Преди да започне строежът на жилищните помещения в една къща, се полагат основите й, преди да се засеят семена, се разорава земята. Така също и животът на едно семейство се подготвя от отношенията между бъдещите съпрузи във времето още преди сключването на брака и венчанието. На това, струва ми се, в наши дни почти не се обръща внимание както в семейството, така и в училището изобщо във възпитанието на младите хора. А то изиграва немаловажна роля за живота и след брака.
За избора на път в живота в старо време хората казвали: “Докато си млад или се ожени, или се покалугери!” Не че не съществуват и други възможни варианти, но тези са били (а струва ми се и сега са) най-изпитаните и най-полезните. Самото наличие на различни възможности предполага избор. А той е възможен, благодарение на това, че Бог е създал човека със свободна воля, дал му и разум, за да опознава себе си и света и така да избира онова, което намери за необходимо и добро. Старецът Паисий също настоява на този личен свободен избор, който всеки млад човек трябва да направи: “Всеки човек има своето призвание казва той. Добрият Бог е сътворил човека свободен... Не поставя всички в една редица... Затова нека и младите оставят себе си свободни в духовната атмосфера на Божията свобода. Не им е от полза да сравняват какъв живот е избрал или ще избере този или онзи. По този въпрос не бива да се влияят от никого.
От своя страна, родителите, духовните наставници и учителите трябва да помагат на младите да избират онзи начин на живот, който е по силите им, и да следват истинското си призвание, но без да влияят в избора им или да потискат призванието им. Решението за живота, който ще водят, трябва да е лично тяхно. Всички останали можем да изразяваме само прости мнения и единственото право, което имаме е да помагаме на другите да намерят своя път”.
Съществува обаче и друга опасност човек да свикне да отлага вземането на това важно решение плашейки се от грешка или пък поради лекомислие. Затова старецът наставлява: “Добре е младият човек да не стои дълго време на кръстопът, без да решава. Нека си избере един кръст един от двата пътя на нашата Църква (т. е. семейство или монашество) според призванието и любочестието си, и доверявайки се на Христа, да поеме по него... И по двата пътя има горчивини, но ако човек е близо до Бога, пресладкият Иисус ги подслажда.
Когато човек премине трийсетте години от живота си, все повече се затруднява да избере. И колкото годините минават, толкова по-трудно става. Младият се приспособява по-лесно, по който и път да поеме”.
Какво пречи да се направи правилният избор. Според светогорския монах “у някои има голяма гордост, много себелюбие и затова Бог не им помага”. Тоест, желаейки да намерят “най-добрия” партньор в най-подходящото време, както се казва “с всички екстри”, те все отхвърлят даваните им от Божия промисъл възможности. Такава горделива претенциозност рядко има благополучен край. “Който, като му дават хляб търси баница, накрая яде качамак” предупреждава и поговорката. Често обаче се сблъскваме и с другата крайност твърде голяма нерешителност, подхранвана от страхове и малодушие. Човек се чувства като в гъста мъгла, в която не може да види изобщо накъде има път и се страхува, че може да сбърка. За да придобием увереност, могат да ни помогнат две неща молитвата и съветът на духовника. Даже ако това е съвсем малка молитвичка, като например стиха (8) от 142 псалом (“Посочи ми, Господи, пътя по който трябва да вървя, защото към Тебе възнасям душата си”), но ако непрестанно я отправяме от сърце към небето, то лутанията ни няма да продължат много.
Когато говорим за свобода и даже настояваме за свободен избор на път в живота, това никак не бива да се разбира в модерния в наши дни контекст, че човек докато е млад трябвало да опита от всичко. В този смисъл и от всички пороци. А когато става дума за семейния живот, това се разбира, а за съжаление, и често се практикува да опита живота с партньора, който си е харесал. Или както е популярно да се нарича живота “на семейни начала”. Твърде трагично е, че повечето родители не само не гледат критично на такова съжителство в грях (който никак не е маловажен, тъй като блудството е сред смъртните грехове), но дори и го считат за разумно така, ако се окаже, че не си “пасват”, младите могат да се разделят без разводи, съдилища и финансови разходи.
Направо невероятно е, но се стигна дотам преподаватели по богословие (в Гърция) да утвърждават, че ако е “по любов”, предбрачното интимно общуване не е грешно, а се явявало блуд само ако се правело за пари.
За щастие Господ изпраща на грешната земя и богослови като стареца Епифаний (Теодоропулос) известен изповедник в Гърция, отличен познавач на църковните канони и високоерудиран, за да разобличи напълно софистиката на тези, които жонглирайки с термини и тълкувания, гъделичкат слуха на нежелаещите да носят кръста си. Той излага в обширна статия своята защита на изконното християнско разбиране на този въпрос, от която ще приведем само два кратки абзаца: “Нека не се удивляваме! пише той В наши дни благочестието често се нарича “лицемерие”, нравствеността наричат “морализаторство”, а предаността към свещените Канони заклеймяват като “законничество”... Оживяха николаитите и карпократианите (това са древни секти, станали известни с проповядване отричането на нравствените правила и даже на освобождение от робството на материалния свят чрез извършване на плътски грехове, т. е. и в двата случая резултат от учението им е бил разврат б. а.). Днес “християнските” (!?) юноши и девойки “безразсъдно и безсрамно” се опитват да доказват, че плътските им отношения извън брака, т. е. преди брака, не са осъдителни, тъй като се извършват не за пари, а “по любов”!... Тук вече не Христос, не пророците, не Новият Завет, не църковните канони, не светите Отци, но и самарянката Фотина протестира и зове към тях: “Братя мои, всяка плътска връзка извън законния брак е блуд и прелюбодеяние... Нека не ви измамва дяволът! Не лъжете себе си. Опомнете се и се отрезвете”.
Старецът Паисий излага мисли в същия дух, но със свойствения му бащински тон: “Аз всякога наблягам казва той на това младият човек да се опитва да води колкото се може по-духовен живот преди брака и да пази непорочността си, която му осигурява двойно здраве (телесно и душевно б. а.). Воденето на духовен живот е основна предпоставка за всеки един от двата пътя, по който ще поеме човек. Светът е станал като едно поле с жито, което вече изкласява и идват прасета и го мачкат. И всичко изглежда разровено и размесено трева, кал, житни класове, и тук-там, на някой край, има по някой изправен клас... Привличането на женския пол от мъжкия и обратното е заложено в природата на човека... Юношите, които развиват това привличане от малки, насочват натам силите си преди да е дошъл подходящият момент, и по-късно, когато този момент дойде, те не могат истински да му се порадват, защото са разпилели силите си в изживяването на тази радост, когато не му е било времето... Докато дойде времето една млада девойка да реши дали ще става монахиня или добра майка, необходимо е да живее в чистота... Когато ограничава разумно очите и ушите си и прогонва лошите помисли, след това ще е много по-малко онова, което ще трябва да изхвърля от себе си... Колкото повече човек извършва духовен труд в младежките си години, толкова по-лесно, ще му е след това, по който и жизнен път да тръгне”.
Един голям проблем за нашата съвременност е тенденцията изобщо да не се създава семейство, да се живее на т. нар. “съпружески начала”. Хората, които се решават на това, си намират достатъчно оправдания едно от друго по-благовидни. И понеже тази “мода” става все по-популярна, то, колкото и да е невероятно (а всъщност и жалко), се случва дори и християни да се самозалъгват, че такова съжителство може да бъде оправдано. Но понеже явно съвестта все пак отказва да се съгласи, въпросът е стигнал и до стареца Паисий: “Отче казват му, днес живеем в трудно време, затова някои млади хора се колебаят да създават семейство.
Не, това не е правилен поглед на нещата! отговаря той Ако имат доверие в Христа, няма от какво да се страхуват. Нима годините на християнските гонения не са били трудни? Нима християните тогава са престанали да създават семейства? Толкова много светии имаме, които са пострадали мъченически заедно с жените и децата си!”
“Често пъти изпитанията, които ни постигат, са антибиотик, даван от Бога за болестите на душите ни и те много ни помагат в духовно отношение. Човек понася една мека плесница и заедно с това се размеква и сърцето му”. “Човек, който не преминава през изпитания, който не иска да го боли, да се мъчи, който не иска да го притесняват..., а иска да си прекарва добре, живее извън действителността. “Преминахме през огън и вода, и Ти ни изведе в покой” (Пс. 65:12 по 70-те), казва Псалмопевеца. Както виждате, и света Богородица е страдала, и светиите са страдали, затова и ние трябва да пострадаме, щом следваме същия път.”
Последното, което трябва да споменем относно периода преди сключването на брака, е как правилно човек да избира партньора си кои са най-главните критерии и качества. Веднъж запитали стареца Паисий как един млад човек, който е избрал семейния живот, да положи добро начало в него. Светогорецът отговорил: “Като начало нека си намери една добра девойка, която да му допада и да му бъде по сърце. Да не го интересува дали е богата и красива, но преди всичко да бъде простосърдечна и смирена. С други думи, трябва да обърне повече внимание на вътрешната красота, а не на външната. Когато момичето е положителен човек, когато е надарена с мъжество и женствеността в характера є не е повече отколкото трябва, това много помага мъжът веднага да срещне разбиране и да няма излишни главоболия. Ако тя има и страх Божий и смирение, тогава могат да се хванат за ръка и да преминат през бурния поток на света”.
Разбира се, този идеал рядко може да се открие в пълнота, но тук помага донякъде влюбеността “малко лудост”, както казва старецът, за да се стигне до “сляпата неделя”.
Семейството е факт, но съпрузите тепърва започват да се учат на християнски семеен живот. Разбира се, много неща са им известни на теория, но идва времето всичко това да се изпита на практика.
Не закъсняват и изкушенията. Общо взето както детето се учи и с течение на времето се развива и става голям човек със съответни качества добродетели и недостатъци, така и младото семейство се учи от книгите, от по-опитните хора, а най-вече от... грешките си (особено ако пренебрегва първите две). Придобиването на личен опит понякога е твърде болезнено и ни струва скъпо, така че не е излишно да чуем наблюденията на стареца Паисий за това.