„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота”

Версия за печат

„Оголели от грижи
за стомаха и джоба,
ослепели от завист,
оглупели от злоба,
онемели от страх,
озверели от крясък –
в крайна сметка ще станем
на пръст и на пясък.
Затова да запазим
във времето тежко
малко нещо от Бога
и нещо човешко!”

Н. Йорданов

…Знаеш ли онази думичка – ентелехия? Тези дни  се разхожда из главата ми. Представи си море, необятно и красиво. Някъде в далечината  хоризонта изчезва и то напълно се слива с небесата. Представи си  пясък и на брега бутилка…

Винаги съм искала да напиша писмо. Без получател и подавател, без пощенски код и улица, дори и без номер… Писмо, което само да намери за кого е предназначено, да бъде случайност или пък не.  Просто да запечатам мислите си върху лист хартия, да го сложа в стъклена бутилка  и да го хвърля колкото мога по-навътре в морето. Бих написала:

”Най – много пази сърцето си, защото от него са изворите  на живота.” Пази го, не само  защото е важен орган в човешкото тяло! Пази го да не се затвори, да не се обгради с прегради, да не изстине, да не престане да обича и да прощава! Не прави грешката на някои хора. Те го затварят в златна кутия от суета  и материализъм и то не след дълго умира. Други го завързват с воали от страх, изплетени от ежедневието им  и така го убиват. Сърцето трябва да е смело.  То никога не греши. Пази го от неприятели като го оставиш да прощава и да води то. Не го карай да отмъщава, това не е в природата му. Но, не му спестявай нито мъка, нито болка, то има нужда да изпита всичко.

Пази сърцето си…  Пази го, защото спре ли да бие то… вече всичко е загубено.  Животът е борба, в която трябва да предпазим сърцето си от това да го пазим. Ако устои докрай ще получи спасение. Все повече хора днес се заблуждават. Обграждат сърцето, мислите, чувствата си   в стени от агресия, неразбиране, нежелание, пренебрежение. Така го погубват, погубват и себе си. Заличават същността си и го лишават от това да изпита чувства. Лишават себе си… превръщайки се в кариеристи, материалисти и други обсебени от ежедневието  хора. Не забравяй, нищо не може да замени чистото сърце – нито парите, нито славата.

Всеки знае - „Бог е любов!”. Ако позволиш на сърцето си да обича, то несъмнено си допуснал божественото в себе си, чрез него. Ако не го спреш да се надява и да вярва, то със сигурност ще получи това, което търси и заслужава. Ето защо човешкото сърце е изплетено от здравите нишки на християнските ценности – Вярата , Надеждата и Любовта. Благодарение на тях  сърцето  превръща от човеците – хора.  Ето защо „от него са изворите на живота”. Чувствата са изворите, които бликат от сърцето, преминавайки през артерии, вени и капиляри, те ни карат да се чувстваме живи.

Като че ли, най – трудно се оказва да запазиш сърцето си чисто, макар и преминало през различните  изпитания и трудности на живота. Но, ако успееш и изворите му ще бъдат по-красиви и животът ти по-хубав.

Как ще опазиш сърцето си? Всичко е в твои ръце! Или по-точно всичко  е в твоето сърце!”

Сега разбра ли моята ентелехия? Успя ли да я усетиш морето? Затвори очите си… Някои казват, че най-добре се виждало със сърцето…