В един манастир близо до Александрия живял монах с много труден характер. Един млад мъж, като чул за него, направил обет пред Бога, казвайки: „Господи, за изкупление на всички грехове, които съм извършил, ще отида при този монах и ще живея с него, ще му служа като роб и търпеливо ще понасям всичко.” Така и направил. Отишъл при монаха и се установил при него. Монахът го третирал много лошо и му се карал всеки ден. След като младежът прекарал шест години при монаха, той получил видение - появил се един страховит ангел, който държал свитък. Ангелът му казал, че половината от неговите извършени грехове, написани на свитъка, са били изтрити от Господ и че сега той трябва да се потруди за останалата част.
Недалеч от този манастир живял един праведен отшелник. Той виждал как старият монах се кара всеки ден на младия послушник и как последният все молел за прошка, но монахът не се умилостивявал. Когато отшелникът срещал младежа, той винаги го питал: „Как си чедо? Как мина денят? Спечелихме ли нещо? Изчистихме ли нещо от списъка?” Братът, знаейки, че пустинникът бил Божи човек, не криел тайните си от него, но отговарял: „Да, отче. Днес имаше борба.” Когато пък се случвало младият мъж да прекара спокойно деня си – без да бъде нито бит, нито наругаван, нито смъмрян за нещо, нито изпъден, той отивал вечер при отшелника и като изливал сълзи му казвал: „Уви, отче, днешния ден беше неуспешен. Не спечелихме нищо. Прекарахме целия ден в мир....”
Изминали още шест години и младият послушник починал. Тогава отшелникът го видял да стои пред Господ заедно с всички мъченици и да се моли за немилосърдния монах: „Господи, така както прости на мен чрез него, така прости и на него чрез Своята милост и заради мен, Твоя слуга.„ След четиридесет дни, каещият се монах се присъединил към своя послушник в мястото на истинския и вечен мир.
Скъпи читатели, умиляваме се до сълзи, когато четем в топлите си и уютни стаи за делата на такива велики Божии угодници. Плачем искрено, когато четем за търпението им. Душите ни се разтапят, когато слушаме проповеди и слова за техния живот. Но в своето ежедневие, когато срещнем човек, с когото сме скарани, му обръщаме гръб и не можем да му простим. За каква полза ни е тогава знанието за това как светците са постъпвали щом не можем да последваме техния пример?
Превод от английски: Галина МАРИНОВА