- Ваше Високопреосвещенство, какво се промени през последните 20 години за нашата Църква и по-специално за вашата епархия по отношение на броя и състава на свещенството, на монашеството, храмовете, манастирите, новите възможности, които има Църквата за социална, просветна и обществена дейност?
- Варненска и Великопреславка епархия е една от големите по територия, значение и дейности в Българската православна църква. През последните години освен пастирската, литургическата, духовно-просветната дейност, особени старания бяха положени за възстановяване собствеността на храмовете. Известно е, че по време на атеизма църквите бяха лишени от земеделските си земи, а това значи и от възможностите за издръжка и ремонти. Вследствие на последвалата разруха повечето храмове не можеха да се ползват и запустяха, не малко други рухнаха. Слава Богу, че дойде промяната, за да могат сега църковните настоятелства да полагат грижи за възстановяване на стари и изграждането на нови манастири и храмове. Когато приехме епархията, имаше само един действащ манастир. Сега са седем.
Общият брой на храмовете и параклисите в епархията са 310. През изминалите 20 години се построиха около 60 нови храмове и параклиси, възстановените са около 30, а обновените са около 20. На повечето храмове и параклиси е извършван основен или частичен ремонт.
В епархията има общо 7 манастира, като два от тях са новопостроени, а останалите са обновени или се обновяват. В последно време поради доброто сътрудничество с Община Варна възстановихме старите храмове в централните градски гробища и район „Аспарухово“. В МБАЛ „Св. великомъченица Марина“ в гр. Варна беше изграден болничен храм, който постоянно се обслужва от свещеник и се обгрижват духовно нуждаещите се християни. В местния затвор също бе изграден параклис, който се обгрижва от свещеник.
През годините бяха ръкоположени много духовници, но въпреки това те, заедно и с по-възрастните, не са достатъчно, за да обхванат както би трябвало обгрижването на цялата епархия. Има явен недостиг на свещенослужители.
С Божията помощ и съвместно с наличното духовенство се опитваме да изградим една обширна социална дейност в епархията. Във всяка духовна околия има социална кухня, например в гр. Търговище към храм ”Св. Иван Рилски“, в гр. Добрич към храм ”Св. Троица“, в гр. Варна към св. Митрополия, към храм ”Св. цар Борис“ кв. „Аспарухово”. Към всеки по-голям храм в градовете има неделно училище за деца, изнасят се беседи за възрастни.
В епархията има център за духовно обгрижване на наркозависими. Благодарение на Община Варна, местната областна управа и широко сътрудничество с няколко НПО се създава възможност за работа по рехабилитационна програма. Бе изграден грънчарски цех, създават се и други възможности за творчество на преминалите програмата, за да
получават професионални качества и да могат сами да се издържат.
Организират се курсове за придобиване на специалности от младежите, като няколко от тях придобиха професионални способности и получиха реализация на кораби. Заедно с Община Варна се организират конкурси за икони, рисунки, есета, краеведение и изработване на християнски символи в местните училища. Заедно със специализирани от града и страната НПО сме създали център за подпомагане на инвалиди, който обхваща значителна част от нуждаещи се.
В продължение на години в епархията се прави изложение на православна литература, международни и всеправославни форуми по най-разнообразни теми. Правят се кръгли маси и дискусии по различни въпроси с гости от страната и чужбина.
В някои от училищата в сътрудничество с Община Варна като извънкласна форма се преподава религия под формата ”Нравствени ценности“.
- Ако нацията ни застарява, то можем ли да кажем същото за нашите пасоми? Станаха ли повече въцърковените хора и върнаха ли се младите хора в храма?
- За наша радост много млади хора се обръщат към Господа, влизат с вяра в храма и участват с ревност в св. Тайнства. Особено по време на постите все повече млади хора се изповядват и причастяват. Дано бъде въведен предметът „Религия” като задължителна дисциплина в българското училище, за да се повиши духовността в обществото ни, да има по-малко катастрофи по пътищата, по-малко насилие в семейството, училищата, между студентите и изобщо младото поколение.
- Различна ли е, в пастирско отношение, грижата за подрастващите и младите хора и какви форми за работа с тях сте избрали във вашата епархия?
- Пастирската грижа за възпитанието на подрастващите във всяка една епархия и всяка една Поместна православна църква винаги е била и е една и съща - да бъдат научени и възпитани в духа на християнските добродетели и благочестие. Има създадени неделни училища, младежки групи, християнски братства, в които освен че се обсъждат различни теми, се организират конкурси, четения и тържества за различните църковни празници. Особено разностранна дейност в това отношение се извършва в Духовно-просветния център ”Св. архангел Михаил“, гр. Варна.
Днес обаче има повече информация от преди, затова и изискванията към духовенството са завишени. Не можем да плашим християните само със Страшния Божи съд, както се е практикувало в миналото. Много по-важно е да разкриваме и говорим за това, че Бог е любов и трябва да Му се служи с ”дух и истина“ (Йоан. 4:24). Много важно е обаче да не се забравя, че Христовата църква се състои не само от духовенство, но и миряни. В това отношение мнозина „доброжелатели” забравят или нарочно пренебрегват ролята на самите християни и постоянно питат: „Какво прави Църквата?” - като имат предвид само духовенството или предимно архиереите. В едно известно предаване по БНТ често се говори, че само свещениците работят за духовността в Църквата, а архиереите постъпвали даже обратно. Нашият мастит предшественик, архиерей, народен будител, съдействал за организирането на Църква и държава, блаженопочиналият Варненски и Преславски митрополит Симеон буквално пише: „Ако в България има секти, ако България е разделена, виновна е Църквата. Всеки дига каквото може, кой ръжен, кой търнокоп против духовенството, а никой не пита за другите служители, техните съработници”. За съжаление така е било в миналото, така ще бъде и в бъдеще, докато не всички християни имат църковно съзнание.
Наистина, ролята на архиерея е важна. Но не бива да се забравя, че не той върши работата. Да ръководиш - означава да разпределяш и възлагаш задачи за изпълнение. Ако някой смята, че един ръководител сам ще свърши цялата дейност, много се лъже и истината не е в него.
Духовенството не трябва да забравя, че неговият живот е евангелие за вярващите.
Презвитерите да подпомагат свещеника в енорийското му служение, тъй като той е духовният отец, а презвитерата трябва да бъде като духовна майка и може да организира много неща заедно с християнките. За съжаление на някои презвитери даже очите не сме виждали, да не говорим за участие в енорийския живот.
Християните също трябва да са близо до своя пастир и чрез него до своя архипастир. Едните без другите не могат и трябва да познават нуждите един на друг, като се стараят да бъдат полезни един за друг и на Църквата Христова. Миряните да не се обръщат към духовника само когато търсят помощ и подкрепа, а да се интересуват и дали те могат да помогнат в нещо на духовния им отец.
- Случи ли се след демократичните промени възраждане на църковния живот у нас и на какво, според Вас, се дължи усещането ни, че то не е в мащабите и с темповете, които наблюдаваме в други православни страни, преминали през комунистическо управление?
- С Божията помощ наистина се наблюдава възраждане на църковния живот. Затова говорят не малко построените храмове из цялата епархия. Благодарение на християните, особено на тези, които имат материални възможности, на местните общини, които дариха парцели за нови църкви, в някои общини почти няма населено място без храм. Разбира се, повечето храмове се радват на редовен църковен живот, християните участват в богослужението и в организиране на празнични тържества. Вече говорихме за просветната и социална дейност на духовенството.
- Вие, макар да сте твърде млад, имате опит от служение и преди промените, и след тях. Кога беше по-трудно да си свещенослужител? Кои са плюсовете и минусите, що се отнася до пастирското служение тогава и днес?
- Пастирското служение не е леко и винаги има трудности при осъществяването му. Известна е златната фраза на св. Йоан Златоуст, че Христовата църква побеждава именно тогава, когато бива обуреваема. Всяко време има своите особени възможности и трудности.
Ако някога можехме да се оправдаваме с обективни трудности, днес вече никой не може да ни е виновен, ако се занимаваме с всичко друго, с осъждане на ближния, а не се стараем да видим на какво духовно ниво се намираме самите ние и да даваме своя принос за възрастване на духовността в единството на Църквата. Важно е духовникът и християнинът винаги и при всички обстоятелства да се изявяват като такива, да отстояват званието, към което са призвани, както казва св. ап. Павел: ”Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога“ (1 Кор. 7:24).
- Какви според Вас трябва да са взаимоотношенията между Църквата и Държавата и кои са границите за взаимодействие между тях?
- Известен е терминът за хармония между Църква и Държава. Всяка от тях просто трябва да върши достойно своето служение. Държавата да предоставя повече възможности за осъществяване на църковните дейности. Слава Богу, че с всяко ново правителство все повече се подпомага дейността на духовенството. За пръв път има подписано специално споразумение между Св. Синод и Министерството на труда и социалните грижи в областта на социалното служение. За съжаление обаче, все още нямаме закон за връщане собствеността на Църквата, поради което почти 50% от църковните имоти не са върнати. Особено това се отнася до социалните заведения. Постоянно се водят преговори, дела, връщат се храм след храм, манастир след манастир, но на парче, което изобщо не е лесно. Някои имоти са окончателно загубени.
- Напоследък често се спекулира в обществото и в медиите с "несметните богатства на БПЦ" и за това, че "БПЦ е най-големият собственик на имоти", при положение, че БПЦ, нейните звена, и особено някои епархии, буквално изнемогват финансово. Доколкото разбирам, под „най-голям собственик” се визира това, че БПЦ има храмове в идеалния център на тези и тези градове, в тези и тези квартали, където квадратният метър е на цена еди-колко си хиляди евро, има манастири и земи на апетитни и скъпи места… от което се прави изводът, че БПЦ притежава имоти за милиарди. В същото време никой не споменава колко скъпо струват поддръжката и режийните на тези храмове, и заплатите на служителите при тях и че едва ли са много храмовете в България, чиито доходи от свещи и треби могат да покрият тези разходи. Какво е истинското финансово състояние на Църквата? Как се формира бюджетът на БПЦ и в частност на една епархия?
- Напълно съм съгласен с Вас. Някои хора и институции, които все още държат неправомерно имоти на Църквата просто искат да продължат да правят това, други пък се стараят колкото е възможно да пречат на Църквата да върши спокойно своето служение. За съжаление и завистта е голяма. Народът ни обедня духовно и материално и се поддава на подобни инсинуации. От една страна, имуществото на Църквата не е частна собственост на никого! От друга - дори Църквата действително да имаше такова ”несметно богатство”, нима това не трябваше да радва и весели хората (Лука. 15:32), защото тогава щеше да има още по-добра организация на духовно-просветната и социална мисия на Христовата Църква.
Нека се спрем и на стопанската страна на църковния живот, какъвто не може да няма един собственик. Икономическото състояние на Църквата е пряко свързано с цялостното състояние на нашето общество. Десетки общини в България затъват в дългове към бизнеса, страдат от безработица, обедняване на населението и обезлюдяване. Това не може да не се отразява и на Българската църква. По-малко са даренията, количествата на продадени свещи, по-малки са постъпленията, по-ограничени са приходите от наеми и арендите на земи.
Бюджетите в епархията се изготвят по храмове от църковните настоятелства и отделно за митрополията. Всички бюджети се формират, като се разчита единствено и само на собствени приходи. Епархията не получава субсидии с изключение на случаите, когато отделни църковни настоятелства кандидатстват пред Дирекция „Вероизповедания“ при Министерския съвет за субсидия за строеж на нови храмове и наложителни ремонти. Собствените приходи на храмовете в епархията са основно от продажба на свещи, такси от извършвани молитви и тайнства, продажба на стоки за църковна употреба, църковна книжнина, приходи от отдадени под аренда църковни земи (ако притежават такива), приходи от дарения. А за митрополията - и отчисления от приходите на църковните настоятелства.
Нека се знае, че обикновено собствеността е само на храмовете, митрополията не притежава такава. Едва от няколко години и нашата митрополия вече има своя собственост като сграден фонд за просветна и социална дейност.
С тези минимални приходи трябва да се покриват всички разходи, които за църковните настоятелства включват: разходите по поддръжка на храмовете, консумативи (ток, вода); такси смет, заплати и осигурителни вноски на служителите, където има назначени такива (свещопродавачи, клисари, касиер-счетоводител), отчисления за митрополията.
В митрополията от приходите от продажба на свещи се формират заплатите и осигурителните вноски на свещенослужителите. Тази сума през последните години с намаляването на продажбата на свещи е крайно недостатъчна. Невъзможно е и минимално увеличаване на заплатите на свещено- и църковнослужителите, които към момента едва покриват осигурителния праг. Ще има такава възможност само ако се увеличи продажбата на свещи. Това до голяма степен зависи от усърдието на самите свещеници. Останалите приходи на митрополията покриват текущите разходи, ел. енергия, вода, телефон, канцеларски материали, издателска дейност, помощи, заплати и осигурителни вноски на служителите на митрополията и архиерейските наместничества, социална дейност и др.
- Благодаря Ви!