(От предаването "Калейдоскоп" на БНР Радио Видин, излъчено на 17 септември 2012 г.)
Днес дамският дует на "Калейдоскоп" - Нора Георгиева и Ваня Минева - ще ви заведем до белоградчишкото село Боровица. Но няма да останем там, а ще продължим по изранения от суша, дъжд, каруци и трактори селски път, който възвива по гърба на ниско хълмче и отвежда до "Червената църква". За да ви срещнем с йеродякон Нихонт и архимандрит Антим. Те- заедно с един послушник, са първите обитатели на бъдещия манастир "Света Троица", който ще бъде издигнат в близост до "Червената църква". Ще стане дума и за това кой какво обеща пред входа на храма...
"Едно е да ти се иска, друго е да може, а пък трето и четвърто да го направиш" - казва героят на Николай Хайтов в разказа "Мъжки времена". Всеки път, когато се сетя за тази реплика, я чувам да отеква в сърцето ми леко и категорично като черковна камбана. Чувам я винаги и само с гласа на Гришата Вачков. И докато я чувам така, ще продължавам да се надявам, че все още има смисъл да я отваряме тая приказка - за българския триъгълник...
Този път в огледалото са: отшелник с усмихнати очи и чувство за хумор; кметски наместник, който се моли да му пуснат водата, за да гаси горски пожар и министър, който в присъствието на посочените двама чистосърдечно изпуска репликата, че 2 милиона лева не са никакви пари... И то си е така - и за тримата 2 милиона лева не са никакви пари. За отшелника парите изобщо не са тема за разговор. За човека, който никога не е виждал толкова на едно място - също. А за този, който разполага с касичката, никоя сума не е впечатляваща. Не е нов в българската история този триъгълник. В най-трудните за нацията години в окото на този триъгълник се е събирала мъката ни, за да даде сила на духа ни. Там ние сме разпознавали и образа на онази обща цел, която наистина е била по-важна от всичко най-важно в живота на всеки българин поотделно. Събрал го е Христо Ботев в кратичката реплика към жена му Венета: "И знай, че после Отечеството, най-много съм обичал теб".
Днес страните на българския триъгълник толкова са се раздалечили, че почти спряхме да го припознаваме... Не искам дори да допусна какво може да се случи, ако не спрем това студено отдалечаване. А искам и вярвам, че трябва да е възможно да се върнем към общуването. Може би защото Съдбата пожела световете на отшелника, кмета и министъра да се срещнат пред входа на божи храм - опазената в десетки пожари през последния век и половина "Червена църква" на белоградчишкото село Боровица.
"Бях сам тук, когато идва министър Дянков. И стана на въпрос, че няма ток и вода. Министърът обеща всичко да се оправи, когато стане пътят" - споделя йеродякон Нихонт. Монахът, един послушник и архимандрит Антим са първите обитатели на бъдещия манастир "Света Троица", който ще бъде издигнат в близост до "Червената църква".
"Ходих до "Червената църква". Мога дори да си представя маршрута - стига се до селото, от там има коларски път- ние го мерихме- около 1 километър и 200 метра е този коларски път, сравнително равно място. Мога да ви кажа, че за да се направи там хубав асфалтов селски път, ще струва около 400 000 лева. Заслужава си - защото тогава ще стигнем до тази църква. Тя обаче няма ток, токът е на 600 метра, това също го видяхме" - е оценката на Симеон Дянков - български финансист, заместник министър председател и министър на финансите. Човек, който през май 2012 година бе избран за председател на Надзорния съвет на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), а през юни 2012 година бе поканен за член на Консултативния съвет в областта на науката и знанието на Световната банка. Сериозна преценка на сериозен човек. Как да не му вярват двамата монаси?!
Едното възможно бъдеще за старинната уникална "Червена църква" на село Боровица е да влезе в новата туристическа дестинация "Скален град" и заедно с Белоградчишките скали и пещерата "Магура" да бъде включена в списъка на ЮНЕСКО "Световно културно наследство".
Независимо обаче дали ще бъде постигнато това светско признание, категоричното намерение на българското духовенство от нашия край е тук да бъде съграден манастир "Света Троица".
За човешките избори, съзнателни лишения и търсената благодат за душата си поговорихме с първия монах в бъдещата света обител - йеродякон Нихонт: "Църкви и манастири се градят с вяра" - казва той.
Но освен сила на духа, за построяването на всеки Божи дом са потребни силни ръце, силна воля, последователност и мъдрост за наредбата на делничните обязаности градежът да се случи. За светските пречки, грижи и възможности за финансиране отваряме дума с игумена на бъдещия манастир архимандрит Антим, който е завършил висше духовно образование и специалност "Стопанско управление" в Югозападния университет в Благоевград:
"Знаете ли, от дълбока древност и до днес църкви и манастири рядко са се правели с помощта на държавата... От историята е видно, че това е било изцяло инициатива на миряните, българското население и духовенството. Далече са онези времена, когато с царски укази по време на Второто българско царство са се издигали обители, изцяло финансирани от царската хазна.
Да се надяваме, че можем и в наши дни да станем свидетели на такива хубави добри случаи. Правителствата са овластени да решават- ще помогнат ли, или няма да помогнат. Както и Бог решава на кого ще помогне и на кого ще прати изпитание за вразумление... Ние няма да недоволстваме, нито ще хулим. Това е народно дело, общоцърковно. И сам Бог ще помогне, защото това е добро дело, благословено дело. И всеки, който иска да стане част от това дело, може да го направи. Даже човек да има само добри помисли за това- да си каже "Добре е, че се прави!", пред Бога вече има голяма стойност. Това е морална подкрепа. Това са места, които свързват Земята с Небето. Ние можем само да подскажем какво е добро да се прави, какво в живота на човека носи удовлетворение и щастие. Но човек сам трябва да реши и да потърси сам своята мисия. И да я изпълни. Защото Човек трябва да остави нещо след себе си... Човекът не се ражда просто да преживее няколко години и да си отиде безславно. Всеки трябва да се стреми да остави светла диря след себе си, светъл спомен. Защото ние тук - на Земята, сме като отбил се пътник да пренощува. Минаваме и заминаваме в своя вечен път."
Ето защо всеки, който е поел пред лицето на хората, пред съвестта си и пред лицето на Бог своя дял от едно такова общо дело, трябва да извърви своята част от пътя. Защото- признавам откровено- на всички нас, които упорито обичаме своя ветровит Северозапад, до смърт ни додея да сме пример за "как не се прави"... А и доказана истина е, че общуването е доброволен процес- за да се случи, трябват уважение, разбираеми думи и предполагаеми общи намерения...
И ако дори пред лицето на Вярата си не намерим думите, с които да си говорим и да се разбираме, тогава може безвъзвратно да се изгубим в окото на новия български кастов триъгълник. И този път няма да ни помогне спокойната и дълбока мъдрост на думите "Едно е да ти се иска, друго е да може, а пък трето и четвърто да го направиш"...
Снимки: БНР Радио Видин
http://radiovidin.bnr.bg/Shows/Journalism/kaleidoskop/Pages/Obeshtano-pred-vhoda-na-hrama.aspx