Свети Амвросий Изповедник (в света Висарион Хелая) се родил през 1861 г. Начално образование получил в богословското училище в Самегрело, а през 1885 г. завършил Тбилиската духовна семинария. През същата година бил ръкоположен за свещеник. В продължение на осем години отец Висарион служил в Сухуми, като същевременно с това преподавал грузински език в училищата и ръководeл дейността на различни филантропически организации. През 1896 г. той овдовял, а година по-късно постъпил в Казанската духовна академия.
Учейки в Казан, отец Висарион вземал активно участие в литературния и културен живот на града, но се интересувал и от национално-освободителното движение в Грузия. Изучавал грузинската история по първоизточниците, в резултат на което написал няколко исторически есета.
Неговата дипломна работа под название „Борбата между християнството и исляма в Грузия” предизвикала такъв интерес, че на отец Висарион предложили да я доразвие и да я защити като научна дисертация.
През 1901 г. отец Висарион завършил Казанската духовна академия, приел монашество с името Амвросий и се завърнал в родината си. Там той активно работил за това, Грузинската църква да получи автокефален статут (по онова време Грузинската църква била със статут на екзархия и влизала в състава на Руската патриаршия – бел. прев.). Във връзка с тази дейност, през 1905 г. той бил отправен в Русия.
След повторното си завръщане в Грузия отец Амвросйй бил възведен в сан архимандрит и назначен за игумен на манастира „Челиши”. Някога този манастир бил един от центровете на духовно образование в Грузия, но постепенно славата му започнала да отшумява, а богословската школа към манастира била на ръба на закриването. С благословението на Имеретинския епископ Леонид (бъдещ католикос-патриарх на Грузия) отец Амвросий събрал в семинарията множество талантливи ученици, които обучавал на четене и църковно пение.
Много сили и енергия вложил архимандрит Амвросий за събирането и реставрацията на древните ръкописи на манастира „Челиши”. Веднъж, вървейки по манастирския двор, той обърнал внимание на кухия звук, който се получавал при стъпване – свидетелство за това, че под краката му има празнина. Когато разкопал това място, той открил древен ръкопис на светото Евангелие. Така била намерена знаменитата грузинска светиня – Челишкото Евангелие – ръкопис от ІХ – Х век.
Не след дълго отец Амвросий станал член на Тбилиския синодален съвет и бил поставен за игумен на манастира „Св. Преображение Господне”. Но през 1908 г. бил обвинен в съпричастност към убийството на екзарх Никон и лишен от правото да свещенодейства. Обвинението постановило да бъде изпратен в рязанския Свето-Троицки манастир, където се намирал под строг надзор повече от година. През 1910 г. той бил оправдан, което позволило снемането на възбраната за служение.
През 1917 г. архимандрит Амвросий се завърнал в Грузия и продължил да се труди за предоставяне на автокефалия на Грузинската православна църква. Само след няколко месеца автокефалността била провъзгласена, отец Амвросий бил хиротонисан за Чкондидски митрополит, а по-късно възглавил Цхум-Абхазката катедра. През 1921 г. митрополит Амвросий бил избран за католикос-патриарх на Грузия.
Скоро след неговото избиране съветското правителство повдигнало гонение срещу Църквата. Повече от 1200 храма били разорени, превърнати в светски здания или разрушени. Множество клирици били арестувани, заточени и разстреляни.
На 22 февруари 1922 г. патриарх Амвросий, върховният пастир и духовен отец на грузинската нация, се обърнал към участниците в Генуезката конференция с меморандум, в който защитавал правата на Грузинската църква и грузинския народ. Всяко слово от неговото послание било проникнато от безпокойство за съдбата не само на отечеството му, но и на цялото човечество. Той убеждавал своите адресати, че нация и правителство, откъснати от християнските ценности, нямат бъдеще.
Такова изявление чрез меморандум по време на болшевишкия режим било безпрецедентно. Патриарх Амвросий бил арестуван, но въпреки това продължавал да критикува властта за светотатството, несправедливостта и престъпленията, които тя допуснала.
По време на един от разпитите светителят отговарял: „Изповядването на вярата е духовна потребност за всяка нация, преследванията само усилват тази потребност. Бидейки притеснявана, вярата се задълбочава, усилва и разпространява с нова сила. Грузия не е изключение от това универсално правило”.
На своите мъчители той казал: „Моята душа принадлежи на Бога, моето сърце – на родината, а с тялото ми можете да правите каквото искате”. Съдът осъдил патриарх Амвросий на седем години, девет месеца и двадесет и осем дена затвор.
В края на 1924 г. свети Амвросий и другите членове на Синодалната комисия били освободени по силата на амнистията, но тежкият затворнически живот си казал думата. През 1927 г. грузинският народ изгубил своя верен архипастир.
През 1995 г. житието на католикос-патриарха на цяла Грузия Амвросий (Хелая) било разгледано на разширено заседание на Светия Синод на Грузинската православна църква. Заради изключителните му трудове за благото на Църквата и народа на Грузия, той бил канонизиран за светец. Паметта му се почита на 16/29 март.
Превод от руски: Петър БАЧЕВ