По повод празника на св. Димитър Солунски – 26 октомври, в старинния столичен храм „Св. София – Премъдрост Божия”, бе отслужена тържествена св. Литургия от Негово Преосвещенство Стобийския епископ Наум в съслужение със свещенослужителите от храма на Божията Премъдрост, ик. Веселин Арнаудов и прот. Йоан Карамихалев, и дякон Петър Симеонов от митрополитската катедрала „Св. Неделя”. Проповед за празника произнесе отец Веселин.
След края на богослужението се извърши и панихида за блаженопочившия Великотърновски митрополит Стефан, по желание на неговите родственици, във връзка с 105-годишнината от рождението на архиерея. След изпяването на „Вечная памят” за покойния, прозвуча и многолетствие за всички именници, както и за онези, които на днешния ден имат профисионален празник.
В своето слово, епископ Наум отправи благопожелания към всички празнуващи с благословение за здраве, успехи и дългоденствие. Той припомни и за личността на приснопаметния владика, отдал своя живот в служение на Българската православна църква, когото нарече "една от най-светлите личности" сред духовниците от близкото ни минало. На всички християни бяха раздадени поменни ястия и картички с образа на митрополит Стефан.
Великотърновският митрополит Стефан е от поколението архиереи, имали нелеката участ да живеят и служат в годините на войнстващ атеизъм и насаждана антицърковност. Наред с това той е от онези духовници, които са имали възможност да общуват и да се поучат от мастити архиереи, като Варненския и Преславски митрополит Симеон, който създава от момчето Стайко Стайков духовника Стефан, впоследствие Великотърновски митрополит. Роден е на 13/26.10.1907 г. в с. Чернево, Варненско. Израснал в многолюдно бедно семейство. През есента на 1921 г. е приет за ученик в Пловдивската духовна семинария, която завършва през 1927 година втори по успех.
От м. септември 1927 г. е назначен за певец при варненския храм “Св. архангел Михаил”, а от края на 1928 г. е студент в Богословския факултет при Софийския университет “Св. Климент Охридски”, който завършва през 1932 година.
След своето дипломиране, от 1932 г. до 1938 г. е писар и проповедник при Варненско-Преславската митрополия. На 4 януари 1935 г. във варненския катедрален храм “Успение Богородично” е постриган в монашество с името Стефан от Варненския и Преславски митрополит Симеон. На следващия ден 5 януари, в същия храм той го ръкополага и в йеродяконски чин. От м. ноември 1937 г. до м. септември 1938 г. йеродякон Стефан е на богословска и езикова специализация в гр. Фрайбург, Германия”.
На 19 декември 1938 г. във варненския храм “Св. Николай” той е ръкоположен за йеромонах от Варненския и Преславски митрополит Йосиф. От края на 1938 г. до началото на 1939 г. е финансов ревизор при Варненско-Преславската митрополия.
През учебната 1939/1940 г. йеромонах Стефан е учител-възпитател в Пловдивската духовна семинария. През м. септември 1940 г. младият духовник отново заминава за Германия, където следва в Юридическия факултет на Университета в Бреслау. През 1944 г. завършва с докторат по право, като темата на дисертацията му е “Църквата и държавата в България”.
От 2 август 1944 г. йеромонах д-р Стефан преминава на служение в Пловдивска епархия, където е назначен за епархийски проповедник, а на 7 януари 1946 г. по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство от Пловдивския митрополит Кирил (впоследствие Патриарх Български). От 16 юни 1947 г. до м. април 1950 г. архимандрит Стефан е протосингел на Пловдивската митрополия.
На 2 април 1950 г., Връбница, в катедралния храм-паметник “Св. Александър Невски” в София, архим. Стефан е хиротонисан в епископски сан с титлата “Главиницки” и е назначен за викарий на Пловдивския митрополит, който пост заема до м. януари 1962 година.
На 21 януари 1962 г. епископ Стефан е избран, а на 28 януари с. г. и канонически утвърден за Великотърновски митрополит. В митрополитското си служение се старае да поддържа коректни отношения с властимащите, което е добра предпоставка не само за безпрепятственото реставриране на старинни храмове, но и за построяването на нови сгради в редица епархийски манастири и пр.
С благословението му в много храмове на епархията се извършват ремонтни работи, а в някои манастири продължават да се строят нови сгради.
Не по-малко усилия владиката полага и за непрестанното обновяване на клира в своята епархия. Според една равносметка, само за 15 години той привлича 38 енорийски свещеници, постригва в монашество 6 мъже и 22 жени, отличава с офикия “протойерей” 66 души, 70 протойереи стават свещеноикономи, 17 са ставрофорните свещеноикономи, а 6 йеромонаси въвежда в архимандритско достойнство.
Образован и начетен, Великотърновският митрополит Стефан притежава голяма лична сбирка от книги, събирани още от студентските му години. Приживе той решава да направи благороден жест, като подарява на Окръжната библиотека във Велико Търново ценна юридическа литература на немски език. Наред с това той попълва книжния фонд в митрополията с други книги, като общият брой на дарената литература е над 600 екземпляра.
Заслугите му на архиерей са оценени още приживе с награждаването му с ордена на Българската православна църква “Св. Кирил и Методий” I степен, както и с този на Руската православна църква “Св. Владимир” II степен. За цялостния му принос към Църквата Николай VI, папа и патриарх Александрийски и на цяла Африка, му връчва грамота и “Честния кръст на св. апостол и евангелист Марк” I степен.
От 27 януари 1992 г., поради напредналата си възраст и влошено здравословно състояние, митрополит Стефан е освободен от всякакви административни задължения и живее на покой в митрополитския си дом. Въпреки изпитанията и неговата физическа немощ, Богу е било угодно митрополит Стефан да доживее до дълбока старост. Той си отива от този свят на 10 ноември 1995 г. във Велико Търново, навършил 88-годишна възраст. Опелото му е извършено на 12 ноември с. г. от Българския патриарх Максим и членовете на Св. Синод във великотърновския катедрален храм “Рождество Богородично”, където множество християни от близо и далеч идват за последно сбогом с новопреставилия се архиерей. Погребан е в притвора на храма на манастира “Св. Николай” в с. Арбанаси, Великотърновско.
Снимки: Атанас Димитров - АтаДим