1. Колко величествена е Божествената литургия! Когато Бог погледне към своя смирен служител, той с цялата си душа и сърце чувства величието на светата Литургия, имат полза и онези, които той поменава. С каква почест Бог е удостоил човека да слиза с ангелските воинства на всяка Литургия и да го храни със Своите Пречисти Кръв и Тяло!
Всичко ни е дадено. Какво ни липсва било то материално или духовно, временно или вечно! Нищо. Когато Той ни дава всеки ден Своите Божествени Кръв и Тяло има ли нещо по-велико от това? Разбира се, нищо. В какви тайнства Бог ни удостоява да участваме, ние, направените от пръст! Каква неоценима, с нищо несравнима небесна любов, която надвишава всяка телесна, земна и всяка друга любов под слънцето.
2. В скита „Малка света Анна“ живеел един йеромонах на име Сава, прочутият папа Сава. Той бил духовен наставник на отец Йоаким Спетсиери, както и на руската императрица Екатерина. Служел св. Литургия всеки ден, бил богоносен, прозорлив, опитен учител на умната молитва.
Веднъж хората го попитали кое го кара да споменава толкова много имена на проскомидията. И той разказал следното: „Когато бях по-млад, бяхме поканили епископа да освети църквата, която се намираше над манастира „Св. Дионисий“ (папа Сава първо там се е подвизавал заедно със стареца си, отец Иларион, също известен духовник). След освещаването епископът каза на моя старец: „Може ли да дам на отец Сава няколко имена да ги споменава в продължение на 40 дни?“ Старецът му отговори: „Дай толкова имена, колкото искаш.“ И той ми даде 62 имена. След като бях отслужил 39 литургии и ми предстоеше 40-тата, бях се облегнал на аналоя и очаквах стареца да дойде, за да взема време*, в което да служа св. Литургия. Тогава съм задрямал и в съня си се видях облечен в свещенически одежди, застанал пред светия престол. Върху него бяха поставени св. Дискос и св. Чаша. Тогава видях отец Стефан да идва той взе от проскомидията листчето с имената и лъжичката за св. Причастие, приближи се до св. престол и сложи листчето върху него, близо до св. Дискос. След това потопи лъжичката в св. Кръв Христова и изтри едно име. Още веднъж потопи лъжичката и изтри още едно име, и така всичките, докато накрая листчето стана чисто.
Тогава се събудих и след малко дойде моят старец. Разказах му това, което бях сънувал, а той ми отговори: „Не съм ли ти казвал да не вярваш на сънища?“ След Литургията говорихме отново и старецът ми каза: „Ние не сме достойни да се простят греховете на тези хора, но те получават опрощение според вярата си.“ Ето защо и аз споменавам имената на всички.“
3. Огромна е ползата от Божествената литургия, от споменаването на имената на онези, които са се покаяли, които са притежавали малко от кваса и поради своята леност, нехайство и склонност към отлагане не са успели да дойдат, за да замесят хляба на добродетелния живот. Техният недостиг се допълва от молитвите на Църквата и частните молитви, и от делата на човеколюбие и милосърдие по богатата Божия милост.
Св. Кирил Йерусалимски казва, че на всяка Литургия онези, чиито имена са били споменати, получават голяма полза за душите си.
Новопрославената преподобна Фотиния Малоазийска в едно от виденията си се срещнала с благолепен мъж с вид на свещеник, който й казал: „Дъще, дайте имената си на свещеника да ги споменава, защото душите на починалите получават от това много голяма полза. Внимавай да не пропуснеш нито едно име!“
4. Това, което най-много облекчава душата, намираща се в другия свят, е жертвата на Божествения Агнец върху светия престол по време на светата Литургия.
Стария Завет пише, че кръвта на юнци и козли и пепелта на телица са очиствали грешниците от съгрешенията им срещу закона колко повече Христовата Кръв, по думите на св.апостол Павел, ни очиства от всички грехове. (Евр. 9:13).
Ето защо е неоценима ползата от Божествената литургия, и това е така, защото невинният Агнец Божи се е пожертвал, за да очисти човеците от техните грехове и да ги развърже от веригите на страстите, с които са свързани.
5. „И както Моисей издигна змията в пустинята, тъй трябва да се издигне Син Човеческий.“ (Йоан 3:14) И както онези, които са били ухапани от змия, са поглеждали към бронзовата змия и всички са се изцелявали, така и всеки, който вярва в Христа и се обръща за помощ към Неговите животворни рани, който яде Неговото Тяло и пие Неговата Пречиста Кръв, получава изцеление от духовната змия на греха и чрез тази свята храна се обновява вътрешно за нов живот в съгласие с животворните Христовите заповеди.
Колко необходимо е винаги да намираме начин да участваме в този небесен празник, който ни дарява това велико Тайнство.
В него невидимо присъстват ангелите, в този момент свещениците, изпълнени с благоговение, принасят в жертва невинния Агнец.
Свещеникът и верните ядат от Христовото Тяло и пият от Христовата Кръв: „Приемат Христовото Тяло, вкусват от Извора на безсмъртието“, за да не умрат в греховете си, но да живеят в Христа.
Така че, „нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата“ (1Кор. 11:28), по думите на св.апостол, защото „който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане.“ (1Кор. 11:29) „Защото, ако бихме изпитвали сами себе си, нямаше да бъдем съдени; а бидейки така съдени, от Господа се наказваме.“ (1Кор. 11:31-32)
Когато някой иска да бъде представен на царя, той дълго и старателно се подготвя за предстоящото събитие: с дрехите, с думите, с държанието си и т.н., така че да спечели благоразположението на царя и да получи онова, за което е дошъл. По същия начин, и колко по-усърдно всеки християнин трябва да се готви за светото Причастие, като има предвид огромната разлика между земния и небесния Цар, за да бъде помилван и да получи опрощение на греховете си.
Често пъти лукавството, ласкателството, лицемерието и лъжата съпътстват онзи, който отива при земния цар, с цел да получи онова, което му е необходимо. Затова пък светостта, чистото сърце и простотата на душата трябва да бъдат присъщи на верния християнин, който отива при Царя на царете, Който се вглежда във вътрешността на човека.
Нека и ние се подготвим с пречистена мисъл и със стремеж към умъртвяване на страстите, заедно със светите апостоли да пристъпим към Тайната вечеря, и чрез Причастието да приемем нашия Пресладък Иисус, и Той да пребъдва в нас до края на времената. Амин.
6. В храма трябва да стоим със страх и благоговение, защото в него невидимо присъства Христос заедно със светите ангели. Той дарява цялата благодат на онези, които благоговеят пред Него, и изобличава като недостойни онези, които нехаят за Него.
Стремете се да се причастявате колкото е възможно по-често, защото светото Причастие е най-сигурната помощ в борбата срещу греха.
7. Пристъпвайте към божественото Тайнство с много умиление, съкрушение и изпълнени с дълбоко съзнание за греховете си. Голяма е милостта на Бога, Който благоволява да влезе в нас, без да се погнусява от множеството ни съгрешения. Поради Своята безгранична любов към нас Той идва да ни освети, смятайки ни за достойни да бъдем Негови чеда и сънаследници в Неговото Царство.
8. Недостойно служа Литургия на моя Бог. Длъжността ми е свята и страшна. Всеки ден аз принасям жертва, угодна Богу, Агнеца Божи, непорочния Син на непорочния Отец и Бог, за да бъде милостив към нас, грешните, огорчаващи Него, пожертвалия Своя Син заради нас. О, Господи, Ти си пожертвал Своя любим Син заради нас! „...бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му.“ (Рим. 5:10)
Образът на Блудния син, който разпилял богатството на баща си, по-ясно от всичко показва защо е умрял Христос.
Първородният грях е станал начало и корен на всички беди за човешкия род. От семето на едно-единствено непослушание в утробата на Ева е била зачената смъртта на душата и тялото. Как би могла злочестата Ева да си представи, че една малка хапка от забранения плод ще предизвика такива беди за човечеството и ще привлече такова наказание, че един ден Светата Троица ще трябва да изпрати един Човек, Който да пострада от творението на своите ръце, да получи плесници, удари, бичуване, оплюване и всякакви най-безсрамни неща, и разпъване на кръст като най-тежко проклятие: „Проклет да бъде всеки, който виси на дървото.“
Кръстните страдания и даряващото живот Възкресение на нашия Господ Иисус Христос, нашето най-сладко избавление и просветление на душите ни всичко това се извършва отново и отново на всяка Литургия, така всяка грешна душа се очиства и обновява. И ако в Стария Завет кръвта на бикове и козли и пепелта на телица са очиствали онези, които са участвали, колко повече светата Кръв Христова, с която се причастяваме в светите Божии църкви, ни очиства от всякакъв грях и стопля душите ни в божествената любов на нашия Пресладък Иисус!
Любовта е родена от мъдростта и ако не чувстваме какво ни дава Бог по голямата Си милост, ние няма да приковем душите си към Неговия страх и няма да се радваме в сладостта на любовта Му.
Св. апостол Павел, за да предизвика още по-силна любов и благодарност към Бога, е казал на християните: „А какъв плод имахте тогава (когато се покланяхте на идолите)? Такива дела, от които сега се срамувате,... защото платката, която дава грехът, е смърт.“ (Рим. 6:21,23)
Ако Бог не ни призове да тръгнем след Него по светия път на самопознанието и да почувстваме греховността на своя предишен живот без Бога, ако Той не освети нашия живот, ние никога няма да видим пътя на светлината и истината.
Той призовава всички нас някои в детството, други в зряла възраст, трети в старостта им. Бидейки добър, Той се грижи за всички ни, приютява ни като птица под крилете си, за да ни направи участници в Своето вечно Царство. Бог не се отвращава от нищо в нас нито от раните ни, нито от язвите ни, нито от духовните недъзи в характерите ни, но като баща ни приема и като майка ни храни, изцелява ни като лекар без да иска нищо от нас. Бог ни облича в одеждата на синовството и благодатта, без да си спомня множеството ни грехове и за всичко това ние Му дължим своята безгранична любов и преклонение. Нека любовта към Бога живее в сърцето като непресъхващ извор жива вода, от който бликат струите на божествената любов. Не както в стария Израел когато са почитали Бога само с устните си, а сърцето им е оставало далече от Него, но като жив огън, който казва „дойдете при Отца“.
Както арената и полето изпитват атлета, така и всеки християнин бива изпитван дали истински обича Бога с цялото си сърце и душа. На горещия последовател на Христа са присъщи търпението в борбата с различните грехове и усърдният стремеж към изпълнението на светите заповеди.
Нека не огорчаваме със своите грехове, ропот и непослушание Този, Който ни е засвидетелствал Своята безгранична любов, но като благодарни, смирени раби нека се стремим да приемем в себе си Неговата милост и така Той да бъде утешен, според казаното от псалмопевеца: „Той ще се утеши заради Своите раби.“