Плътският човек не може да разбере духовния. За него всичко, което духовният говори, е измислица, защото небесната логика е съвсем различна от земната. Но когато разговаряш с телесен човек, той постепенно може да дойде до разбирането, че все пак нещо движи света, че в космоса има хармония, а на земята дисхармония...
Затова синовете на светлината са призвани все повече да освещават своя живот, за да разпростират тази светлост навсякъде, както и Господ казва: Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал! Това е огънят на Божествената любов.
Ние християните, сме призвани да разширяваме на земята атмосферата на Небето, вечността, любовта, правдата, мира, истината и тишината. Но какво да правим, когато от детство сме се научили да се противим, да се гневим, да не слушаме и да пристъпваме към всичко с неувереност и резервираност. В нас е влязло много лукавство, което трябва да се изхвърли.
Така родителите ругаят своите деца за дреболии. Не умеят да ги лекуват с благо и тихо слово. Нужна е и строга реч, но в нея детето трябва да усеща любов. Родителска грешка е да се наказват децата за някакво провинение, защото с гнева не може да се постигне целта. Когато се смирим, с чиста любов трябва да му се каже, че е сгрешило и е необходимо да има някакво наказание. Ако то отново повтори същото нещо, тогава наказанието трябва да е по-голямо - така детето се изцелява.