„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота”

Версия за печат

Според учените сърцето е само мускул и жизнено важен орган, но за православната вяра е и място, където е душата на човека и домът на Светият Дух в човешкото тяло. Самият Христос Бог говори за сърцето като дом на Светият Дух, та как ние ще го отричаме!? Аз мисля, че това го е знаел и Соломон, човекът, който поискал от Бога само мъдрост и нищо повече и Той му я е дал, затова в своите книги с неговата Премъдрост, дадена му от Бога, засяга и точно тази тема.

Сърцето пази най – важното нещо за един православен хрстистиянин. Душата, чиито добри или лоши постъпки, могат да ни вкарат в Рая или Ада. Тя е главнота съставка на живота, без която нямаше да имаме причина за живот тук, на земята, освен за земно удоволствие.

Сърцето съдържа още нещо. Съдържа Светият Дух. Това е нашата съвест, която ни казва кое е добро и кое лошо и ни кара да се разкайваме за нашите грехове и да трупаме съкровища не земни, а духовни „защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.”(Лука 12:34).

Сърцето съдържа и чувствата ни. Помня като по – малък пеех песен за сърцето и нейният втори куплет гласеше следното:

Но имам и друга и по – висша цел,

да обичам, да любя, и приятел, и не.

И тогава ще бъда аз голямо сърце.

Тик – так. Живей и люби.

Нашите чувства определят голяма част от живота ни, да не кажа и целия. Избираме кой да ни е приятел, кой съпруг/съпруга и изобщо определяме живота си. В това ни убеждава и Първата Божия заповед. Да възлюбим Господа от цялото си църце...

В крайна сметка. Сърцето е един жизненовзжен орган, който съдържа душата ни, Светият Дух (Съвестта ни), и нашите чувства. В крайна сметка народът е казал:

Слушай какво говори сърцето ти.

Може би го е казал, защото знае, че там е Светият Дух и нека да избълним тези думи. Да вярваме повече на сърцето си, да пазим неговите духовни очи от лоши гледки и помисли, за да придобием царството Божие.