Дни след тържествата на Българската православна църква по повод годишнините на патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски”, посрещането на чудотворното копие на светогорската икона "Пресвета Богородица - Достойно есть” и 98-годишнината на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим, Божият благ промисъл благоволи друго тържество на нашата църква: нейният Предстоятел, Българският патриарх и Софийски митрополит Максим бе повикан от Вездесъщия Бог пред Неговия Престол.
След като на 8 ноември софийското свещенство, во главе с наместника на овдовялата Софийска епархия - Пловдивски митрополит Николай, и викарния епископ Знеполски Йоан, осиротелите й чеда се простиха със своя пастир, тялото на новопреставления бе пренесено в патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски”. Там на 9 ноември бе отслужена съборно Заупокойна св. Литургия, по време на която цялата Българска православна църква, во главе с епархийските митрополити, и вселенското православие, в лицето на представителите на сестрите православни църкви, принесоха безкръвна жертва пред Бога за упокоение душата на блаженопочившия Български патриарх - старши по служение сред предстоятелите - и отслужиха Опелото над блаженопочиналия Български патриарх.
Всички служащи бяха облечени в този ден с белозлатисти одежди в символ на Възкресението и вечния живот. Тъга и надежда се смесиха в едно - загубихме добър пастир и усърден молитвеник пред светия Престол, но занапред ще имаме горещ застъпник пред Божия Престол; загубихме ангел на земната войнстваща Църква, но занапред ще имаме ангел на Небесната тържествуваща Църква, приключи земният път на нашия Предстоятел, който повече от 40 години мъдро ръководи Българската православна църква и своите обични пасоми, но от сега той пристъпва по небесния път, който води в Царството Божие, където почиват Божиите угодници, на чийто пример според силите си е подражавал и той.
Светейшият ни патриарх бе положен в ковчег под централния купол на храма с икона на Господ Вседържител, в Когото бе неговото упование и надежда и Чийто образ се стремеше да въплъщава в себе си, с Евангелието, което следваше в своя земен път, с кръста, на който се съразпваше с Христа, претърпявайки в годините на своето служение хули, клевети, гонения, утеснения, страдания и рани от единородни; със здравец - символ на живота, защото живя и се подвизава с надежда за вечен живот.
Четирима предстоятели дойдоха, за да отдадат последна почит и изпратят с молитва Патриарх Максим в неговия отвъдгробен път: Вселенският патриарх Вартоломей, Сръбският патриарх Ириней, Атинският архиепископ Йероним, Албанският архиепископ Анастасий.
Край ковчега на Предстоятеля на БПЦ застанаха и Траянополски митрополит Герман - от Вселенската патриаршия, Аксумски митрополит Петър - представител на Александрийската патриаршия, Филипополски архиепископ Нифон - на Антиохийската патриаршия, Вострумски митрополит Тимотей - представител на Йерусалимската патриаршия, митрополитът на Ташкент и Средна Азия и Викентий - на Руската православна църква, Зугдидски митрополит Герасим - на Грузинската православна църква, Черногорски и Приморски митрополит Амфилохий - от Сръбската православна църква, митрополитът на Олтеня Ириней - на Румънската православна църква, епископът на Месаория Григорий - на Кипърската православна църква, архиепископ Люблински и Холмски Авел - на Полската православна църква и Ходонински епископ Йоаким - на Православна църква на Чешките и Словашките земи, с духовниците от състава на църковните делегации.
В заупокойното богослужение взеха участие и архиереите от Българската православна църква. Високопреосвещените митрополити: Великотърновски Григорий, временно управляващ делата на БПЦ, Видински митрополит Дометиан, Сливенски митрополит Йоаникий, Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, Русенски митрополит Неофит, Старозагорски митрополит Галактион, Ловчански митрополит Гавриил, Пловдивски митрополит Николай, Доростолски митрополит Амвросий; преосвещените епископи: Тивериополски Тихон, Адрианополски Евлогий, Деволски Теодосий, Макариополски Константин, Знеполски Йоан, Велички Сионий, Траянополски Киприян, Агатоникийски Борис, Константийски Антоний, Проватски Игнатий, Мелнишки Серафим; представителят на Българската патриаршия в Москва - архимандрит Теоктист, архим. Атанасий председател на БПЦО в Атина, представителят на Руската православна църква в София - игумен Филип, и на Румънската патриаршия в България - ставр. ик. Нелуц Опря, храмовото и софийското свещенство.
Да се поклонят пред патриарха на Българската православна църква, в храма дойдоха и архиепископът на Македонската православна църква Стефан, папският нунций у нас архиепископ Януш Болонек, епископ Христо Пройков и монсеньор д-р Раух, главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи, представители на Арменската апостолическа църква начело епископа за Румъния и България и представители на други вероизповедания.
За да изразят своята почит към блаженопочившия Български патриарх, дойдоха президентът на България Росен Плевненлиев, председателят на Народното събрание г-жа Цецка Цачева, кметът на София г-жа Йорданка Фандъкова, вицепремиерът Цветан Цветанов, президентът Георги Първанов, министри, председателят на БСП Сергей Станишев, депутати от всички парламентарни групи. След единодушно взето решение на Народното събрание (и с гласовете на ДПС) днешният ден бе обявен за неработен за парламента и отреден за поклонение пред Българския патриарх. За първи път на едно място бяха събрани 235 от 240-те народни представители. Край ковчега на Първойерарха на БПЦ застанаха целият Висш съдебен съвет, изпълняващият длъжността главен прокурор на страната, целият Генерален щаб на Българската армия и всички посланици и пълномощни министри в Р България, както и много общественици.
За тържествеността на траурните мероприятия допринесе и гвардейският корпус, който през двата дни бдяха на почетна стража край ковчега на Светейшия ни патриарх.
Многобройно свещенство, игумени на манастири, монаси и монахини, млади и стари от всички социални слоеве и всички краища на страната със сълзи на очи пристъпваха към ковчега на нашия Първойерарх и за последен път целуваха десницата му. Служителите не смогваха да прибират купищата цветя и венци, които по-късно бяха транспортирани към Троянския манастир - мястото на вечния покой на нашия Патриарх.
Заупокойната св. Литургия и последвалото Опело оглави временно управляващият делата на БПЦ Негово Високопреосвещенство Великотърновският митрополит Григорий. Разрешителната молитва към милостивия Бог за опрощение всички знайни и незнайни, волни и неволни грехове на покойника прочете Негово Светейшество Вселенският патриарх Вартоломей. Негово бе и траурното слово, произнесено в края на заупокойната богослужба, в което патриарх Вартоломей припомни историческия контекст, в който блаженопочиналият ни патриарх поема първосветителското служение, което с изключителна вещина, мъдрост и търпение достойно носи повече от 40 г.
След това от амвона на храма слово произнесе Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай. Той даде израз на обзелата целия български народ скръб, по загубата на един достоен първойерарх и отечески любящ пастир за своите пасоми, но и надеждата, че занапред нашият патриарх ще бъде горещ молитвеник и застъпник пред Бога за нас.
След като всички служащи предстоятели на сестри православни църкви, архиереи, йереи се поклониха пред ковчега на скъпия на сърцата ни покойник, от хоровия балкон слязоха хористите от смесения хор при патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” начело със своя диригент Димитър Димитров, за да отправят този път своята мълчалива молитва пред своя Патриарх. Опечалените чеда на Българската православна църква, които въпреки търпеливото чакане не успяха в двата дни за поклонение да се доберат до ковчега на новопреставилия се, запредаваха от ръце на ръце цветята, които носеха, за да бъдат положени в знак на обич и почитание край тялото му.
Последва полагащото се при кончина на духовник внасяне на тялото му в олтара на храма, където приживе е служил пред Божия Престол. След това ковчегът бе изнесен и отпътува с траурна процесия за Троянския манастир. През целия път жителите на малки и по-големи селища бяха излезли край пътя, за да се простят със своя Патриарх в последния му земен път и при преминаването на процесията хвърляха цветя върху катафалката с ковчега му.
------
Снимка: Атанас Димитров - АтаДим