Възможно ли е да бъдем здравомислещи в света, в който правосъдието не е оценено? Мнозина говорят за техните права. Откъде идва това понятие? Какво ме кара да си мисля, че „аз” имам „права”? Освен че, имаме права, ние сме призовани към правосъдие. Всеки има това чувство на правосъдие като стане дума за наказване на някой престъпник. Някои от нас биха казали, че той заслужава да бъде наказан, други биха казали, че е от негова полза, за неговото възпитание. Защо? Какво ни кара да съдим другите и със смирение да приемаме наказание самите ние? Без отговор на въпроса, хората несъзнателно търсят „съд”. Мнозина мислят, че религията е по нежна, без правосъдие и наказание, възможно ли е това? Ако сме спасени, сме спасени, няма нужда от присъда. Споменава ли се подобно нещо във Новия Завет?
За да преживеем в света, който понякога е жесток и страховит, ни е нужна защита, някъкви морални параметри и известни закони. Нарушението на закона трябва да бъде защитено, защото закона става ирелевантен, тоест неудачен. Това са въпроси по биоетика, понякога непонятни за самите нас, но защо ли? Защото са вече неудачни в нашето общество, нещо, което не е от полза на закона, законодателите не виждат смисъл да забранят аборта, но те знаят ли, че по този начин се обиват милиони деца по света? Да въведат закон за „съвместен живот”, като знаят ли, че е срещу семейството, което е свято за християнина? Аз все продължавам да си мисля, че мнозина го знаят, но си мислят, че нямат избор и са задължени (поробени в своите мисли) да правят или да приемат нещата такива каквито са. Но нали всички имаме свободата да предприемаме решения, някои дори са забравили и този Божий дар, като се озовават в собствения си „ад”. Доброто не е почитано; животът не е възтържествуван.
Стана дума за адът, какво добро може да бъде адът? Няма никой в ада, който да не желае да бъде „там”. Изборът е наш! Също така можем да кажем, че тези, които са в ада, са там заради Божията Святост. Това е като много ярка светлина, която е прекрасна за тези, които са „чада на светлината”, но ослепяваща и болка за тези, които са избрали да живеят в мрака. Всъщност светлината прави така, че мракът да изглежда много по-дълбок, след като никакво зло не може да обитава в светлината, и дори най-малките недостатъци трябва да бъдат изгорени.
Какво означава да бъдеш спасен?
Да бъдеш спасен, означава да се освободиш, и да си свободен, означава да имаш избор. Христос надви греха, смъртта и разруши Адовите порти, но не ни лиши от нашата свободна воля. Сериозни грехове могат да бъдат простени, единствено ако има искренно покаяние. Това е каквото Христос направи за нас, Той ни освободи. Има само една пътека към крайната свобода, а това е пътеката на истинската любов, която води към вечен живот. Другата пътека води към поробване. С тържествената си Пасхална победа, Той чака пред вратите на нашите сърца, да се отворят и да Го приемем.
Да приемеш Бог, означава да приемеш поправяне. Пътеката към светостта е обсипана с големи и трудни изпитания, където страданието е неизбежно. Чрез покаяние, смирение, себеотрицание и чистосърдечна молитва е нужно да се стремим към Светлината на света. А знаем ли към какво се стремим? Разбира се, към святост, може да ни звучи странно, но си е така, всички сме призовани към святост. А пък ако знаехме каква е цената на светото Причастие, щеше да има стражи по църквите и опашки с километри. Но най-често се възхищаваме на мистичното, загадъчното, чието е Божие, с нашето мълчание по загадъчен начин.
Нека се молим да отговаряме на Божията любов със благодарност, вярност и себеотрицание. Да се молим всички да бъдем Негови инструменти на мира и истината. Господ да бъде нашият приятел, брат, сестра, баща и майка, на Когото подобава всяка чест и вярност, защото Той самият е верен. Нека Христовата светлина огрее всяко сърце, като ни запазва единни. Амин.