Сърцето... какво представлява то? Просто човешки орган или нещо по-висше? Свързано ли е сърцето с чувствата и желанията ни? Начинът ни на живот влияе ли му? Трябва ли да пазим сърцето си от нещо и ако да - от какво? Все въпроси с уж сложен отговор... Но нека все пак се опитаме да разберем същността на сърцето си.
От анатомична гледна точка, сърцето е кух мускулест орган със специфични характеристики, който извършва кръвообръщението в човешкото тяло. Всеки знае, че спре ли неговата функция, спира и човешкият живот. За да е здраво нашето сърце трябва често да спортуваме и да се храним здравословно. Като цяло да се грижим за тялото си. Доказано е също, че и пеенето от сърце е полезно за здравето. То повдига настроението, поражда у нас положителни чувства и лекува дори някои болести. Пеенето от сърце ни зарежда с положителна енергия.
Факт е, че живеем във века на материалната култура и все по-рядко обръщаме внимание на духовното. Постоянно бързаме за някъде, агресивни сме, неспокойни и под напрежение. Рядко тренираме, рядко се разхождаме и още по-рядко пеем от сърце... Не се грижим добре за тялото си.
Сърцето ни е важен орган, без който не бихме живели. Но то има още една страна освен телесната. Това е именно духовната страна на сърцето. Сърцето всъщност е най-скъпото и ценно съкровище на света. То е един престол на благодатта, орган на общението на човека с Бога, в който са умът и всички душевни помисли. В сърцето се пораждат всички наши чувства, мисли, копнежи... Сърцето е център на нашата личност. Следователно трябва да го пазим, както е казано в Светото Писание – “От всичко най-много пази сърцето си, защото от него за изворите на живота.”
Много хора биха запитали – “Но как да го пазим? Лесно ли е? И от какво и кого да го пазим?” Научно доказано е, че човешките очи са свързани със сърцето. Лявото око има отношение към сърцето, а дясното - към ума и духовния свят. Следователно това, което гледаме, влияе на чувствата ни, на желнията ни и дори на помислите. Ако гледаме разцъфнала зелена поляна у нас се пораждат хубави чувства, чувстваме се спокойни. Гледаме ли обаче сухи, изгорени полета с бурени нещо вътре в нас е неспокойно, чувстваме се подтиснати. Всяко нещо, което гледаме се отразява вътре в сърцето ни. Не случайно е казано, че очите са огедало на душата ни. Заради посочения горе факт ние много внимателно трябва да подбираме нещата, които да гледаме. Защо трябва да го правим ли?
Не веднъж в Библията е споменато, че Бог изпитва сърцата ни. Какво ли ще намери в нашите сърца при положение? Дали сърцето ще е приветлива, светла и чиста “стая” пълна с Любов или може би там ще има пуста, мрачна и мръсна “килия” лъхаща омраза? Ще има ли там копнеж по Него или ще има просто студенина? Ще Го търси ли сърцето или ще се отбива? Трябва да поддържаме сърцето си чисто и приветливо за Бог, за да не би Той да го напусне поради мръсотията и нехайството ни и ние да отпаднем от Царството Божие.
„Блажении чистите по сърце, защото те ще видят Бога.” Чистите по сърце са наречени „блажени“, защото те ще видят Бог. В самата чистота има блаженство. Да си чист е много по-приятно от това да си мръсен, не е ли така. Ние мием тялото си, а забравяме, че и духът има нужда от “прочистване”. Бог копнее да вижда чисти сърца пред Него.
Човешкото сърце може да се сравни с безлюден остров сред бурния океан. Всъщност вълните са всички чувства, които заливат бреговете на острова. На този остров могат да дойдат и добри хора, а може и пирати. Едните са добрите помисли, а другите-лошите. Единствено от нас зависи кои хора ще допуснем на “острова си”.
„За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.“ (Филипяни 4:13) Бог разбира падналата ни природа и за това в сърцето ни е изпратил Светия Дух. Единствен Той може да ни помогне да се справим с греховността си и да запазим сърцата си чисти. За това нека всички по-често се молим и правим “профилактика” на сърцата.