„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота”

Версия за печатВерсия за печат
Автор: 
Александър Конаков

В Стария Завет, в Притчите на цар Соломон (4:23) е казано: „От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.“ Това е една непреходна мъдрост, която безспорно е издържала проверката на времето!

Погледнато чисто физически, от гледна точка на атеистичната медицина, сърцето е изключително важен орган на тялото, определян често пъти като мотора, двигателя на човешкия живот. Много хора по света пият най-различни хапчета за сърце – за високо кръвно, сърцебиене и пр., за да го пазят. Ако за естественото сърце се полагат толкова много грижи, то за духовното ни сърце трябва да се полагат трижди повече грижи от наша страна. За съжаление обаче, практиката показва, че съвременният човек обръща повече внимание именно на физическото си сърце, отколкото на духовното си сърце. Но какво всъщност представлява това т.нар. „духовното сърце“? Когато Библията говори за сърцето, има предвид духът на човека. Затова Господ казва, че от духовното ни сърце излизат изворите на живота ни. Това е много по-важно от физическото ни сърце. Сега ще пиша именно за това невидимо сърце вътре в нас.

Смята се още, че сърцето е център на преживяванията в човека. Защо? Защото сърцето се свързва най-вече с чувствата ни и всички ние се съобразяваме с поривите на сърцето си. Взимаме решения с него, мислим със сърцето си, молим се в сърцето си, пеем в сърцето си, замисляме планове в сърцето си. Съмняваме се в сърцето си, вярваме със сърцето си и т.н. Това са действия на сърцето, където основно участие взима разумният дух на човека. Ето защо и Библията говори за: „радостно сърце“, „любящо сърце“, „страхливо сърце“, „покайващо се сърце“, „гневно сърце“, „смело сърце“, „съживено, страдащо, скърбящо“ и т.н.

Нашият Господ Иисус Христос вижда всичко в нашия живот. И то в неговата цялост. И нищо не може да му убегне. Той вижда и нашето сърце. Колко пъти при Него са идвали хора с тайното желание да Го изпитат или подмамят! Но всеки път те са се връщали посрамени. Защото погледът Му е бил достатъчно проницателен да стигне и до последните дълбини на прикритите им и лукави сърца. Христос вижда доброто в сърцата, в които макар и потиснати, се таят трепетите на състраданието. Там, в дълбините някъде, тлее огънят на любовта. Всеки благороден трепет на човешкото сърце се отбелязва от Божията ръка. Той знае за нашата преданост към Него, за нашата вярност. Той познава вярата ни.

Христос вижда и злото в сърцата ни. То е ужасна бездна. Това е стаената злоба против ближния. Това е завистта, когато другият се издига по стълбата на живота. Това е лицемерието и фалшът, който крие отвратителния си облик под хиляди маски. Христос ни наблюдава и тогава, когато ние започнем да се съмняваме в Него; когато се мъчим да Го забравим или Го отричаме, като апостол Петър, когато се опитваме да Го излъжем.

За разлика от Божиите очи, човек с физическите си очи не може да види Бога в Негово неизмеримо духовно величие. Той го възприема със сърцето си, доколкото това е възможно. Бог е светлина и ако сърцето е помрачено от греха, не може да види Неговия блясък. Грехът не само помрачава сърдечните очи, но и притъпява неговия верен интуитивен усет. Както огледалото отразява образите само когато е чисто; така само чистата душа може да съзерцава Бога и да разбира Бога и Писанието. Колко повече това важи за сърцето, в което се оглежда Бог. Който е погазил истината в отношенията си с хората, нима може да се възхищава от висшата Истина! Който не зачита човешката правда, как ще разбере Божията правда! Който мрази брата си, когото вижда – казва Христос - как може да разбере Божествената любов и да обича Бога, Когото не вижда!

И затова Христос призовава тъкмо нечистите да станат чисти, защото в сърдечната чистота е скрито щастието на християнина. Само чистият по сърце може да общува с Бога и да черпи от Неговата неизчерпаема благост блаженство за себе си. Злият човек не може да бъде щастлив, защото грехът е отрова, която убива радостта на живота. Страшно е състоянието на ония, които са загубили сърдечната си чистота. Те и в тоя живот се мъчат под гнета на своите грехове, а в бъдещия живот ще бъдат далеч от Бога. Отдалечаването от Бога започва още тук на земята заради греховете ни. Този процес на отчуждаване от Бога поради греховете ни е психологически обясним. Бог е светлина. А който върши грях, бяга от светлината, за да не се видят делата му, понеже са тъмни. В Евангелието от Иоан (3:20) ни се казва: „Защото всякой, който прави зло, мрази светлината, и не отива към светлината, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши.” Отначало съзнателно бягайки от Бога, грешният човек престава да Го чувства и накрая почва съзнателно да Го отрича.

Човешкото сърце, макар и ограничено, радостно носи в себе си Бога, ако е чисто. Окото е органът, с който човек възприема светлината. Но ако то заболее или се покрие с перде, престава да вижда светлината. Сърцето е органът, с който човек възприема Бога. Ако сърцето заболее и се затрупа с грехове, то ще се помрачи, ще ослепее за Бога и ще престане да Го чувства. Като разберем това, осъзнаваме колко е важно да пазим сърцето си чисто. Затова премъдрият Соломон ни съветва: „От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота” (Притчи 4:23), т. е. от сърцето зависят нашите радости и скърби, доволството и недоволството.

Чистите по сърце се познават по това, че от дълбочината на тяхната душа излизат навън добри и кротки мисли и думи, мили обноски и дела на братска любов. Затова и Христос казва: „Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро” (Матей 12:35), нечистите по сърце се издават с това, че от нечистия извор на душата им бликат неприлични думи, груби обноски, клевети, лъжи и проклятия. По думите на Христос „от сърцето излизат лоши помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули; това осквернява човека” (Матей 15:19).

Едно нещо е да бъдеш въздържан, а съвсем друго е да бъдеш с чисто и неопетнено сърце - достигнал до невъзмутимо състояние на целомъдрие, непорочност и невинност. Такива добродетели се приписва само на девствениците и въздържателите по душа и тяло, за каквито например се приемат в Новия Завет двамата Иоановци (Предтечата и Евангелистът), а във Вехтия Завет - пророците Илия, Иеремия и Даниил. Затова в Писанието категорично е заявено: „да нямате общение с блудници; да не се сношавате с оногова, който, наричайки се брат, остава си блудник, или користолюбец, или идолослужител, или хулник, или пияница, или грабител; с такъв дори и да не ядете“ (1 Коринтяни 5:9,11). Защото „който се съединява с блудница, става едно тяло с нея. Защото казано е: ще бъдат двамата една плът" (1 Коринтяни 6:16).

Някои хора се утешават, че са порядъчни и добри, понеже не са извършили убийства, прелюбодеяния, кражби и др. Но ако на дело не са извършили убийство, а в сърцето си желаят на ближния си да умре, като изричат проклятия и го кълнат, то пред Бога, Който всичко вижда, те са убийци. Ако си се опазил от фактическо прелюбодеяние, ала поглеждаш на чуждата жена или мъж с похот, с нечисто чувство, по думите на Спасителя, вече си „прелюбодеец в сърцето си” (Матей 5:28) Ако не крадеш, но непрекъснато завиждаш на ближния си и пожелаваш да имаш това, което има той, в Божиите очи не си по-добър от крадеца. Да не забравяме, че Бог не гледа на лице, а на сърце. И ако можем да излъжем хората около нас с лицеприятие, то Бога не можем да излъжем.

А колко е хубаво сърцето да бъде чисто! Приятно е да гледаш човек в чисти дрехи, по които няма гънки, ни следа от петно. Неимоверни усилия се изискват, за да опази човек чистосърдечието си, а кой не би желал да го има? Нали затова поетите възпяват с най-нежни думи и рими цветята, светлото утро, песента на птиците, блясъкът на звездите и всичко, което ни пленява с чистотата.

Въпреки че живеем в противоречив свят, белязан от култа към материализма и егоизма, все пак опазването на вътрешната чистота не е невъзможна мисия. Днес ще задуха силния вятър на лоши мисли и ще посипе сърцето с нечист прах. Утре може да се замърси от калта на лоша постъпка. Докато за физическата дреха идва момент, когато е толкова замърсена, че повече не помага нито прането, нито химическото чистене и тя се захвърля на бунището, то при душата и сърцето това не е така. Има чудотворна вода, която измива и най-нечистия грях в сърцето. Това става чрез искреното разкаяние, изповедта, поста и причастието, а самото пречистване извършва Бог. Затова ако имаме присърце заедно с Апостола да се подвизаваме законно (правилно) в духовен подвиг (2 Тимотей 2:5), то нека се надяваме на помощта на Господа, а не само на своите сили, защото човешките усилия не могат да извършат това; нека решим с цялата си ревност да победим този най-нечист дух. Защото дотогава тази страст няма да престане да оспорва надмощието си над душата ни, докато тя (душата) не осъзнае, че успешното водене на такава битка надминава силите й и че само със своите усилия никога не ще може да победи, ако не бъде подкрепена от помощта и застъпничеството на Господа.

Затова трябва да се придържаме и към завета на Апостола: "Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа" (1 Коринтяни 9:25). Той ни дава за пример подвизаващите се на хиподрума като образец за нас в духовно отношение. Този, който иска и има успех в състезанията, се въздържа не само от всякаква забранена храна, от пиянство и разврат, но също и от бездействие и леност, като се старае чрез постоянно упражняване и вникване в работата да развие своите сили и способности, и да придобие умение; той изоставя всякаква житейска и съпружеска грижа и скръб, като се измъчва само от грижата как би могъл да има успех и да получи победния венец; а особено се старае да запази себе си чист от похот и сладострастие, за да не намали това силата му, придобита с цената на много време и изнурителни усилия и грижи. Ето защо в Писанието е казано, че: „нито блудници, ни идолослужители, ни прелюбодейци, нито малакийци, ни мъжеложници, нито крадци, ни користолюбци, ни пияници, нито хулители, ни грабители няма да наследят царството Божие“ (1Коринтяни 6:9,10).

Житията на светците ни сочат примери на хора, които са пропаднали до блатото на порока и после с покаяние и с чистия си богоугоден живот са измити с небесната благодат и са достигнали да неподозирани върхове на святост и духовна извисеност. Всеки се радва, като срещне чистосърдечен човек и особено, ако съжителства или работи с него. И погледът, и жестовете, и думите и усмивката му са пленително чисти и неопетнени. Но стигането до тази лъчезарна чистота изисква голям житейски героизъм, който се възнаграждава с неизразим вътрешен мир и с радост. Затова Христос казва, че чистите по сърце са блажени. Те още тук съзерцават Божието величие с ум и сърце, а в отвъдното ще видят наистина Бога - "Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Матeй 5:8)“!