Когато отхвърлим самолюбието – това, както казах, начало и майка на всяко зло, тогава заедно с него ще се изтръгне и всичко, което произлиза от него; защото, когато го няма, тогава никаква злина или следа от зло не може вече да се задържи в нас.
Където не властва разумът, там обикновено присъства властта на чувствата, с която е свързана силата на греха, и чрез сластта влече душата към съжаление и сродената с нея плът. В резултат на това тя поема върху себе си като естествено страстната и сластолюбива грижа за плътта, като отделя човека от истинския естествен живот и го скланя да стане устроител за себе си на нямащото свое самостоятелно съществуване зло.
Както умът, държейки страстите в своя власт, прави чувствата оръдия на добродетелите, така и страстите, когато държат ума в ръцете си, настройват чувството към греха. И трябва трезво да преценяваме – как да постъпи душата, за да използва за създаване и утвърждаване на добродетелите това, което по-рано е ползвала за извършване на греховете.