„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота”

Версия за печат

Корабът се носи плавно из безбрежната морска шир. Звездите блестят в твоите черни очи, а Луната нежно прошепва слова, изпълващи всяка душа с любов, благоговение и святост пред цялото Божие творение – от нищожния червей в калта, никому непотребен, до великия господар на Вселената – необхватното с око небе. И докато плаваме към непознатото, ние търсим себе си... Кои сме... Защо сме тук... Няма един - единствен отговор.. Но и аз, и ти, имаме една обща цел – да обичаме, да вярваме, да прощаваме, да не се предаваме, да защитаваме докрай нашите сърца.

Кой би могъл да каже колко е дълбоко човешкото Сърце? Кой би могъл да докаже неговото величие и вечен ореол. То излъчва един много силен магнетизъм, който сякаш придава светлина в тъмните, празни и бездушни съществования. Сърцето ни прави безсмъртни, запечатва имената ни в прашните, невидими останки на историята, дава ни волята, силата, непрестанно бликащата душевна енергия, духовния потенциал. Сърцето ни повежда из тъмните обитания на сенките, но и ни издига до най-великото, грандиозно и победоносно усещане – постигане на блаженство на Душата, утоляване на жаждата, отпивайки от живата вода, от изворите на Мъдростта и Живота.

Човешкото сърце е като проекция на безбрежната, необходимата, безкрайната, безсмъртна Вселена. Бог е заложил в него най-великата от всички сили – Любовта, и го е благословил с безценния дар – да обича! Не сме ли всички, Ние, затова създадени – да обичаме и да бъдем обичани. Обичта не бива да съществува само като утопия, като фикция и нещо непостижимо между човеците. Тя трябва да бъде показвана, разпръсване, дарявана на всичко и всички. Обичта трябва да движи нашите действия, мисли и думи. Но само искрената, всеотдайна, жертвена обич, която едно чисто, невинно и топло сърце е способно да изпита. Защото когато сме движени от Обичта целият свят става по-добър и благороден, мечтите се сбъдват, а хармонията се превръща във властелин над всичко. Свят, в който няма болка, нито нещастия, където деца тичат на воля и се смеят от сърце, където всички са вечно млади и щастливи, където влюбени пеят песни и танцуват, където Принцът, яздещ своя прекрасен бял жребец отвлича Принцесата на пътешествие из екзотични и опасни пустинни дюни и оазиси. Този свят е приказен, но и възможен. Ако ние отворим сърцата си за Красотата и Добротата, ако точно сега се променим в положителна насока, всички мечти ще се превърнат в най-истинската и достъпна реалност, която познаваме...

Тайната на безсмъртието, на красотата, на добрината, е в Обичта. А обичта винаги е в нашите сърца. Просто трябва да бъдем достатъчно смели, за да я повикаме. И веднъж сторили го, нашият живот придобива онзи красив и топъл розов цвят от приказките, с които сме израснали. И сърцето само ни подарява ключа, за да надзърнем в съкровищницата, пазеща Изворите на Живота...