Председателят на Отдела за работа с младежта към Св. Синод на Руската православна църква Броницкият епископ Игнатий се изказал в подкрепа за създаване на Общоруска асоциация на православната младеж:
Един от основните въпроси, който възниква у хората, които са настроени скептично към тази идея – защо въобще са необходими обединения на православните? Мнозина смятат, че за вярващият човек е напълно достатъчно да посещава храма и да се моли у дома. Но аз трябва да отбележа, че в случая с младежта ситуацията е такава, че именно наличието на единомишленици и подкрепата от тяхна страна в много случаи определя по-нататъшния път на духовното развитие на личността. Добре е, ако в даден храм има свещеници, които могат да станат наставници на младежите, които се черкуват в храма, а ако няма, младият човек остава насаме с тези изкушения, които заобикалят младите хора много повече, отколкото в коя да е друга възраст.
В рамките на православното движение младежите могат активно да отстояват своите граждански позиции, да участват в значими обществено-политически събития в своята страна. Освен това, за да стават достъпни поклоннически, културни и спортни мероприятия, та всеки да може да намери за себе си развлечение в кръг от единомишленици. И, безусловно, най-важното – това е възможността да намери приятели и колеги, споделящи неговата нравствена позиция, разбиращи духовните трудности. Важни и близки хора, способни да помогнат на младия човек във всички изпитания, които му готви „възрастния” живот.
Асоциацията на православната младеж е призвана да стане достъпна за всеки млад гражданин на нашата страна, независимо от неговите политически, граждански и други убеждения. В Църквата няма „десни”, „леви” или „центристи”, тя е общ Дом Божи за всички, които вярват. Затова доброволността на присъединение към Асоциацията се подразбира изначално, тъй като това е преди всичко, православна асоциация, т.е. обединяваща вярващи хора, надарени с волята на свободния избор.
За никакво подобие на комсомолска организация или организации със строги правила за членство не може да става дума в дадения случай. За всеки човек, даже за невярващия, е ясно, че в Църквата няма случайни хора, приведени към вярата и служението насила или примамени от някакви блага. Църковният живот – това винаги е вътрешен нравствен избор на човека, към който той не може да бъде принуден. Ако човек вътрешно е несъвместим с църковния живот, той достатъчно бързо отпада от Църквата. Членството в комсомолската организация е давало сериозни привилегии – възможност да постъпиш във ВУЗ, да се издигнеш в кариерата, а православното обединение не открива такива перспективи, така че напълно лишени от смисъл са разговорите за това, че възможно някакси насила да бъде натрапена идеология или вяра в рамките на такива асоциации.
Превод със съкращения: Прот. Йоан Карамихалев