През периода 31 май - 4 юни общо 50 студенти, магистри и докторанти от богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" бяха на поклонническо пътуване в Румъния. Българските богослови бяха водени от проф. Иван Димитров, който за поредна година организира поклонения в съседни православни страни, като по този начин наши студенти се запознават с богатото църковно наследство и духовния живот на заобикалящите ни православни народи.
На 31 май студентите се поклониха в Басарбовския скален манастир край Русе. Игуменът на манастира архим. Емилиан подробно запозна богословите с историята на манастира и житието на преп. Димитрий Басарбовски, чиито св. мощи днес се намират в патриаршеската катедрала „Св. Константин и Елена" в Букурещ.
В Басарбовския манастир
Поклонението продължи с посещение на патриаршеския палат в Букурещ. С благословението на Румънския патриарх Даниил гостите от България бяха приветствани от патриаршеския викарий Негово Преосвещенство Плоещки епископ Варлаам. Архиереят изрази радостта си от срещата със студентите от София и ги благослови, като каза: „Много е важен опитът на православни младежи, които пребивават в една друга православна страна. Ще се радваме и по други поводи да заповядате в нашата страна. Трябва да се поучим от опита на св. Димитрий Басарбовски и св. Петка, защото ние, християните, извън езиковите разлики сме братя и трябва да утвърждаваме нашите взаимоотношения". Той представи плана на новостроящата се патриаршеска катедрала, която ще побира 5000 вярващи. В Молдова настоящият Румънския патриарх е бил митрополит в продължение на 18 години. Студентите бяха запознати от богослов-екскурзовод с историята на катедралния храм и патриаршеския хълм с палат.
В Румънската патриаршия
От българска страна проф. Желев благодари на епископа за благословението и за „възможностите, които дадохте на доста български младежи да завършат богословие в румънските факултети". На срещата присъства и известният румънски църковен историк отец-професор Виорел Йоница. Срещата се проведе в зала „Християнска Европа", в която се помещаваше изложба на икони от наскоро провел се национален конкурс „Православната икона - светлина на вярата".
Българските богослови бяха настанени в Културно-социалния център „Патриарх Юстин", намиращ се в съседство с богословския факултет „Патриарх Юстиниан".
На следващия ден, 1 юни, поклонниците се отправихме към Архиепископията на Бузъу и Вранча. Домакините ни показаха новата архиепископска катедрала „Възнесение Господне", в която се поклонихме на мощите на молдовския митрополит св. мъченик Теодосий от манастира Бразь (убит от татари през 1694 г., канонизиран на 5 октомври 2003 г., заедно с преп. Василий от манастира Пояна Мърулуй). В духовната семинария „Епископ Кесарий", която е най-старото средно училище в Бузъу (1836 г.), бяхме приветствани от ректора отец-професор Сава-Попа Георге. Той разказа историята на ръководеното от него духовно училище, в което се обучават общо 203-ма семинаристи. Възпитаниците на учебното заведение изпълниха три църковни песнопения. От българска страна проф. Желев каза: „Радвам се и ви поздравявам с това, че вие поддържате традиционното пеене в Румъния, защото с един южен вятър в България, сега и у вас, гледам, възстановява се гръцкото пеене. То е хубаво само за себе си, но не трябва да забравяме това, което е наша традиция в България, Румъния и в другите православни страни. Защото, за съжаление, в нашите семинарии често пъти учениците не могат една терца да изпеят, а тази хармония, която чухме тук, наистина напълни душите ни. Оказахте ни наистина голяма чест и сърдечно ви благодарим!" В Бузъу освен духовна семинария има и школа за църковни певци.
В Бузъу
В старата епископска катедрала „Успение Богородично" ни очакваше първият архиепископ на Бузъу и Вранча - Епифаний, завършил висшето си духовно образование през 1961 г. в София. Негово Високопреосвещенство се обърна към българските богослови с бащински чувства. Той подробно се спря върху съществувалата преди няколко века голяма българска общност в земите на днешен Бузъу, предимно земеделци, „известна със своето трудолюбие и честност". Спомни си с признателност за своите преподаватели от Духовната академия в София, между които - Макариополски епископ Николай, Илия Цоневски, Христо Гяуров, акад. проф, д-р Стефан Цанков, които представляват истински класици в областта на богословското образование в България. Архиереят се извини, че не ни е говорил на български, защото от много време не е говорил на нашия език. Възпитаници на школата за църковни певци от Бузъу изпълниха няколко църковни песнопения, с което изпълниха душите ни с възхищение. Проф. Желев от името на „представителната извадка" на софийския БФ благодари на архиерея за бащинския прием.
Гостоприемните домакини ни показаха епархийския музей, в който се намират много ценни църковни експонати.
Поклонническото пътуване продължи за манастира Секу. Там отец Клеопа ни разказа историята на манастира и неговите параклиси. Във втората част от беседата духовникът даде много ценни, кратки и ясни духовни напътствия на богословите. Тези поучения дълбоко развълнуваха душите ни.
В края на деня посетихме манастира Сихастрия, известен с подвизавалия се в него старец Клеопа Илие. Посетихме подреденото манастирско гробище, в което са погребани старецът Клеопа, неговият духовен наставник архим. Паисий Олару, архим. Йоаникий Морой.
На 2 юни, св. Йоан Сучавски, посетихме килията на стареца Клеопа, в която се запознахме с неговото богато и изпълнено с изпитания житие. След св. Литургия и панихида посетихме манастира Нямц, който е най-старият манастир в Молдова (1210 г.). В храма се поклонихме на чудотворната икона на св. Богородица, донесена от Лида от последния византийски император Йоан VIII Палеолог. В манастирския храм се намира гробът на св. Паисий Величковски. Периодът на неговото игуменстване е белязан с най-голям разцвет на монашеския живот и в манастира са се подвизавали 1200 монаси. Посетихме музея на манастира, в който се намират икони, кръстове, бродерии, иконостасът от крепостта Нямц (1643 г.), най-голямото евангелие в Румъния (34 кг.) подарено от Екатерина II, старата печатница, с която за пръв път през 1807 г. се отпечатват житията на светиите. В манастира се помещава и най-старата манастирска библиотека в Румъния (над 22 000 тома). От книгите в нея старецът Клеопа получава солидно богословско образование.
Манастира Нямц
Последва посещение на големите девически манастири Агапия (300 монахини, 200 от които млади, на възраст между 20-30 години) и Въратек (400 монахини). Те представляват своеобразни манастирски селища, в които в отделни къщи живеят от 2 до 10 монахини.
По покана на домакините от Яшката архиепископия посетихме Духовната семинария „Вениамин Костаки" в съседство с манастира Нямц. Поклонихме се в църквата на семинарията „Св. Йоан Яков Хозевит", осветена през 1997 г. от вселенския патриарх Вартоломей. От общо 35 йерарси взели участие в освещаването на този храм, двама са били българи. В тази семинария се обучават 280 семинаристи.
На 3 юни, Петдесетница, взехме участие в богослужението в катедралния храм в Яш. Служеше Молдовският и Буковински митрополит Теофан заедно с голям брой свещенослужители. По време на св. Литургия софийските студенти-богослови изпълниха "Херувимската песен" и задостойника. След края на вечернята, която на Петдесетница се отслужва след св. Литургия, бяхме приети от Негово Високопреосвещенство в митрополитския палат. Архиереят ни приветства с отеческа любов, като каза: „Бъдете силни във вярата. По-често заповядайте в Яш. Ние също по-често желаем да ви посещаваме, защото имате свети и чудни места, които и аз многократно съм посещавал, за което много се радвам. В крайна сметка не съществуват много църкви - българска, румънска, руска, а съществува само една Църква - Христовата църква в България и Румъния е една и съща. Бог да ни дарува сили, за да съхраняваме вярата, която сме наследили от дедите си, защото не са малко тези, които се опитват да ни изтръгнат от нашата вяра. Бог да ви закриля и да ви дарува свещена радост!" Проф. Желев отговори от българска страна: „Ние дойдохме като поклонници във вашата страна, но вашата братска любов ни направи гости. Смятам, че това, което виждат тук студентите, ще остане за цял живот в техните души. Голямо благословение е за нас да бъдем тук".
Петдесетница в Яш
Поклонихме се в манастира „Св. Три светители" (1638 г.) в Яш, основан от молдовския владетел Василий Лупу, родом от днешното с. Пороище край Разград. В манастирския храм са погребани трима молдовски владетели. В църквата през периода 1641-1889 г. са били изложени мощите на св. Петка. В двора на манастира се е провел известният Всеправославен събор през 1642 г.
Прием с Яшкия архиепископ Теофан
Манастирът Голия
Поклонението продължи с посещаване на манастира Голия (1650 г.). В манастира пет години е служил като дякон големият румънски писател Йон Крянга. След периода на това служение той се е отдал на широка литература дейност. Ето как Бог благодатно вдъхновява тези, които се вслушват и изпълняват Неговото спасително слово. Това е една от седемте яшки църкви, които са заобиколени с крепостни стени. Успяхме да се насладим на гледката към града от върха на тридесетметровата камбанария, от която е излъчвало църковното радио "Тринитас".
Продължихме поклонението си, посещавайки манастира Четъцуя (1672 г.).
В гр. Яш присъствахме и на молебен с поздравително слово от страна на митрополит Теофан към абсолвентите на петте яшки университета. В обръщението си към студентите архиереят подчерта значението на духовното познание паралелно с усвояването на учебните дисциплини. На това събитие присъстваха стотици студенти.
Програмата ни продължи с посещение на богословския факултет „Думитру Стънилоае", в който имахме полезна среща с декана отец-професор Йон Викован, преподавател по история на Румънската православна църква. Той изтъкна отговорната роля на богословския факултет да подготвя служители на олтара, преподаватели по религия, служители в областта на социалната дейност и свещеното изкуство, т.е. все надеждни хора. Този факултет е основополагащ на най-стария румънски университет (1860 г.) „Александру Йоан Куза" в Румъния. В сградата на днешния богословски факултет се е помещавала семинарията „Вениамин Костаки", известна в историята като „румънската Сорбона". Митрополит Теофан преподава на четвъртокурсниците пастирско богословие. Факултетът има 29 хонорувани преподаватели, преподаващи богословски дисциплини, а също още толкова преподаватели, които четат лекции по небогословски дисциплини. Във факултета се обучават над 1400 студенти, магистри и докторанти в 4 специалности: пастирско богословие, дидактическо богословие, богословие социална помощ и богословие свещено изкуство. Последната специалност има няколко подспециалности: реставрация на старопечатна литература, реставрация на икони, византийска стенопис и единствената в Румъния подспециалност - църковна миниатюра (полетата на стари книги и заглавната буква). Отец-деканът подчерта активните връзки на яшкия богословски факултет с богословски факултети в чужбина и големия брой специализирана литература, за която е абонирана духовната институция. Той изрази съжалението си за липсата на връзки с БФ на СУ. „Преди две години имахме лятна школа по иконопис, на която участваха представители на Великотърновския богословски факултет. Смятаме, че съществува липса на взаимоотношения с православните богослови от България. Надяваме се това посещение да не бъде единично, но да се повтаря с тенденция да бъде реципрочно. Имали сме гости от БПЦ, например главният секретар на Св. Синод - Стобийски епископ Наум. Радвам се за вашето присъствие в нашия факултет. Надявам се това поклонение да ви бъде полезно и се надявам да допринесе за едно сближаване между нашите факултети, тъй като Църквите са ни относително близки. В Молдова имаме над 100 манастира и метоси с над 2000 монаси и монахини. Това което нас много ни сближава е св. Петка, защото нейните св. мощи известно време са били в Търново. През 14 век в Търново е съществувала известна книжовна школа, а последният български патриарх св. Евтимий Търновски написва житието на св. Петка. По-късно, разбира се, сме имали обща история, например в Смърдан, Видин и т.н. Високо оценяваме вашата патриаршеска катедрала „Св. Александър Невски", построена в чест на героите паднали по време на Освободителната война, не само български, но и румънски войни". Отец Викован сподели, че отвъд една история на богословието се опитва да преподава богословие на историята. По отношение на евентуално подписан договор Еразмус отец-деканът каза, че не е важно дали е подписан, а дали функционира. „Ще направя справка дали е подписан, но ако наистина той съществува, трябва да го задействаме. Имайки предвид нашата съседност, трябва да култивираме тези взаимоотношения, защото така можем да подпомагаме и Църквата, а не само университетите. Освен сключения договор Еразмус съществува възможността за провеждане на практика - или в някоя енория, или в областта на изкуството. Ние бихме ви предложили храна и настаняване. Тази обмяна на опит е изключително важна. Голяма част от историята ни е била обща, включително през комунистическия период и е важно да споделяме опита от миналото и настоящото, за да намерим най-добри решения и възможности за общуване". Приблизително всички преподаватели в богословския факултет са духовници. Това всъщност е повсеместна практика в Румъния. „Ние сме свещеници и имаме послушание към Църквата. Намираме се под двойна юрисдикция: към университета и Църквата. Отговаряме за всичко, разбира се, пред Бога. За да се заеме преподавателско място в богословския факултет е нужно благословението на йерарха. Чрез университета и факултета ние служим на Църквата. Аз лично съм председател на храм „Св. Петка" в центъра на град Яш. Съвсем различно е когато имаш пастирски опит и говориш на студентите за свещенството, например. Имаме студенти свещеници-семинаристи, монаси и монахини, също така двама епископи - Варлаам Плоещки и викарния епископ на Ръмнику Вълча - Емилиан". Отец Викован каза, че техният факултет е толкова добър, че е дал един патриарх (Даниел) и двама епископи. Съществуват много общи неща между нас и това е още един мотив да укрепваме нашите отношения. Имаме библиотека „Студиум" в сградата на факултета и отделна библиотека в двора на митрополията „Думитру Стънилоае" с над 130 000 тома книги".
Относно отношението преподавател-студент отец-деканът даде следния отговор: „По принцип желаем да имаме много близки духовни отношения преподавател-студент, отечески, но и братски. При откриването на учебната година казвам на първокурсниците, че ние сме участници в един диалог и двете страни сме отговорни в този диалог, защото обикновено някои студенти имат големи очаквания само от страна на професора. Ако не вземат изпита или получават ниски оценки, обвиняват преподавателите. Важно е да имаме възможно най-открити отношения, а не популистки и привидни. Ако знаем къде се намираме, ще знаем и къде трябва да стигнем. Ако всичко е хубаво и приятно - означава, че нямаме нищо за изправяне. Например, параклисът е отворен ежедневно и всеки преподавател-духовник има два часа седмично за диалог със студентите по академични или духовни теми. Всеки от нас, преподавателите-духовници имаме студенти, които пеят в нашите енории. Съществуват различни начини за съвместна работа".
На въпроса дали имат студентки, отец-деканът отговори: „Имаме и студентки. Повечето са студенти, но имаме много студентки, които изучават дидактическо богословие, богословие социална помощ и богословие свещено изкуство. Приблизително една трета са студентки. Имаме повече места за пастирско богословие, затова имаме повече студенти".
През последния ден от нашето поклонение, 4 юни, с благословението на Яшкия архиепископ Теофан, нашата поклонническа група взе участие в св. Литургия, отслужена в манастира Хадъмбу (1659 г.). Всички песнопения бяха изпълнени от софийските богослови. Поклонихме се на чудотворната мироточива икона на св. Богородица донесена в манастира през 1938 г. „Много чудеса и изцерения са извършени при тази икона, но всичко зависи от вярата на хората" - каза духовник от манастира.
Манастира Хадъмбу
Последва една истинска агапа, при която освен споделянето на братска трапеза, студентите утолиха духовната си жажда с много душеполезна беседа с нововъзведения архим. Хризостом Ръдъшану, съветник по образованието на Яшката архиепископия. Отец-архимандритът беше истинският „двигател" за благословението на митрополит Теофан относно нашето поклонение в Молдовската и Буковинска митрополия. Младият, но изключително подготвен духовник, с вещина и мъдрост отговори на вълнуващите всички нас въпроси във връзка с духовния и материален разцвет на тази митрополия и цялата Румънска църква. „Хората са близо до Църквата, защото Църквата винаги е била с хората. Когато хората са започвали да говорят един език, моментално Църквата е имала богослужението, Апостола, Евангелието, всички богослужебни книги на езика на народа. Когато човек е изпитвал болка, той е отивал в църквата. Когато е имал радост, той е отивал в храма. Там винаги е бил приеман, утешаван, разбран и подпомаган. Хората не забравят оказаното им добро. Затова, когато човек отива в храма и намира едно усмихнато лице, било то духовник, певец, обикновени вярващи, и вижда, че там има радостен и молитвен живот, този човек получава утеха и като при добър лекар, идва и втори и трети път, всеки път при нужда. Много зависи от начина, по който Църквата ги приема и е гостоприемна към тях с Божиите дарове. Нашите манастири никога не са затворени. Ако дойдат поклонници в ранно утро или късна вечер, монахът е длъжен да ги приеме. Манастирът е взаимнообвързан с живота на народа. Имаме много богати хора, които могат да си позволят да отидат на почивка в чужбина, защото имат средства, но въпреки това предпочитат да дойдат в манастира. Защото тук намират нещо, което не намират в почивните станции. Намират Бога, Който се явява в жертвеността, послушанието и най-вече в молитвата на църковните хора. Имаме ли тези три неща, хората ще идват на църква. Ако ги нямаме - не знам... Бог да бъде милостив". Отец Хризостом, по думите на проф. Славчо Вълчанов, отговори „до безвъпросна яснота" и на други въпроси - начини за противодействие срещу сектите, причини за днешния разцвет на румънското монашество и първоначалния „сблъсък" със старото поколение, като привеждаше примери от Патерика. В Румъния днес не съществува понятието „недействащ" манастир. Всички манастири за действащи.
Направи ни силно впечатление това, че навсякъде в църковната администрация, в многобройните радио, електронни и печатни църковни медии работят всеотдайно млади, способни, отговорни и добре подготвени богословски кадри. Румънската църква има голямата заслуга, че умее да подготвя и реализира своите кадри. Всички архиереи съгласно църковния устав са доктори по богословие, те пряко участват и се интересуват от възпитаниците на духовните семинарии и богословски факултети. Многократно се убедихме, че при една подобна комбинация от подготвени йерарси, които ръководят голям брой млади и ревностни за вярата богословски кадри, може да се очаква, а то е и видно, един истински разцвет на Румънската православна църква.
На път за родината минахме през Галац и Браила, където през Възраждането е имало големи български общности. Възхитихме се на тамошните български храмове „Св. Пантелеймон" и „Възнесение Господне".
В двора на българския храм в Браила
Поклонението на софийските богослови в Румъния беше широко отразено от медийния тръст „Базилика" на Румънската патриаршия с неговите подразделения - ежедневника „Светлина", телевизия и радио „Тринитас", църковните сайтове.
Организацията от българска страна се дължеше на двама българи, възпитаници на румънски богословски факултети, един от които е ик. Иван Добрев. Той е учил в Яш, а днес всеотдайно пастирски обгрижва българи и румънци на о. Крит.
Радваме се, че след това поклонение се обогатихме културно, исторически, но предимно духовно и мисионерски от опита на една жива Църква, която живее с болките и радостите на своя народ и с откритост, мъдрост и многообразен пастирски подход и мисионерство „вярно преподава словото на Божията истина".
http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=77562
http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=320