01.02.2012
ПРОТОДЯКОН АНДРЕЙ КУРАЕВ В СОФИЯ
Текст и снимки: Василка Нанева
Идването на протодякон Андрей Кураев в София (26-30 януари 2012 г.) се очакваше с интерес - цяло поколение православни християни са израснали с неговите книги. Знае се, че професорът в Московската духовна академия, старши научният сътрудник към катедрата по философия на религията и религиознанието на Философския факултет на Московския държавен университет Андрей Вячеславович е и известен проповедник, мисионер, чиито беседи препълват залите.
Всеки път това е диалог, а не монолог, тъй като той безпогрешно усеща настроенията на аудиторията.
Роден е на 15 февруари 1963 г. в Москва и от дете проявява способностите си. На 16 г. става студент по философия в Московския университет, на 21 г. го завършва - дипломира се в Катедрата по история и теория на научния атеизъм! Следва обръщането му в християнството, понеже, както сам пише в блога си, не искал да приеме, че животът е това, което виждат очите, без светлината на вярата да ги е озарила - пълна скука!
Когато поискал да намери Христос, и разбира се, го намерил („търсете и ще намерите"), сърцето му се успокоило. Завършва след това Московската семинария и Богословския институт в Букурещ, приема духовен сан и така съчетава работата на университетски преподавател с дяконското служение в храма „Св. Архангел Михаил" в московския район Тропарево.
В СОФИЙСКИЯ БОГОСЛОВСКИ ФАКУЛТЕТ
На срещата присъства деканът доц. д-р Александър Омарчевски. Залата е пълна със студенти, преподаватели и други интересуващи се. Преводачката изрежда научните титли на госта, при което дякон Андрей Кураев реагира: „Вие пропуснахте да кажете, че аз съм най-крупният руски богослов... по обиколката на своята талия." По-нататък в същия афористичен стил ще допълни: „Ректорът на един университет ме представя на аудиторията като доктор на Руската православна църква. Не можах да изтърпя такова нещо и заявих: извинете, аз не съм доктор на РПЦ, аз съм пациент, а често дори и нейна жертва" .
Така започва темата „Предизвикателства на съвременното богословие" пред колегите му в Софийския богословски факултет. Високият му стил често се накъсва от многобройни цветни истории и така неусетно и леко се запомнят сериозните неща.
Определя богословието като рефлексия на Църквата за самата себе си преди всичко. „Днес думата богословие е изпълнена с друго съдържание. Някога е означавала химн към Бога, песнословие, затова в православието е известен изразът на авва Евагрий: „Който истински се моли, той е истински богослов". Днес богословието е една от хуманитарните науки, а те помагат на хората да разберат сами себе си. Съвременните хуманитарни науки след Маркс и Фройд започват да обръщат внимание на онова в живота на човека, който той сам не може да осъзнае." Дякон Кураев подчертава термина на прот. Георги Флоровски - „етос на православието": по своята същност християнството е социална (общностна) религия. Най-точно казано, християнството е общност, т.е. Църква. От самото начало християнството осъзнава себе си като общност.
Очаква се през XXI в. богословието да се превърне във философия, това е най-важната промяна - вече може да се дискутира между вярващи и невярващи. Протодякон Андрей Кураев поясни, че според православната Църква човек + Бог = мнозинство, затова няма нужда да се провежда референдум на земното кълбо, за да се определи къде е Истината.
„Първото хилядолетие е епохата на онтологичните спорове, второто хилядолетие е епохата на споровете за Светия Дух (въпросите за Филиокве, за Преданието и лр.); на мен ми се струва, че най-важните спорове през третото хилядолетие ще бъдат за човека. Например една от най-скандалните теми в религиозната антропология е за пределите на свободата на човека и неговата отговорност."
След това тръгва разговор за контрола чрез микрочипове, които могат да бъдат имплантирани в организма на човека. Те влияят микробиологично върху някои нервни реакции, а ако се окаже, че контролът им е в ръцете на хора, които са настроени антихристиянски? „Този микрочип не е телевизор, той не предава антихристиянски програми, но неизвестно защо точно когато идва Пасха, цялото население започва да страда от мигрена, а на Разпети Петък сърцето му започва да пее, весело му е, искат му се приключения. И дресираният човек привиква, че християнската Пасха е свързана с болка, а Разпети Петък - с такова щастие... Съвременните технология могат да използват и психотропни вещества".
През цялото време о. А. Кураев отговаря на въпроси от залата: за етнофилетизма, за това защо е възможен диалог с източните и арменските църкви и къде е проблемът в диалога с римокатолиците. („Там, където тече Христовата кръв, там е Христовата Църква. Ако някой от пръстите ми е отсечен, той остава мъртъв, до него кръвта не достига)".
Говорейки за псевдоизповедта, която определя като „ маскировка на реалния грях под псевдоцърковен боклук", пояснява, че опитният изповедник настоява: „започни с главния грях".
Предлага ни и поредната история:
„Идва при мен, да речем, един мъж и ми разказва подвизите си за целия си живот. Според древните правила трябва да го оставя 780 години без причастие, но по икономия му казвам: 15 години без причастие. Бившият съветски комсомолец се радва: ето сега ще си спя 15 години в неделя и жена ми ще престане да ме тормози с нейното: „пости, иди се изповядай и се причасти". На такъв човек казвам: кай се месец, пости седмица и ела да се причастиш."
По отношение на поста пояснява, че Типиконът се отнася за монасите. В древност режимът за поста на миряните и монасите е бил различен. И дава примери от практиките на поста през V в. Ирландските монаси (по това време ирландците са били православни) например са смятали птичето месо за постно, тъй като, казвали те, Бог е създал птиците и рибите в един и същ ден, затова птиците и рибите са едно и също нещо.
В Патерика на Киево-Печорската лавра от XIII в. пишело, че през поста миряните не ядат месо, а монасите - мляко. Според други стари източници, постът преди Рождество Христово е бил 40 дни за монасите и седмица за миряните. В един момент гръцките духовници били за смекчаването на каноните, но славянските и румънските отсекли: не, народът няма да ни разбере.
Друг проблем, на който се спря лекторът: ние и нашите канони. Например венчание на мъж католик и жена православна. По времето на императрица Екатерина Велика Св. Синод на Руската православна църква взема решение на принципа на матриархата: венчанието се извършва в храма, посещаван от жената.
„Представете си, че се позоваваме на каноничното право на Картагенския събор, според което никой не може да стане дякон или презвитер, преди да е обърнал в православието всичките си домашни. Това има основание - преди да учиш другите, обърни в православието най-близките си хора. Но в друго епоха, в друга ситуация това правило би могло да стане примка за нашата църква. Нима Христос е казал на апостол Петър: вземи си и тъщата? Той казал: Ти върви след Мене, а какво е било в миналото, това не е важно".
Във връзка с горещата тема за досиетата, о. Кураев вметна: „Аз не бих могъл да завърша университета, без да бъда комсомолец. За мен това беше проблем, когато отивах в семинарията. От друга страна, за да станеш семинарист, трябва да си в списъка, одобрен от КГБ, иначе ще дойдат и ще те арестуват."
Като главен проблем на богословието сочи съвместяването на честността и милостта. „Съвременният православен богослов да не губи човешкия си образ. През призмата на любовта към Църквата да направим един истински анализ за състоянието й".
Дякон Андрей Кураев завършва с възклицанието: „Имам добра новина за вас. Нашата Православна църква е болна и това е признак, че сме живи! При нас в православието е интересно. Имаме проблем, защото сме живи. На гробищата всичко е спокойно".
В РУСКИЯ КУЛТУРНО-ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР
Докато чакаме да започне лекцията, Янина Алексеева, която снима за Руското подворие, пояснява: „В Русия човек не може да се добере лесно до него, тук имаме този шанс".
Игумен Филип - предстоятелят на Руската църква „Св. Николай Чудотворец" в София, представя дякон Кураев, подчертавайки приноса му да бъде чут гласът на православието в съвременния свят.
Втората беседа е озаглавена:„Опитът на Евангелието в съвременния свят".
Отец А. Кураев обяснява мита за консерватизма на православието - „и църковни, и нецърковни хора са привърженици на това схващане. А всъщност в православието има много малко догмати: всички те са за Бога - Троица в Бога и Двоица в Христа."
За себе си казва: Аз съм консерватор, не съм привърженик на реформите в Църквата.
Засяга променения статус на жената в Църквата. „Жената винаги е била мнозинство в Църквата, но мълчащо мнозинство. Всъщност нито една жена в Евангелието не прави нещо лошо на Христос.
„Жената в църква да мълчи", думите на св. ап. Павел се приемали буквално, до средата на XIX в. на жените било забранено да пеят в храма. След това дошла революцията и мъжете, разбира се, се разбягали, а жените останали в храма. Понеже мъжът се идентифицира с кариерата, а нормалната жена се идентифицира със семейството, децата, жените се оказали в добрия смисъл консервативни и по-трудно поддаващи се на промиване на мозъците. Останали в църквите да четат, да пеят, да помагат в олтара, а от 1970 г. станали избиратели в църковните събори, депутати. Започнали да учат богословие, да преподават в Семинариите, в Богословските факултети. Тези сериозни промени в Църквата се случват естествено"
Дякон Кураев говори и за друга една промяна: „Трябва да има нова симфония на мястото на несъстоялата се в съвременността - Църква и Държава. Църквата не може да се откаже от мечтата си за симфония, но въпросът е с кого и с какво. „Патриарх Кирил има доблестта да говори открито за това - симфония на Църквата и обществото, Църквата и хората. „Романтиката" на православното гето, в което си служим със специален език, носим специални дрехи, на кого е нужна? Нашите семинаристи и богослови живеят като в инкубатор".
„Христос не е извеждал апостолите си от света: „Аз ви изпращам като агнета сред вълци". Светлината се изпраща там, където е тъмнината. „Светлината в мрака свети и мракът е не обзе." Като зърно, зарито в земята. Евангелският патос е положителен. Светлината не трябва да се скрива, вместо това се стига до това светините да се пазят от хората".
Като отглас от сложната тема за досиетата той зададе въпрос, който прозвуча риторично: Кой е по-добрият избор - да се скриеш от света и да запазиш чистотата си, красиво и смело да махнеш с ръка и да заминеш за Америка, или до останеш сред народа си, въпреки тоталния контрол.
Някои попита за практиката на по-рядко причастяване у нас. Отецът изказа частното си мнение: Може би затова свещеникът не ви причастява често, за да не се получи привикване със светинята. Добре е причастяването да не е по-често от веднъж на две седмици, за да има копнеж по Бога.
По отношение на сурогатното майчинство о. Кураев ясно подчерта проблема: нарушава се тайнството на семейството. Самата сурогатна майка получава травма за цял живот от раздялата с детето, което е носила. Защо трябва да има непременно генетична идентичност? Ако страда майчинското или бащинското чувство - по-добре да се осинови дете.
„Родителите трябва да дадат на децата своята човечност, т.е. духовия си свят. Няма ли да ви е страшно да остареете в обкръжение на недовъзпитани деца или на деца, възпитани от телевизора?".
По отношение на езика в Църквата - църковнославянски или съвременен, о. Кураев се определи като консерватор. „ Ако съм епископ и имам 15 храма, в един от тях ще благословя да се служи на съвременен език, а в другите - на църковнославянски". Проблемът е в това, че дори и преведени богослужебните слова остават неразбираеми, ако човек не познава Библията. Опитът в гръцката столица Атина показал, че след като въвели съвременния гръцки език в богослужението, храмовете опустели, възрастните миряни си отишли, а младите не дошли. Главното е въпросът за любовта. Отецът трябва да е достъпен. Освен богослужението трябва да има среща и извън храма - там е пространството, в което се говори на съвременен език. „Проблемът не е в езика, а в популярността на свещеника, в неговото ораторското майсторство като проповедник. Някога отец Йоан Кронщадски да беше служил и на китайски език, пак щяха да идват при него. Защото е имал любов и е бил достъпен за хората".
Втората си беседа о. Кураев завърши с думите: „Нашият църковен живот не е идеален, но и ние с вас, уви - също. Да се научим да търпим своята неидеалност".
В „ДОМА НА МОСКВА" (СТАРОТО РУСКО ПОСОЛСТВО)
На 28 януари, Неделята на Закхей - първата подготвителна неделя преди Велкия пост, протодякон Андрей Кураев служи в Руската църква. Службата е владишка, оглавява я Видинският митрополит Дометиан, който също присъства на беседата.
„Замириса на пост", с тези думи започва третата лекция на о. Кураев. „Думата „пост" и във военен смисъл, и в християнски има едно и също значение - да бъдеш на пост, като воин Христов. Св. Четиридесетница е 1/10 част от годината. Не можем непрекъснато да бъдем в пост, но нека да отдадем на Христа тази 1/10-та част от годината".
Лекторът прави кратък преглед на видовете пост. Първите 4 века след Христа постът е бил дори без вода, от сутрин до вечер, както е сега при мюсюлманите. Постът е откритие на монашеството. Промяната настъпва от IV век, от епохата на цар Константин. „На нас, християните, ни е лесно, помолваме се на Бога и продължаваме напред - както е направил св. цар Константин по време на битката. И е победил".
Православното понятие за пост, според дякон А. Кураев, няма нищо общо с вегетарианските аргументи. Интересува ни влиянието на храненето върху нашия хормонален баланс. Плътта е тази част от мен, която ме прави близък до маймуната - сексуалността, която дава метастази в моята душа. Соевите заместители имат същия белтъчен състав, същото въздействие като животинските продукти. Кого лъжем? Постът трябва да е дълъг, за да има натрупване на въздействие.
В първите векове преди кръщение имало 2-3 дни пълен пост. Понеже в онази епоха на гонения, ако искаш да станеш християнин, трябва да си готов да станеш мъченик. Кръщавали са се преди Пасха.
А според Сирийската църква, ние постим в сряда и петък заради евреите, от солидарност, за да бъдат помилвани и присъединени към спасяващите се.
Познат е мисионерският пост, монашеският, а днес е обединяващ - нещо, което се прави от цялата Църква; упражнение на силата на волята.
Лекторът говори за изчезналото жертвено разбиране за поста. „Св. Йоан Златоуст казва: виж колко струва обедът ти с месо и колко без месо и остатъкът дай на бедния. А днес постната храна е по-скъпа. Днес постът се състои главно в това да се въздържаме от людоедство, сплетничество и интриги".
„Постът има и радостно измерение - то идва само от истинския пост, а не от топло-хладност. При дълъг и сериозен пост, съчетан с молитва и добри дела, още преди Пасха може да ви стане добре".
Въпрос на мъж от залата: кога е подходящият момент децата ми да започнат да постят, те са на 3 и 5 г.? Дякон Кураев отговаря с пример. Отец Ал. Шмеман пише: разбирах, че е Велик пост, когато виждах, че пианото е покрито." Не превръщайте храната в най-важното нещо; през поста детето да се откъсне от телевизора, от компютърните игри.
Проф. Андрей Кураев отговаря с примери и запомнящи се истории на въпросите за младостарчеството, за това, че скелетът на Църквата е неизменен, но има и пространство за диалог, че Православието трябва да може да бъде видяно в неговото разнообразие, а не да се възмущаваме, например, че едно и също песнопение се изпълнява с различна мелодия.
„По същността си християнството е спасение. Целта му е не да съобщава на хората за техните грехове и лошото им облекло и пр., а че могат да открият нещо много по-възвишено".
Срещата завърши с призива по-нататък общението ни да бъде чрез неговите книги. Те се продаваха в преддверието и желаещите да си купят се наредиха на опашка за автограф от автора им.
Ето някои от заглавията:
" Основи на православната култура" (учебник за IV клас на общообразователните учебни заведения в Русия; предметът се въвежда като задължителен от септември 2012 г.).
„Предизвикателствата на икуменизма"
Други книги- отговор на популярни митове: учил ли е Иисус в Индия, защо да ходя в храма, когато Бог е в душата ми; лекции на протодякон Андрей Кураев в Богословския факултет: рок-музика, Хари Потър, класификация на различните типове неверие.
.