Св. апостол Павел свидетелства, че "всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне u назидаване в правдата" (2 Тим. 3:16). Това е така, защото Откровението не е човешко творение, а истинско слово Божие. За неговата божественост свидетелстват следните негови признаци:
1. В ъ з в и ш е н о с т т а на учението, което се съдържа в него. Тя свидетелства, че това учение не може да бъде дело на човешкия ум, защото то превишава неговите граници. Много от съобщените там истини, напр. за троичността на Бога, за въплъщението на Сина Божи, за изкуплението на човека, за освещаването му с благодатта на Св. Дух, за духовния свят, за вечния живот са толкова възвишени, че до тях човек не би могъл да достигне, ако Сам Бог не беше ги открил чрез Своето свръхестествено Откровение.
2. Ч и с т о т а т а на богооткровеното учение и съответствието му на човешката природа. Нравственото учение на Божественото Откровение развива най-чистите начала на доброто, защото самото то идва от абсолютното Добро, от Бога. То във всички времена е отговаряло и отговаря на потребностите на човешката природа, която се нуждае от обуздаване, очистване, изправяне и направляване. Това учение съдържа такива високи и съвършени начала на човешка нравственост, които превишават границите на човешкия разум. То има за цел да направи човека свет и духовно съвършен, като за идеал на това съвършенство сочи Бога (срв. Мат. 5:48). Нравствените правила, разкрити в Новия Завет, са доказателство, че това учение не е човешко, а е дадено от Бога, Който е най-висшият извор на светост и чистота.
3. П р о р о ч е с т в а т а, които се съдържат в Божественото Откровение. Те не могат да бъдат дело на човешкия ум, а са известни само на всезнаещия Бог. Напр. пророк Исаия няколко столетия по-рано предсказал, че Спасителят Христос ще се роди от Девица (7:14). Затова и св. евангелист Матей, като разказва за раждането на Христа, привежда пророчеството на Исаия: "Всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил", което ще рече: с нас е Бог" (Мат. 1:22-23). Е м а н у и л не е собственото име на Сина, и не Девицата ще Го нарече така, а ще Го нарекат така народите, когато познаят, че в Негово лице с нас е Бог, т. е. че Христос е Богочовек. Като Богочовек Той предсказал Своите страдания, смърт и възкресение. Само всезнаещият Бог е могъл да знае и да открие на хората тези неща.
4. Четвъртият признак на Откровението са ч у д е с а т а, вършени от Бога и от хора в Негово име и с Негова сила. Сам Христос учи, че чудесата, които Той върши, свидетелстват за Неговото божествено пратеничество: "Делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е пратил" (Иоан 5:36). Който от хората върши истински чудеса в името Божие и изпълнява Божията воля, угоден е Богу (Деян. 10:35); той действа със сила Божия. А на такъв човек е свойствено да говори само истината, защото чрез него говори Сам Бог.
5. Неотразимото в ъ з д е й с т в и е на Божественото Откровение върху човешките души. Ярък пример в това отношение са апостолите Христови, хора прости и неуки, които чрез проповедта на словото Божие приведоха към Христа учени и силни, богати и бедни, и за кратко време разпространиха Евангелието сред тогавашния свят. Историята на разпространението на християнството показва как под влияние на Христовото учение човечеството се прераждало духовно, макар че това учение трябвало да води борба както с иудеите, така и с езичниците, представлявани от императори, жреци и философи. Това нагледно показва вътрешната духовна сила на Божественото Откровение.
6. Необикновената ж и з н е н о с т на словото Божие. По думите на Тертулиан, човешката душа по природа е християнка, което ще рече, че Христовото учение удовлетворява духовните потребности на вярващия, независимо от неговата расова, културна, етническа и социална принадлежност. Библията е книга за всички времена и народи. Досега тя е преведена на повече от 600 езика.