Конкурс 2011

Корабът се носи плавно из безбрежната морска шир. Звездите блестят в твоите черни очи, а Луната нежно прошепва слова, изпълващи всяка душа с любов, благоговение и святост пред цялото Божие творение – от нищожния червей в калта, никому непотребен, до великия господар на Вселената – необхватното с око небе. И докато плаваме към непознатото, ние търсим себе си... Кои сме... Защо сме тук... Няма един - единствен отговор..

Според учените сърцето е само мускул и жизнено важен орган, но за православната вяра е и място, където е душата на човека и домът на Светият Дух в човешкото тяло. Самият Христос Бог говори за сърцето като дом на Светият Дух, та как ние ще го отричаме!? Аз мисля, че това го е знаел и Соломон, човекът, който поискал от Бога само мъдрост и нищо повече и Той му я е дал, затова в своите книги с неговата Премъдрост, дадена му от Бога, засяга и точно тази тема.

Тази Соломонова притча много напомня за една позната история за един младеж и един дядо, известна като „Приказка за красивото сърце”. В нея се разказва как младият мъж претендирал, че има най-красивото сърце в околността на града, в който живеел. В действителност сърцето му било хубаво, гладко, без неравности и хората открито му се любували. Тогава старецът решил да научи момъка, какво значи хубаво сърце.

„Оголели от грижи
за стомаха и джоба,
ослепели от завист,
оглупели от злоба,
онемели от страх,
озверели от крясък –
в крайна сметка ще станем
на пръст и на пясък.
Затова да запазим
във времето тежко
малко нещо от Бога
и нещо човешко!”

Н. Йорданов