От векове се търси извора на живота. Но както ние имаме духа и тяло така и това изречение може да се раздели на две половини за по-лесно размишление. Тоест ние трябва да опознаем тялото и душата си, за да живеем пълноценно. И макар на две части, те пак се сливат и правят едно цяло с общ и най-вече пълен смисъл. Обаче как можем да търсим извора на живота, ако не знаем какво е живот? За да разбереш, да проумееш живота, какво е, за какво служи, първо трябва да го почувстваш. В ежедневието си ние често забравяме да живеем, ние просто съществуваме. Съществуването може и да ни е даденост, но повярвайте, животът не е. Ти сам разбираш и правиш животът си такъв какъвто е. Защото никой не може да ти даде приятелите, удоволствията, любовта...
За да има повече смисъл и изрядност в думите ми първо ще тълкувам втората част от изречението, а именно „ ...защото от него са изворите на живота”, което от примера ми с тялото и душата символизира душата. Нали знаете „никога не съдете по външния вид на човек”, затова първо ще опознаем душата. Според вас какво извира от сърцето? Кръв? Но ако сърцето тук е душата, то какво извира от тях? Чувства. И ето от тук идва изводът, че животът са чувства, а изворът на живота е сърцето в тялото или струната на душата ни. Защото ако не са те, как всъщност щяхме да изпитаме живота, за да го опознаем?
А колкото до „Най-много пази сърцето си...”, може да се тълкува по много начини. Може би да пазим сърцето си от лоши чувства? От огорчения, защото ако сме огорчени и животът ни се струва огорчен, а ако изпитваме тъмни чувства и животът ни не носи светлина на никого. Но дали е това при положение, че все пак са чувства? Но не ни ли карат точно тези чувства да се затваряме в себе си, да не живеем или изобщо да нямаме волята да живеем? Не е точно така. Те ни карат да се борим, защото животът е и борба, сила на духа. Минусът носи плюса. Ако се пречупиш, ако те е страх да чувстваш, тогава вече не живееш. Не казвам, че можем без тези моменти, защото разликата в силния и слабия духом човек не е в това, че едниният не пада, а в това колко време му отнема да се изправи. А както знаем никой не се е родил научен, следователно никой не се е родил и с опит и сила. Но тази част на изречението може и да се тълкува като: Внимавай на кого даряваш чувствата си. Чрез тях ти даряваш и част от себе си, част от животът си, времето си... А щом хората се разделят, някои от тях казват „сякаш нещо в мен умря”... Ако чувствата са истински те няма да умрат веднага, могат да започнат бавно, но от човека зависи дали желае да ги запази, но това, което искам да кажа, е че го възприемам като: Не хабете чувствата си напразно, не си хабете живота. Защото, когато се отдаваш така лесно, на всеки, по всяко време ти сякаш вече не си.. толкова специален. Не казвам, че животът ти няма да е специален, а че понякога трябва да имаме мярка, защото животът на максимум понякога може да има ефекта на опиат...
Аз имам съвест, желания, виждания за добро и зло и чувства. Отдавам се на желанията си и изразявам чувствата си. Свободна съм и така живея.