как да опазим...